Borisov-football by valkov

Той ме провокира да си направя блог, в който пиша рядко, но винаги се сещам за него. И понеже той съществуваше и чрез блога си, аз му казвам оттук:

До скоро, Борислав! Изпращам те с усмивка, за да те срещна пак…

Предлагам избрани цитати от „ДЕСЕТТЕ ПРИНЦИПА НА МЕДИКА И МЕНИДЖЪРА“ – основен източник на знание за бъдещите мениджъри на здравеопазването:

„От малък съм знаел, че всичко, което пиша рано или късно ще вдъхнови следващия Цекомир. Той може да е там някъде, незабележим в тълпата или да се появи след много години. Той може да е мъж или жена. Това няма значение. Има значение безсмъртието на вечно младия, неспирно търсещ, отправен към нови хоризонти.

„Зреят житата на 61- шестдесет и първото ми лято. Но още на 6 годишен съм осъзнал, че имам мисия. Между 3 и 6 – годишна възраст това беше някакво неистово чувство на страх от смъртта, което постепенно прерасна в чувство, че трябва да съм безсмъртен. Как да преодолея смъртта? Постепенното осъзнаване, че безсмъртието се крие в света на идеите ме насочи към фундаменталния въпрос на човешкото битие – има ли смисъл? Между 7 и 8 годишна възраст осъзнах първите постановки на теорията за безсмислието на човешкия живот. Оттогава ясно разбрах, че моята мисия е да предам това послание на човечеството, за да може осъзнавайки безсмислието, то да стане по-добро. Добротата като осъзната необходимост.

Още тогава разбрах, че за да ми повярват, трябва да стана велик човек.”

„Стремежът на медика е да мине отвъд границите на възможното  в борбата за здравето и човешкия живот, на мениджъра – борбата за повече ефективност. Пределът им е съвършенството.”

„И новите здравни мениджъри, и новата генерация медици следва да са етични прагматици. Това са хора със силно развито его. Принадлежат единствено на себе си. Поставят се над парите и политическата власт.”

„Мисля, че този, който се стреми да стане медик с главно М и този, който се стреми да стане мениджър с главно М, ще успее, ако съумее да развие изцяло своя потенциал. Едно от условията да развиеш изцяло потенциала си, е да овладееш качеството простота.”

„И медицината и мениджмънта се занимават с човека, А човекът е тайна”.

„Медицината трябва да се икономизира, а икономиката да се медикализира.”

„Животът е и смислен, и безсмислен.”

„Великият медик и великиятт мениджър развиват изцяло своя потенциал, следвайки десет основни принципа:

1)     Имай безсмъртна цел

2)     Не вярвай, анализирай

3)     Мисли асоциативно и интегрално

4)     Следвай главното, но се грижи за подробностите – манипулирай

5)     Бъди полезен

6)     Планирай

7)     Прогнозирай

8)     Организирай

9)     Мечтай

10)  Действай”

Според поправките в закона за лечебните заведения, внесени от депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, всеки директор на болница ще бъде длъжен да има и завършена магистратура по здравен мениджмънт. Такава специализация предлага и факултетът на проф. Воденичаров. В биографията на Лъчезар Иванов се посочва, че е завършил мениджмънт на здравето.

***

Създаването и развитието на Интернет през втората половина на 20 век съвпада с навлизането на новите постмодерни ценности в обществото, възходът и същевременно залезът на традиционните медиите като телевизията, радиото и пресата. Благодарение на глобализационните процеси, които набират скорост през втората половина на миналия век, Мрежата придобива значението на глобален феномен. Тя е новото средство за обмен и формиране на идентичности, защото постепенно започва да изземва функции от традиционните медии[2]. Това създава нови субекти, които формират и нов начин на мислене. Големите корпорации излизат извън държавните граници и се разклоняват из целия свят. Процесите на глоблизация усилват чувствителността на обществото – появяват се нови форми на комуникация, локалният конфликт вече се превръща в глобален.

„Макар че медиите наистина станаха глобално свързани по между си, а програмите и посланията циркулират в световната мрежа, ние не живеем в едно глобално село, а в персонализирани вили, произвеждани на глобално и разпространявани на местно равнище“, разкрива Мануел Кастелс[3].

Идентичността става все по-мобилна, тя прекосява граници слива се с местната, национална идентичност и създава свои собствени хибриди[4].

В същото време Интернет претърпява своя вътрешна трансформация. Технологичната революция помага на все повече хора да използват пълноценно Мрежата в ежедневието си. Новата платформа за комуникация става по-лесна за използване. Кризата в традиционните медии от края на 20-ти век, появила се заради отлива на аудитория, предпоставя да се залага на все повече средства за обратна връзка (feedback). И намира решение в новите практики, които предлага Интернет. С разпространението на социалните ценностите на Мрежата, аудиторията престава да бъде пасивен потребител на информацията. Публиката започва активно да участва във формирането на публичния дневен ред (agenda settings) и в началото на 21 век във виртуалното пространство навлизат новите практики – Интернет преминава от Web 1.0 към Web 2.0.[5] Създават се социални мрежи (social networks) като Facebook, youtube[6], нови форми на журналистика като блоговете. Онлайн-потребителите все по-активно ”заживяват” в Мрежата, създавайки лични страници, с което моделират и своя нова идентичност, различна от тази в реалния свят.

Новата идентичност и новите социални общности (social groups), които се появяват с разпространението и развитието на Интернет, създават и нова публичност. Публичната сфера е място на свободноизразеното мнение и основа на западната демокрация, твърди Юрген Хабермас в “Структурни изменения на публичността“[7]. Публичността обаче изпада в криза. Роля за това имат масмедиите и порочните практики на отделите по реклама и публична комуникация, които манипулират и опорачават обществения дебат. Това довежда публичната сфера до колапс, коментира Хабермас. Разклащат се и устоите на представителната демокрация – партиите изпадат в криза, защото избирателите не виждат вече възможност съществуващите политически формации да реализират идеите, които сами прокламират в програмите си.  С разгръщащото се влияние на Интернет тази криза започва да се преодолява. Доминираната от държавата и медиите публичност намира своя друга алтернатива в Мрежата. Питър Далгрен е на мнение, че с компютрите и Интернет се създават нови практики в дебата, които преди десетилетия не са били достъпни[8].

Именно в среда, където традиционната общност е в криза, жизненото планиране е невъзможно или несигурно, индивидът е принуден непрестанно да ревизира изборите си или да играе с несигурни идентичности[9], създава благоприятни условията за появата на личните страници и на блоговете.

От тук блогърството може да бъде определно освен като технологично, но и културно, социално и дори политическо движение. В личните си страници блогърите търсят начин да се самоопределят в Мрежата, която е простанствено безгранична.

Блогът е и като романтична и виртуална репродукция на “Хайд Парк”, където всеки излиза от анонимността и поставя темата, която го вълнува. Тук се поставят теми и въпроси, които, в сравнение с медиите, често получават повече публичност. Сериозността на информацията в блоговете обаче се размива и с много лични съобщения, които отдръпват читатели, търсещи сериозна и аналитична информация. Но и тази тенденция може да бъде разгледана като положителна, защото по този начин блоговете създават нови социални връзки (social networks), които иначе не биха се осъществили, извън Мрежата.

От друга страна, личните страници са и проекция на новите медии. Чрез блога си всеки потребител на Мрежата се превръща в журналист и разказва своята лична новина, такава каквато я вижда. От една  страна това облагородява журналистиката, но от друга – размива медийните послания[10].

Блоговете създават и нова глобална политика, която получава енергиен заряд от десетки места по света. С тях се провокира съпричастността на глобалната общност към местния проблем.

Развитието на българската политическа блогосфера не се отличава особено от тенденциите, които се случват извън страната. Единствената разлика е в това, че процесите в България закъсняват заради събитията през 90-те години на миналия век – процеси, които забавят цялото общество. В блогосферата за политика активно се включва и партийният апарат. Той използва Мрежата като още едно средство за пропаганда. Това обаче не е самодостатъчно, защото Интернет има свой чувствителен филтър.  Чрез него лесно се отблъскват нежелани агитационни послания, които трудно могат да се избегнат в реалността.

Блоговете за политика по време на изборите през 2009 г.

През месец май 2009 г. беше проведена анкета с отворени въпроси сред представители на българската блогосферата за политика[11]. Анкетата не е представителна и се разпространяваше чрез Интернет. Респондентите трябваше да отговарят на няколко критерии – да поддържат поне от година и половина собствен блог, да пишат редовно в него, да са познати сред блогърите и най-важното – основните теми в личните им страници да бъдат политически.

Анкетираните лица са разделени на три основни категории блогъри – политици, журналисти и други блогъри. От политиците са анкетирани зам.-председателят на НДСВ и депутат Минчо Спасов, зам.-председателят на ДСБ Даниел Митов и неговите съпартийци – Радан Кънев и Петър Николов, Калин Манолов – журналист и член на ръководството на „Ред, законност и справедливост”, бившият председател на СДС Пламен Юруков. Сред журналистите с блогове са анкетирани Иван Бедров (Re:TV), Едвин Сугарев (svobodata.com), Галя Горанова (в-к „Сега”), Даниела Горчева (в-к „Диалог”). Респонденти сред другите блогъри са Александър Кръстев, Марин Чушков, Боян Юруков, Илия Марков, Юнуз Юнуз, Георги Грънчаров, Константин Павлов-Комитата, Templar,  Петър Добрев, Симион Патеев и политологът Владимир Шопов. Техните отговори са анализирани и сравнявани по групи. От това се оформят изводите от изследването за политическата блгосфера през 2009г.

На всички участници в анкетата са зададени еднакви въпроси. Те трябваше да отговорят какви са предимствата и недостатъците на блоговете, колко често пишат в тях, има ли повод и какъв е той, когато публикуват нови текстове. Така те самите дават оценка за блогирането, показват и отношение към писането. Показва се и това как блогърите възприемат личните страници, които поддържат.

Анкетираните са попитани и дали пишат по-често, когато протича политическа кампания или в публичното пространство се дискутира тема с висок обществен интерес. Каква е тяхната оценка за ефективността от писането в блогове, възприемат ли блоговете като медиа и дали биха си променили нагласата за гласуване от прочетеното там.

Друга  група от въпроси засяга това дали анкетираните четат чужди блогове и дали коментират текстове в тях. Последният въпрос, на който отговаря всеки анкетиран, е дали ще гласува на предстоящите избори. С това ще се покаже до колко виртуалната политическа активност на всеки от тях на практика е истинска и в реалността.

Резултатите в няколко изречения

Блоговете се приемат за платформа на свободата, място, където може да се каже всичко, без да бъде подложено на цензура.

Блогосферата се използва за “мека форма” на пропаганда. За съжаление обаче мнозинството от политици използват личните си страници, защото е по-скоро модерно, отколкото необходимо за привличане на повече симпатизанти. Това става известно от все по-малкото статии, които публикуват политиците с наближаващата изборна кампания през 2009 г. От друга страна, някои политици, които до скоро не са имали блогове, създават такива в навечерието на кампанията. Вероятно обаче те ще престанат да съществуват след края на изборите[12].

Интересна тендентеция се наблюдава и в това, че преди началото на изборите съществуващите лични страници на политици, се използват основно като начин за разграничаване спрямо другите политици – изтъкват се собствените позитивни качества, а негативите се насочат към другите. Именно това е и една от пречките блогът на политика да се превърне във дискусионен форум по дадена тема.

По време на изборната кампания съдържанието на блоговете на политиците, а и цялата Мрежа, се използват основно като буфер за разпространение на агитационни материали и послания – видеоклипове, лога, предизборни фрази и съобщения на “черния ПР”.

В общи линии казаното до тук може да бъде аргументирано и с изводите от непредставителното изследване, направено през април и май 2009 г. сред политици, журналисти и други блогъри, които поддържат от поне година и половина свои страници в Интернет.

Всички анкетирани изказват общото мнение, че блоговете са много добра платформа за споделяне на идеи, теми за дискусия и място за обмен на информация. Недоброто разпространение на Интернет и ниската информационна култура на населението обаче капсулират блогърската общност. Това, от една страна, пречи блогът да се използва като пълноценно средство за пропаганда, а от друга-  изолира блогърите от реалността.

От анкетите стана известно, че политиците и журналистите публикуват често текстове, които не са специално създадени за блоговетете им. Политиците разпространяват интервюта и материали, които вече са популяризирани в традиционните медии. Журналистите пък препубликуват свои статии. Това показва, че двете групи използват блоговете и като допълнително средство за разпространение на материали в Интернет.

Другите блогъри пък проявяват хиперактивност на писане, спрямо журналистите и политиците. Това може да се дължи на повечето свободно време, с което разполагат.

Друга  отлика на другите блогърите от останалите анкетирани политици и журналисти е твърдението, че ефективността на блоговете е все по-голяма. Така те отдават по-голямо значение на личните страници, които списват. Другите блогъри коментират и повече текстовете на свои колеги, докато журналистите и политиците участват в блогърските форуми по-малко. Това показва по-силната съпричасност на едните към блогосферата, спрямо останалите две групи.

Подобно единомислие другите блогъри демонстрират и като заявяват, че смятат личните си страници за нова медиа, което отново показва отстояване на самониституционалност. Журналистите и политиците все още не смятат блоговете за нова медия.

Тази група анкетирани (другите блогъри) се различава от останалите две и с това, че при тях мнозинството би си променило политическата нагласа от прочетеното в блогосферата. Сред тази блогърска група се среща и единственият отговор, в който се казва, че на предстоящите избори анкетираното лице няма да гласува.

От прочетеното в анкетите става известно, че ако трябва да бъдат сравнявани трите анкетирани групи една спрямо друга, може да бъде изведено твърдението, че другите блогъри се разграничават ясно от журналистите и политиците с блогове. Колкото и да е странно журналистите пък дават отговори и оценки, споделени едновременно и от политиците и от другите блогъри, т.е. могат да бъдат поставени на хоризонталната линия между блогърите и политиците.

***

С всеки изминал ден блогърската култура набира все по-голяма популярност. Един ден този канал за комуникация може би ще се използва пълноценно и от българските политици. Тогава е възможно дори и български политик да сложи призив на блога си: “Дарете!” (по примера на американския президент Барак Обама), с което да започне акция за събиране на средства за кампанията си. За сега обаче този призив звучи нереално.

Използвана литература

1. Boyd, Danah. Ellison, Nicile. Social Network Sites: Definition, History, and Scholarship.

2. Kahn, Richard. Kellner, Douglas. New media and internet activism: from the ‘Battle of Seattle’ to blogging.

3. Matheson, Donald. Weblogs and the epistemology of the news: some trends in online journalism.

4. McLuhan, Marshall, Understanding Media.

5. O’Reilly, Tim. What Is Web 2.0 /

http://www.oreillynet.com/pub/a/oreilly/tim/news/2005/09/30/what-is-web-html?page=1/.

6. The Blog Herald -  http://www.blogherald.com/2005/03/06/a-short-history-of-blogging/

7. Toffler, Alvin, The third wave.

8. Travers, Scott. Blog Invasion! What Are They? Where Did They Came From?.2004. http://homepage.mac.com/dtraversscott/Academics/BlogHistory/BlogsScott.pdf

9. Белонгушева, Г. Томс, Ж. 2003 г. Първите в българския интернет. Сиела.

10. Богданов, Богдан. 2004. Интернет-култура – философия на мрежата. Социологически проблеми, 3-4.

11. Вагнер, Герхард. 2004. Световното общество като общество на мрежите. Социологически проблеми, 3-4.

12. Кастелс, М. 2004 г. Възходът на мрежовото общество, ЛИК.

13. Кирова, Марина. Коалирай се с мен. http:// fmd.bg.

13. Кирова, Марина. На старта на изборите. Блоговете на политиците, април 2009. http:// fmd. bg.

15.  Нейкова, Ния. Номинации за ГСП. http:// fmd. Bg.

16. Постър, Марк. 2004. Потребление и дигитални стоки във всекидневието. Социологически проблеми, 3-4.

17. Спасов, Орлин. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове.

18. Спасов, Орлин. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм.

19. Спасов, Орлин. Политическата блогосфера в България: няколко кадъра.

20. Спасов, Орлин. 2004 г. Социологически проблеми. Интернет в България: Другият преход. 3-4.

[1] Статията е част от магистърска теза по социология – „Политическата блогосфера по време на кампанията за европейски и национален парламент 2009 г.”, защитена през юни 2009 г. във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

[2] За повече информация виж Кастелс, М. 2004 г. Възходът на мрежовото общество, ЛИК.

[3] Кастелс, М. 2004 г. Възходът на мрежовото общество. ЛИК, 341

[4] Постър, Марк. 2004. Потребление и дигитални стоки във всекидневието. Социологически проблеми,

3-4, 7-16.

[5] Виж O’Reilly, Tim. What Is Web 2.0 / http://www.oreillynet.com/pub/a/oreilly/tim/news/2005/09/30/what-is-web-20.html?page=1/.

[6] Други подобни интерактивни сайтове са и digg.com, Flikkr, Wikipedia, българските Radar.bg, buzzurls, pipe.sbg, Zip.bg, RSS.bg, photo-forum.net, lubimi.com, dao.bg, digove.info, dobavi.com, iuvox.com, ping.bg, upost7.com, web-bg.com, atol.b, novinitednes.com, sibir.bg, svejo.net

[7] Цитат по Спасов, Орлин. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове.

[8] Пак там.

[9] Пак там.

[10] За повече информация по темата журналистика-блогове виж:

- Kahn, Richard. Kellner, Douglas. New media and internet activism: from the Batle of Seattle” to blogging;

- Matheson, Donald. Weblogs and the epistemology of the news: some trends in online journalism.

[11] Анкетата беше направена за целите на защита на магистърска теза по социология – „Политическата блогосфера по време на кампанията за европейски и национален парламент 2009 г.”

[12] За част от изводите са използвани и материали на Фондация „Медийна демокрация” – http://www.fmd.bg/

Женските токове тактуват на изнервените клаксони, тежко тракат темвайни колела, куче гони сънлив автомобил. Тежък пушач приглася с хрипове.

Човекът на улицата всекидневно казва „Хубав ден“ за дрънчащите монети на отминаващите го.

Преди десетилетия

 един от първите радиогласове - Сирак Скитник, също пише в „Изкуство и улицата“ за нея:

„Улицата възпитателен фактор. Улицата – ючбунарска кухня на общественото мнение. Улицата – пазар на идеи и на полуизгнили кюстендилски сливи. Улицата – сърце на хилядоглавата клюка. Улицата – революция. Как може тогава да бъде игнорирана като обществен фактор!“

Съобщението идва дни след като в началото на март Конституционният съд на Германия обяви за противоконституционна законодателната уредба за запазване на трафичните данни от комуникационните компании и интернет доставчиците. Тя въвеждаше в германското законодателство Европейската директива за съхраняване на електронните данни и е аналогична на българския Закон за електронните съобщения (ЗЕС). В България новите разпоредби по ЗЕС ще заработят след 10 май.

Според адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията“ решението в Германия дава повод за размисъл за сигурността на личната информация в българския закон за електронните съобщения. Германският Конституционен съд е обърнал внимание на факта, че не може да се съхраняват данни без да има много високи изисквания и бариери пред тяхното съхраняване.

Друг проблем е осигуряването на задължителна защита и криптиране на тези данни и защита срещу възможност да бъдат откраднати. Заради това,казва Кашъмов, че не е съвсем сигурно дали нашият закон има тези качества. „В него се допусна възможността за електронен обмен на данни между МВР и например интернет доставчиците или мобилните оператори. Това трябва да бъде погледнато през призмата на това, което казва германският конституционен съд“, допълва адвокатът.

По думите му въпреки решението на Конституционния съд на Германия да бъдат унищожени всички събрани до момента данни, върховната законодателна институция не казва, че европейската директива противоречи на конституцията на Германия.

Самото решение на съда обаче дава повод Европейската комисията да преразгледа директивата, коментира Богомил Шопов от „България е наша“ (организацията беше сред основните инициатори на протестите срещу промените в закона за електронните съобщения).

Предстои новата комисия на Жозе Мануел Барозу да вземе решение за ГМО (наричани още храната на Франкенщайн). Освен за царевицата Mon 810 ставало дума и за картофа „амфлора“ на германската компания BASF. Според френската агенция АФП разрешаването на ГМО картофа би носило на BASF печалба от 30-40 млн. евро годишно.

По мотото „GM FOOD: FACTS NOT CROPS“, Avaaz.org събира подписка срещу разпространението на генни мутанти. Целта е 1 милион души да подкрепат инициативата.

Това e линкът към електронната подписка.

В „Чичовци“ разправията между Копринарката и Селямсъза „е за един капчук“, тук обаче нещата били по-политически и дори отивали към държавнически въпроси. Заедно с това в държавата се случват и други неочаквани истории.

Личните лекари излизат на протест срещу това, че Националната здравна каса не им е изплащала от месеци извършваните от тях прегледи. На места прегледите се плащат.

Фрамцевтите искат да бъде въведена такса от 1 или 2 лева за обработка на рецептите.

Правителството се сети, че има икономическа криза и затова умува план за бързо и решително излизане от нея. Мерките се разработвали от един месец от работна група и щели бъдат приети със специален „закон за възстановяване на българската икономика“.

Националната агенция по приходите (НАП) излиза с поредно указание за размера на осигуровките, които трябва да се внасят. До миналата седмица повечето от управители на фирми се осигуряваха за положения от тях труд във фирмите си като самоосигуряващи се лица. Миналият петък НАП публикували писмено указание, че всеки, който е управител на фирма, трябва да се осигурява като такъв независимо дали получава доходи от фирмата или не. Фирмата може да е на загуба,  да се опитва да преживее кризата, дори и със заеми, но всеки месец трябва в държавата да се внасят минимум 270 лева, а в някои случаи и повече!

И докато Копринарката и Селямсъза стигнаха „до война“, вдъхновявани от съмишленици, съветници и медии, призовавам:

Никой да не се разболява! Ядене помалко и без това са Великденски пости! Продавайте лични вещи – печка, хладилник, телевизор, но не се превръщайте в длъжник на НАП – бирниците не са само познати на Андрешко! Не се и вълнувайте – очаква се и увеличени на лекарствата за хипертоници…

Интересно изследване на общественото мнение беше разгласено близо два месеца след началото обществените реакциите срещу разпространението на генномодифицираните организми (ГМО).

Малко над 80% от живеещите в  София следят дебатите по промените в закона за ГМО. Близо 18 на сто пък следят всичко по темата. Това показва проучване през февруари на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). В допитването са участвали 600 столичани, а изследването е поръчано от председателя на парламента Цецка Цачева.

70% от софиянци смятат, че рисковете от ГМО са повече от ползите. Отново мнозинството от 82% се страхуват, че в България има риск от неконтролирано разпространяване на ГМО.

Според една близо трийсетгодишна теория за публичния дневен ред, медии, партии и неправителствени организации се договарят негласно кои са най-важните теми за обществото. Така се извършва подборът на новини и се влияе върху гражданите за какво да мислят. Според някои теоретици това е и начин да се отклонява вниманието от други по-съществени проблеми в обществото.

Тук бих попитал, а за какво ли не трябва да мисли обществото? Без да подреждам по важност, предлагам следното:

Реформите в здравеопазването

Тук е закриването на болници. Тук е и увеличението на лекарствата за тежкоболните, които здравната каса поема част от разходите за тях. Такива лекарства са за болните от диабет, остеопороза, глаукома. Предложения от здравното министерство има и такава „реформа“ да се проведе и за лекарствата за хората с високо кръвно.

Следваща тема е тази

за икономическата криза

Без да бъда голям „макро-“ или „микро-“ икономист, веднага ще посоча няколко показатели – растящата безработица, липсата на средства държавата да плати дължимото към фирмите, липсата на пари, които да запълнят държавния бюджет. Тук, разбира се, е и невъзможността да бъдат увеличени заплати и пенсии. Затова пък вече се повишават цените, освен на битовите сметки, но и тези на най-важното – храната (според Маслоу).

Един от много проблеми, за които не бива да се мисли е и този

за обещания реваншизъм

Злоупотребите на предишното правителство се разкриват откровено тенденциозно – с шумни акции и медийни гарнитури, в които се надпреварват с говорене информатори, дезинформатори и контрадезинформатори. Обичайните заподозрени, които подгряват с изтъркани метафори митове от прехода, какъвто е и самият той – разказ за неслучилото се желание за справедливост и възмездие.

Вероятно с написаното се отнемат от вниманието и други теми, които са непомалко важни. Затова и питам: „За какво още не трябва да мисли обществото?“