За какво още не трябва да мислим?

Интересно изследване на общественото мнение беше разгласено близо два месеца след началото обществените реакциите срещу разпространението на генномодифицираните организми (ГМО).

Малко над 80% от живеещите в  София следят дебатите по промените в закона за ГМО. Близо 18 на сто пък следят всичко по темата. Това показва проучване през февруари на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). В допитването са участвали 600 столичани, а изследването е поръчано от председателя на парламента Цецка Цачева.

70% от софиянци смятат, че рисковете от ГМО са повече от ползите. Отново мнозинството от 82% се страхуват, че в България има риск от неконтролирано разпространяване на ГМО.

Според една близо трийсетгодишна теория за публичния дневен ред, медии, партии и неправителствени организации се договарят негласно кои са най-важните теми за обществото. Така се извършва подборът на новини и се влияе върху гражданите за какво да мислят. Според някои теоретици това е и начин да се отклонява вниманието от други по-съществени проблеми в обществото.

Тук бих попитал, а за какво ли не трябва да мисли обществото? Без да подреждам по важност, предлагам следното:

Реформите в здравеопазването

Тук е закриването на болници. Тук е и увеличението на лекарствата за тежкоболните, които здравната каса поема част от разходите за тях. Такива лекарства са за болните от диабет, остеопороза, глаукома. Предложения от здравното министерство има и такава „реформа“ да се проведе и за лекарствата за хората с високо кръвно.

Следваща тема е тази

за икономическата криза

Без да бъда голям „макро-“ или „микро-“ икономист, веднага ще посоча няколко показатели – растящата безработица, липсата на средства държавата да плати дължимото към фирмите, липсата на пари, които да запълнят държавния бюджет. Тук, разбира се, е и невъзможността да бъдат увеличени заплати и пенсии. Затова пък вече се повишават цените, освен на битовите сметки, но и тези на най-важното – храната (според Маслоу).

Един от много проблеми, за които не бива да се мисли е и този

за обещания реваншизъм

Злоупотребите на предишното правителство се разкриват откровено тенденциозно – с шумни акции и медийни гарнитури, в които се надпреварват с говорене информатори, дезинформатори и контрадезинформатори. Обичайните заподозрени, които подгряват с изтъркани метафори митове от прехода, какъвто е и самият той – разказ за неслучилото се желание за справедливост и възмездие.

Вероятно с написаното се отнемат от вниманието и други теми, които са непомалко важни. Затова и питам: „За какво още не трябва да мисли обществото?“

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s