Защо в България младите не искат промяна?

Полицай: Ще ви помоля да освободите движението.

Активист: Ще ви помоля да освободите държавата.

В сряда, 19.30 часа, нелегалното движение излезе на улицата. Над 500 младежи, екоактивисти и граждани затвориха карето на Орлите в центъра на София срещу скандални промени в закона за горите, които ще облагодетелстват една ръка олигарси.

Освен приятното впечатление, че младите са на улицата, за да протестират,

възниква за пореден път въпросът

защо излизат да защитят природата – гората, водата, животните, но не се изправят и срещу социалната несправедливост.

В България безработицата сред младите хора до 29-годишна възраст е над 30%. Всеки трети млад човек е без работа. Други изследвания показват:

–         Младите хора живеят с родителите си, защото не могат да се издържат самостоятелно;

–         Младите не гласуват и са обезверени от политиците;

–         Българските младежи водят класациите в ЕС по употреба на алкохол и леки наркотици;

–         Българските младежи са обезверени и апатични;

–         Безработни и социално безчувствени, младите се вливат в редиците на битовата престъпност.

Един от основните фактори

за образуването на движения е съществуването на общности и субкултури. Участието в общност или субкултура усилва солидарността към собствената група. Младежите участват в свободното си време в различни форми на формална и неформална организация, където излизат с приятели, спортуват, слушат музика и или свирят, гледат телевизия или сърфират в интернет. Субкултурите са съперничещи си култури и заради това са основната причина за възникването на нови социални движения.

Българските субкултури и младежки общности в днешно време

не са единни, често се противопоставят една на друга

противоречат си, понякога навлизат в конфликтни ситуации, понякога обединени, но винаги развиващи се и увеличаващи броя си. Безработицата, ниското ниво на образование и квалификация, девиантното поведение – това са причините, които пречат на създаването на общности.

Освен липсата на общности и субкултури в България, сериозна пречка за появата на движения за социална промяна е и раздробения неправителствен сектор. Гражданите не вярват в дейността на неправителствените организации.

В България младежите не общуват помежду си

Екоактивистите, макар и неособено постоянни в защита на околната среда, са движение. Те карат заедно ски, сноуборд, пресичат козите пътеки в планината, споделят палатки и лагерни огньове. Техните протести обаче, като блокирането на Орлов мост на 13 юни, са просто изпускане на социалното напрежение.

Те обичат свободата. Авторитарните лидери, програмираните планове и всякакви опити за опитомяване ги отблъсква. Отношенията им са хоризонтални, там няма йерархия. Те са силни във флашмоба – спонтанното драматургично представление на улицата.

И всичко това – до тук!

Нежеланието им да прилагат институционални механизми ги прави безсилни за голямата социална промяна – цел за всяко движение. Блокирането на движението на възлови кръстовища или шествията, не са достатъчни.

Друга притеснителна тенденция е подценяването на идеала на демокрацията  –

свободата на словото

Протестите и кампаниите на движенията срещу добива на шистов газ и промените в Закона за горите бяха системни и обмислени, но неотразявани от доминиращите национални медии (с някои изключения, разбира се!). И активистите на тези екодвижения негодуваха срещу това. Някои писаха протестни писма до редакциите на медиите, други се възмущаваха в социалните мрежи – „единственото ни спасение”, както ги нарече уважаван поет минималист.

Нито едно от тези движения обаче не излезе на улицата, за да защити свободата на словото.

Активистите не скочиха срещу медийното смълчаване

за СИМО и разработките „Борисов”, безработицата, социалната изолация, липсата на бъдеще за младите. Мнозинството от младежите се солидаризира около бутилката бира, но не и за утрешния ден.

Някои социолози смятат, че за да се развие социалното напрежение, което да предизвика нагласи за радикална промяна, е необходимо хората да осъзнаят, че са по-зле от другите. У нас примерът „Гърция” се превръщат от рефрен на страха в синдром на примирието. Заплахата: Само да не стане като в Гърция, е една голяма политическа спекула, която капсулира статуквото.

На 13 и 14 юни младежите блокираха карето на Орлите в София. Да, младите не вярват в политиците и политиката. Те самите не осъзнават обаче, че правят политика. Нужна е обаче повече от една крачка.

Публикувано във в. Сега на 19 юни 2012 г.

Advertisements

5 Коментари

Filed under Публикации

5 responses to “Защо в България младите не искат промяна?

  1. Според мен всички ние искаме промяна. Не само млади, но и стари. Там е проблема, че само си искаме, а е правим нищо, за да постигнем и да достигнем до някаква по качествена промяна, промяна към по-добро. Свикнали сме само да си говорим и да мрънкаме, но с това не се постига нищо. Трябват действия. И аз си зададох въпроса защо излизат да защитят природата – гората, водата, животните, но не се изправят и срещу социалната несправедливост.Може пък това да е началото…….Много пречи и това, че българските субкултури и младежки общности в днешно време не са единни, често се противопоставят една на друга противоречат си и на края няма никакъв резултат и ефект.Съгласна съм с някои от социолозите, които смятат, че за да се развие социалното напрежение, което да предизвика нагласи за радикална промяна, е необходимо хората да осъзнаят, че са по-зле от другите.Това явно ни действа успокояващо, че има по зле и от нас….а не бива да е така. Всеки да си гледа в паничката 🙂

  2. „Българските младежи водят класациите в ЕС по употреба на алкохол и леки наркотици“
    Всъщност датските я водят. В пъти.

  3. Безработицата наистина е голяма. Но мен ме учудва как на глава от населението се пада поне по 1,5 апартамент и пак младите живеят при родителите си?!

  4. Искаме промяна и още как. Но само с искане няма да се получи трябват и решителност и мнооого действия и нещата ще се получат все някога.

  5. Според мен всеки иска промяна и то тя да бъде моментална в хилядна заплата, без плащане на някакви сметки и да не се работи.Е за хубаво или не това няма как да се случи.Протестите и кампаниите на движенията срещу добива на шистов газ и промените в Закона за горите бяха системни и обмислени, но неотразявани от доминиращите национални медии.И активистите на тези екодвижения негодуваха срещу това. Някои писаха протестни писма до редакциите на медиите, други се възмущаваха в социалните мрежи , съгласна съм с това което сте написали, това е живота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s