Гражданите вече победиха медиите на статуквото

Някой спомня ли си онова писмо, в което властта поиска отговор от главните редактори на медиите дали им е оказван натиск от страна на правителството. Призивът завършваше с думите:

„Вашата оценка и позиция е важна преди всичко за всеки един ваш зрител, слушател и читател, които имат право да знаят истината  за независимостта на българските медии”. (тук можете да видите позабравеното писмо)

Тогава отговориха доста медии. Ще се измъкна с удобното: няма да изреждам, за да не пропусна някоя. Истината е, че властта не упражнява натиск, а има влияние върху медиите.

И това се видя от различни справки по разходите за рекламиране на отделните европейски програми. По „Програмата за развитие на селските райони“ национални телевизии, радия и някои вестници са получили общо 5.5 млн. лв. Програма „Човешки ресурси” пък е захранила медийните бюджети с 12.2 млн. лв. Това са раздадени пари за 2011 г.

Кой, колко получава се определя от министерски съвет, който управлява европейските фондове!

Най-интересен е случаят с

медиите, които се финансират директно от държавата

Това не са БНТ и БНР, а онези медии, които се развиват от една банка, управляваща над половин милиард лева – финансови потоци на държавните дружества.

Няма да пропусна и изборите кампании, които зареждат медиите с нова порция финансови преводи. Кой, колко е получил може да се види тук.

Върху медиите има и корпоративно влияние

Висши ръководни кадри на медиите имат участие и в управлението на различни бизнес организации, които в последствие се оказва, че са и сериозни рекламодатели. Тази симбиоза се видя наскоро между BTV и Първа инвестиционна банка. Вероятно има и други случаи, които тепърва ще станат публични.

Друга забележима драматургия е

медийната война

между издателските съюзи, в който се включиха и наказателни отряди на прокуратура и следствие. Това е като спектакъл на марионетки. Той ще свърши поучително, чрез наложено нравоучение.

Върху медиите няма натиск, но има влияние, което е страшно. Не става въпрос за свободата на словото. Тя е фикция, към която се стремим, но никога няма да достигнем.

За щастие има интернет

Мрежата отчасти компенсира медийните ограничения, налагани чрез влиянията на властта и корпоративния интерес. Социалните мрежи се превърнаха в лаборатория на общественото мнение. Там се родиха движенията срещу генно-модифицираните организами (ГМО), следенето в интернет, шистовия газ, АСТА, актуалния Закон за горите, дори и недоволствата срещу високите цени на горивата.

Деленето на атома на социалното напрежение задейства разрушителната си сила отново там. Градските размирици от септември 2011 г. се разпалиха в Катуница, но намериха естественото си продължение в лабораторията на социалните мрежи, където ефектът се мултиплицира.

Мрежата е алтернативно публично пространство

което събира идеи, проблеми и дори ценности, ограничени от избирателната пропускливост на доминиращите традиционни медии. Там се формира нов публичен дневен ред. Извежда се букет от теми, различен от павилиона на доминиращите  телевизии, радиа и вестници.

В България вече се утвърждават и граждански движения, които са последователни в исканията, отличими са от останалите припознати социални групи на протеста – синдикати, пенсионери, студенти, майки, пушачи и непушачи, таксиметрови шофьори и т.н.

Статуквото на медиите е ужким непреодолимо

Защото медиите са бизнес и инструмент за влияние. Влиянията върху тази информационна маша на властта и корпоративния интерес могат да се преодолеят единствено чрез създаването на алтернативно на доминиращото публично пространство.

Тенденция в развитието на  всяко движение е сблъсъкът с традиционните медии. То се лута между това да влезе в пряк конфликт с тях и да не получи никаква публичност на инициативите си или да търси допирни точки и взаимодействие.

Гражданските движения в България не осъзнават, че вече

побеждават медийното смълчаване по важни за обществото теми

Те развиха мрежата и до толкова се усъвършенстваха, че променят дневният ред от теми, който се налагат от политическите и корпоративните влияния. Все по-често традиционните медиите пишат за различни групи не недоволство, родени от енергията на социалните мрежи. Освен това,

все повече интелигентни хора се отдръпват от традиционните медии

които не предлагат нищо. Те са рупори на корпоративни и властови авторитети, омерзяват със своята пошлост и изкривена социална картина. Мнозинството медии губят мислещите гражданите от своята аудитория.

И в това се изразява голяма победа на гражданското недоволство в последните дни. Скандалните промени в Закона за горите няма да бъдат приети (поне не и в този формат, който изстреля гражданите на улицата). Но това е по-малката победа за зараждащото се гражданско общество в България. Темата за свободата на словото и това, за което ни говорят медиите вече ще има ново съдържание.

Този петък група ентусиазирани активисти призовават националната телевизия BTV да се бойкотира чрез отказ да се гледа програмата й цял ден. Така че протестът на гражданите срещу националната медия има смисъл до толкова, че да даде

сила на дебатите за медийното съдържание

 Но всяко радикализиране на изразеното недоволство би създало обратен ефект.

В комуникацията има една класическа сентенция, която твърди, че медиите не ни казват как, а за какво да мислим. Тези дни гражданите поискаха те да решават за какво да мислят. Протестът срещу конкретна медия е губене на сили и време. Защото гражданите вече победиха, търсейки своето спасение в интернет.

Публикувано в E-vestnik.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s