Социология с часовников механизъм

Източник News.bg

Политици, медии, социолози, капитал. Звучи като каре на властта. Елитарно образувание, което дирижира всички важни теми в обществения живот. Ефектите са за публиката.

Като става въпрос за ефекти, в киното се прилага един монтажен похват – на Лев Кулешов, в който се играе с възприятията на зрителя: съпоставят се два независими кадъра един от друг; те си влияят помежду си; и така се постига нов сюжет, ново преживяване за публиката. Това са пластови натрупвания на емоции, страхове, силни усещания.

Представете си ефекта на Кулешов при оформянето на общественото мнение. Наслагването на една тема върху друга, полагането на пластове от проблеми, емоции, нагласи. И когато карето на властта действа в синхрон се получава една манипулирана действителност – контролирани процеси, при които едни теми изместват други. Така се оформят малцинства, чиито проблеми остават нечути. Те са изхвърлени от социалния живот, защото медиите мълчат и не разказват за тях, социолозите не ги повтарят в своите изследвания.

От друга страна, това оформя едно манипулирано мнозинство, на което му се вменява за какво да мисли – притъпява чувствителността, създава апатични хора, които не търсят промяна, а чакат готови, удобни за интерпретация поляризации.  

Преди време се подсетих за решената кръстословица, която ни предлагат социолозите – в своите изследвания те затвърждават теми от медиите; медиите взимат тези теми от политиците; капиталът (собствениците на медиите) избирателно пропуска какво да влиза в този информационен паноптикум.

Социологията е инструмент за влияние върху общественото мнение.  Властта винаги цели да овладява стихията на обществените нагласи, а много често социологията участва в това укротяване. Нищо ново.

Тези дни социолози се скараха по между си с обвинения за манипулиране на данни и настроения. Вярно е – отдавна мнозина от лицата, които се наричат социолози са загубили доверието на публиката, така че този конфликт между тях едва ли ще породи нови впечатления. Той обаче действа като сътресение, в което наяве се разкриват нови сюжетни линии, за които си заслужава да се помисли.

Причините за разрасналия се скандал са много. Поводът тръгва от идея на Яне Янев (РЗС) да се предприеме законодателна инициатива, която да задължи социолозите да публикуват как се финансират и кой поръчва изследванията.

Идеята на политика с променливи позиции, идва седмица след изследване на МБМД (Мира Радева) по друг повод  – протестите на Орлов мост и Закона за горите. Според изнесените данни (публикувани на 2 юли) 73% от анкетираните искат развитие на ски туризма в общината им, а 51% напълно подкрепят изграждането на нови писти и лифтове в района, в който живеят.

Според интерпретацията на Мира Радева хората, които протестират са с „объркани глави”, защото не са добре информирани за поправките в Закона за горите. Изследването е направено по искане на ПР-агенцията, която обслужва компанията, облагодетелствана от промените в Закона за горите и срещу, която протестираха хиляди граждани на Орлов мост.

Първа сюжетна линия. Отново на дневен ред излезе темата за това до колко са достоверни всичките сондажи на социологията и злоупотребите с момента на излизане на самото проучване. На всички е ясно, че ако в допитването участва една определена социална група, която има изключителен интерес към темата на изследването, тогава едва ли може да се говори за представителност.

Втора сюжетна линия финансирането на социологическите изследвания. Тук се появяват влияния на властта. Случаят е същият като при медиите, някои от които получиха през 2011 г. близо 5 млн. лв. от различни европейски програми, управлявани от българските министерства. Оттук колкото повече поръчки една социологическа агенция печели, толкова е по-нормално да работи за властта, която й дава тези пари.

Трета сюжетна линия разкрива отношенията между политиците и социолозите, които действат като скачени съдове. Политиците вярват, че ако не бъдат споменавани с с удобни цифри в сондажите, то те са корабокрушенци в политическия живот. Да участват в социологическите анкети е като да те дават в прайм-тайма на електронните медии. 

Преди близо три години един политик заяви, че той е инструментът във властта, който разпределя порциите в държавата. С какво е по-различен друг политик, който не е направил такова скандално изказване, но в същото време разпределя финансови потоци, с които оказва влияние върху медиите и социологическите агенции.

Завършвам с думите на социолога Боряна Димитрова (Алфа рисърч): ‎“Социологията възниква като будилник за гражданите, не като Кашпировски за управляващите“. Тук остава отворен въпросът кой иска да бъде буден и има ли смисъл от това?

Текстът е писан за в. Култура.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s