Анатомия и архитектура на протеста

Протестът е действие, което нарушава ежедневния ритъм и често включва механизми, извън нормите и правилата. В представителната демокрация да протестираш, означава да търсиш и защитаваш гражданските си права. В същото време протестът е и действие, зад което се крият групи за натиск, търсещи вниманието на медии и общество. Гражданските движения често използват различни сюжети от протестния репертоар.

Целта, която си поставя настоящият текст е да обърне внимание на архитектурата на протеста, формите на недоволство, „критичната маса”, която излиза на улицата и се изправя срещу властови и икономически авторитети. Използваният подход и описание на социалните взаимодействия на протестния репертоар, стратегия и тактика, могат да бъдат полезни както за граждански активисти, така и за социолози, политолози, журналисти…

Анатомията на протеста се развива от XIX век насам, като това се случва в синхрон със създаването на нови социални и политически системи, развитието на глобалните процеси и медиите. Ако стачките и митингите отличават синдикалното недоволство, тогражданските движения търсят оригинални и нестандартни начини да привлекат публичното внимание.

Движенията изграждат своя драматургия, която преекспонира социалната действителност и парадоксално използват социални страхове, за да привлекат публичното внимание и повече симпатизанти.В представителната демокрация, протестът е действие, което нарушава ежедневния ритъм и често включва механизми, извън нормите и правилата. Това е „социален крясък” на движения и групи за натиск, които търсят да привлекат вниманието на медии и общество.

Донатела ДелаПортe и Марио Ди Ани определят протеста като „извънрутинно действие, в което директни канали за въздействие са открити чрез серия от дейности на колективни актьори”[1].

Верта Тейлър и Нела Ван Дайк виждат в протеста колективно използване на неконвенционални методи на политическо участие, което се опитва да убеди или принуди властите да приемат целите на движението[2]. Според Тейлър и Ван Дайк именно протестът различава движенията от другите рутинни политически актьори. Той може да се възприема като политически израз на съпротива, както от страна на институционализирани политически актьори (партии), така и от групи по интереси.

Това, което разграничава движенията от останалите публични субекти е стратегическото използване на нови, драматични, извън институционални форми на политически израз. Целта е да се формира обществено мнение и да се окаже натиск върху институции и други властови авторитети.

Джеймс Уилсън пише през 1973 г., че в търсенето на оригиналност, движенията понякога се запомнят по-скоро със своята тактика на протеста, отколкото със своите цели[3]. Примерът, който описва Уилсън е от 1968 г., когато „втората вълна” на американското женско движение се запомня като „запалвачките на сутиени”. Женската организация се възпротивява на конкурса “Мис Америка”.

Всъщност сутиени не се горят, но феминистките организират няколко театрални акции – излъчват овца за Мис Америка, организират дефиле, в което носят тенджери и тигани, хвърлят в ритуални кофи за боклук обувки на висок ток и дамско бельо в знак на протест срещу женското потисничество. Така жените отхвърлят господстващи символи на красотата и привличат вниманието на обществото и медиите.

Архитектура на протеста

 Всеки протест има характерна архитектура. Тя зависи от поставените цели; публиките и медиите, на които трябва да им бъде привлечено вниманието; субектите, срещу които е насочен протестът – това са най-често институции и бизнес организации. Протестният репертоар – формите на протест (шествия, палаткови лагери, бойкоти), също е съобразен с тези показатели.

Една от основните цели на тази характерна за движенията проява е мобилизиране на съмишленици и публично вербализиране на проблемите, които настояват да бъдат разрешени. Протестът е действие на крайностите, до което се стига едва когато другите методи за въздействие за изчерпани. Необходимо е активностите около протеста да бъдат добре обмислени, особено, ако движението навлезе в протестен период (цикъл от протести), при който е нужно не само поддържането на висока мобилизация на активисти, но и привличане на медийно и публично внимание.

В своята стратегическа визия за постигане на поставените цели, движенията трябва да начертаят видовете и формите на протест. Всеки един от тях притежава своите силни и слаби страни и затова е необходимо да се прилагат в зависимост от ситуацията и преследваните ефекти. Формите на протест могат да бъдат обединени в няколко групи.

Обществени действия – митинги, шествия, паради. Това обикновено са най-видимите протестни действия, които събират значителен брой активисти. Обикновено успехът на тази форма на протест се оценява по броя хора, участвали в събитието. В тази група попада и „критичната маса”. Идеята се появила в Сан Франциско през 1992 г.

В САЩ и някои европейски страни като Унгария. „Kритичната маса” е шествие с велосипеди, което събира десетки граждани. По време на велопохода колоездачите обсъждат различни социални или други проблеми. Събирането им на едно място и груповото придвижване из големите улици на града е символ на недоволство и знак за търсена промяна[4].

Писмени действия – протестни писма, събиране на подписки и петиции. През декември 2010 г. се разрасна европейска кампания в редица страни срещу намерението на правителствата да разрешат отглеждането на генно-модифицирани организми върху земеделските земи. Тогава екоактивисти, земеделски и граждански организации инициират подписка сред страните-членки на Европейския съюз срещу отглеждането на ГМО[5].

Гражданско неподчинение – обикновено се свързва с неспазването на определени закони, установен ред и забрани на властови авторитети. Гражданското неподчинение е част от ненасилствената група от протести. Голите демонстрации, седенето на земята или гладуване, разпъването на палатки на обществени места – това са някои от похватите за изразяване на недоволство. През януари 2012 г. момичета от украинската феминистка организация ФЕМЕН протестират в София голи до кръста. Поводът – българското правосъдие и случаите на домашно насилие над жени, деца и трафик на хора.

Разрушителни действия – свързват се с радикализиране на протестните действия, насилие, сблъсъци с органите на властта и разрушаване на обществено и частно имущество. Тук влизат улични бунтове като този в Лондон и Ливърпул през лятото на 2011 г., в който десетки младежи се организират в социалните мрежи, чупят и грабят автомобили и магазини. Факторът, който ги провокира да излязат спонтанно на улицата е информация за убит от полицията младеж. В последствие се оказва, че убитият е с криминално досие и полицаите са стреляли при самоотбрана.

Самонараняването – запалване или самоубийство, на публично място също попада в тази група протести. В началото на 2011 г. египтянинът Калед Саид се самозапалва в центъра на Кайро в знак на протест срещу глада и социалните проблеми в държавата. Постъпката му дава началото на революцията в страната, разраснала се из други страни под мотото „Арабската пролет”. Терористичните актове на Ал Кайда, ИРА (Ирландия), ЕТА (Испания), ПКК (Турция) също са форма на протест на революционни движения и групировки.

Потребителски протести – бойкот или отказ да се купува дадена стока, имиджови атаки срещу определена компания. Екоактивистите, обединени в коалиция „За Витоша” призовават гражданите през първата половина на 2012 г. да изтеглят парите си от „Първа инвестиционна банка” като знак на протест срещу безконтролното изграждане на ски писти от страна на изпълнителния директор на банката – Цеко Минев.

Мигновени протести – флаш моб. Това е улично представление на „внезапната тълпа“ (прев. от англ. flash mob). Обикновено е предварително запланувана масова акция, в която група хора след предварителна уговорка, се появяват на обществени места и изпълняват определено действие. Често то има своя хореография и драматичен завършек. След няколко минути участниците се разотиват внезапно, каквато е била и появата им. На 8 февруари 2012 г. из „Фейсбук” се разменя сред потребителите следното съобщение чрез чат системата на социалната мрежа:

„РАЗПРОСТРАНЯВАЙ ТАЙНО: Флаш моб – приеха скандалните промени в закона за горите. Днес 18:15 ч правим опашка от ПИБ (клона откъм Ялта) до Парламента, ще блокираме жълтите павета в 18:30. За сгряване – „кой не скача е от ГЕРБ”, „Витоша”, „Долу Цеко от Алеко”

Интернет протести – хакерските атаки и създаването на групи на недоволството в мрежата са само някои от познатите видове. Мрежата е съвременното публично пространство, което често пъти се превръща в лабораторията на социалните катаклизми. В интернет се тества социалната чувствителност към определени проблеми, които могат да генерират стихийна подкрепа и да мобилизират десетки граждани да излязат на улицата.

Освен средство за комуникация, интернет е изградено от своя виртуална система, която може да бъде атакувана и разрушена. През януари 2009 година група блогъри инициират акция „Провал”. При търсене на думата в търсачката „Гугъл” излиза като резултат официалният сайт на правителството, оглавявано тогава от Сергей Станишев[6].

Стратегия и тактика на протеста

Формата на протеста е от изключително значение за покриване на тактическото изпълнение на крайните задачи на движението. Препоръчително е преди да се предприемат конкретни действия да изпълнят следните четири основни стъпки, които са от особено значение за комуникационна стратегия на движението, както и постигането на максимална ефективност:

  1. Анализ на ситуацията;
  2. Планиране и програмиране;
  3. Действие и комуникация;
  4. Оценка.[7]

1. Анализ на ситуацията

Тук трябва да се отговори на въпроса необходимо ли е провеждането на протестно действие? Ако лидерите на движението не са убедени, че социалната обстановка е подходяща за това, то тогава протестът трябва да бъде отложен. Необходимо е да се съобрази дали конкретното действие не съвпада с друг протест или публичното и медийно внимание не са насочени към друг важен проблем.

Трябва да се помни, че протестът цели и привличането на съмишленици към каузата и затова трябва да отговаря на социалните очаквания на публиката. В дни на национален траур, голямо бедствие, сериозни социални или политически катаклизми, действията са особено неподходящи, ако движението не е свързано по някакъв начин с тези актуални за публичния дневен ред проблеми.

2. Планиране и програмиране

Оперативно ръководство

Излъчването на оперативно ръководство е ключов момент за организиране на протест. Това е ядрото на движението, което взима важните решения, обсъжда различни предложения за формите на протест, одобрява послания, тактики за въздействие върху институции или бизнес организациите.

Добре обмислените действия винаги повишават ефективността на протестите. Тук организационните екипи на движенията трябва да решат дали да действат еднократно – за няколко дни, или да създадат цикъл – ансамбъл от протести, които да се развият във времето.

Време

Всеки протест трябва да бъде съобразен с календара от събития. Празници, почивни и неработни дни рядко успяват да съберат достатъчно мотивирани хора, които да участват в колективни действия. Има и случаи обаче, когато протестът е добре да се съобрази с работното време на съмишлениците и симпатизиращата публика на движението. Случаите някой да „избяга”от работа, за да отиде на протест са много редки.

Нормативни изисквания

В демократичните общества протестът е действие, с което се изразява гражданска позиция. Това обаче е регламентирано от редица изисквания. В България, например, е въведен уведомителен режим за протестите. Според Закона за събранията, митингите и манифестациите „за свикване на събрание или на митинг на открито, организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга”[8].

В уведомлението трябва да се посочи и точният маршрут. Протестите са забранени за времето от 22 ч. вечерта до 6 ч. сутринта. Друг рестриктивен текст не позволява демонстрации в непосредствена близост до сградите на Народното събрание, Министерски съвет, Президентството и военни обекти.

Кметът може да откаже провеждането на митинга в случаи на насилие и нарушаване на обществения ред, застрашаване на обществената сигурност, нарушаване правата на другите граждани или при епидемична обстановка.

Нерядко се случва под влиянието на политици или други властови авторитети, институциите чрез нормативни хватки да въвеждат „свръх регулация”, която да ограничава протестните действия. Това може да включва както забрани за протестиране в определени дни, пред публични сгради или по време на събития с висок обществен интерес, така и с въвеждането на допълнителни нормативни изисквания или наказания.

Така например през юни 2012 г. руският парламент приема закон, който увеличава 150 пъти глобата за участие в незаконен протест. Законът е подкрепен от управляващата партия на президента Владимир Путин – „Единна Русия” в момент, в който опозицията организира серия от протести срещу управляващите. Законът въвежда, освен високи глоби – и „безвъзмезден принудителен труд”. Според руската опозиция мерките целят да попречат на организирането на протести[9].

Топос на протеста

Топосът (бел. авт. – от древногръцки „общо място”) на протеста е от изключително значение за събирането на максимален брой хора. За всеки протест изборът на място зависи от градските условия и затова всеки район притежава свои особености. Политическите сгради, бизнес сградите или места, които имат символично значение, добито от градския фолклор, са чести топоси на протеста.

Ако е предвидено шествие, то трябва да се съобрази с други изисквания на местната инфраструктура – преминаване през ключови обществени места, спиране пред обекти на недоволството. Обикновено в България това са сгради на министерства, Министерски съвет, президентство, Народно събрание и т.н.

През 2012 г. шествията на коалиция „За Витоша” преминават покрай банковите клонове на „Първа инвестиционна банка”, чиито собственик Цеко Минев е обвинен от активистите, че промените в Закона за горите са писани в негова полза. При всеки срещнат банков клон, протестиращите скандират:  „Долу Цеко от Алеко – хей, хей, хей!”

Техника и апаратура

Освен съобразен с конкретен времеви отрязък, протестът или цикълът от протести трябва да бъдат придружени със съответната техника. Озвучаване – музикални уредби, мегафони, сцена, превоз, транспаранти, преносим генератор за електричество, видеокамера и фотоапарати – това е част от техническата апаратура, която трябва да придружава едно шествие или протест.

Драматургия

Сценарият на протеста е от особено значение за поддържане на високия дух сред участниците и привличане вниманието на медиите. Протестът е вид публично представление, което има свое начало, развитие, игрови характер, поанта и силен финал с обещание протестиращите да се съберат отново (в случай, че исканията им не бъдат изпълнени).

Артистичната драматургия включва лозунги, подходяща за случая музика, артефакти на протеста – свирки, барабани, кречетала и т.н. Специални костюми, маски, противогази (често срещан атрибут сред екоактивистите), също са част от протестния ритуал. За да привлекат вниманието към себе си, движенията прибягват до нестандартни действия.

През лятото на 2011 г. ежемесечни акции на опозицията в Беларус, наречени „Революции чрез социалните мрежи”, събират десетки граждани в столицата Минск. Вместо да ръкопляскат или да провокират органите на реда, активистите включват алармите на мобилните си телефони. Полицията обаче възприема действията им като нарушаване на реда. За два месеца са задържани над 1700 души, които са наказани с арест и обвинения за дребно хулиганство[10].

3. Действие и комуникация

Активистите и симпатизантите (публиките) и медиите трябва да бъдат уведомени за конкретния протест. Понякога движенията използват „подгряващи” публични спектакли – форми на протест като флаш моб, които привличат медийното внимание и чрез този подход се съобщават за предстоящ по-голям протест.

Писането на прессъобщения до медиите, създаването на специална страница в интернет – блог или група (общности) в социалните мрежи, са често срещано средство за известяване на предстоящо събитие за движенията. Медиите е нужно да бъдат предупредени поне два-три дни преди конкретния протест.

На самото събитие журналистите понякога получават прескит – предварително подготвена информация от организаторите на протеста, в който се получава подробна информация за проблема и защо се протестира, исканията на активистите, въздействащи снимки, които биха могли да се публикуват в медиите.

Излъчването на говорители, които да представят исканията на движението, е много важен момент. Тяхната роля е ключова и затова изборът им трябва да е прецизен. Тезите са предварително подготвени и еднозначни. Разминаването в позициите може да предизвика колебания за подкрепа от страна на публики и аудитория.

Организаторите трябва да определят и коменданти на протеста, които ще отговарят за сигурността и ще наблюдават за провокации. Те поддържат и комуникацията с органите на реда. През януари 2009 г. политическият протест пред Народното събрание е компрометиран след като група провокатори (според различни слухове, радикализирани футболни фенове) влизат в сблъсъци с полицията – арестувани са близо 300 души.

По време на протеста е нужно предварително да бъдат излъчени и определени:

Оратори, които да информират участниците за целите на събитието и каузите на движението. Разнообразието от говорещи на подиума активисти е признак за вътрешна енергия и желания за разрешаване на проблема.  

– Групи от активисти (блокове), които носят голям транспарант/и, скандират и пригласят тренираните преди това лозунги. Така се създава звукова среда. Добре е хората с мегафони да бъдат сред множеството, където се чуват най-добре и сред тях е енергията на протеста.

Работа с медии по време на протеста

Медиите обикновено идват по-рано на протеста, снимат и си тръгват. Затова е добре организационното ядро да призове най-ангажираните активисти да дойдат по-рано за протеста. Целта е в новинарските емисии да не бъдат показани шепа хора, а недоволно множество, което не предава своята кауза. Тук е от особено значение и излъчването на трима-четирима говорители, които да са запознати добре с проблемите и целите, които преследва движението.

Медиите ще търсят различни гледни точки, участници в протеста, чрез които да пресъздадат социалната картина. Тези говорители и участниците в медийните репортажи са и представителна извадка на протестиращите. От тази гледна точка добрата подготовка в работата с медиите може да донесе само ползи за организаторите на демонстрацията.

Активистите трябва да подготвят и флаери, значки и плакати, които да раздават на участниците в събитието. А то е добре да завърши с песен или призив за нова среща, в случай, че исканията не са постигнати.

След края на протестните действия, работата с медиите продължава. Отговарящите за комуникацията на движението има някои важни задачи:

1. Да разпространят прессъобщение и снимки от протеста до медиите и социалните мрежи. Прессъобщението съдържа информацията за протеста, къде е минало шествието, колко души са го подкрепили. Ако има взети някакви решения или има постигнати резултати от протеста, също се описват в текста.

2. Информационната кампания след протеста трябва да бъде затихваща – съобщенията до медиите, разпространяването на информация в социалните мрежи и поддържането на дискусии, трябва да се поне поддържат до седмица.

4. Оценка

Оценката на протеста и медийното отразяване на събитието е важна по няколко причини. Първо, за да се разбере дали има грешки в организацията. Движенията се борят не само за това да им бъдат чути исканията, но да получат публично одобрение и подкрепа, които ще им осигурят и постигане на целите.

Мониторингът върху медийното отразяване може да покаже дали да не се развиват алтернативни медии или други информационни канали, чрез които да се разпространяват посланията на движението.

Заключение

Протестът е част от действията на граждански движения, политически формации, синдикални организации и групи за натиск. За него може да се мисли като индикатор за високо социално напрежение. Протестът е част от публичната драматургия на гражданските движения, която преекспонира социалната действителност.Не бива да се забравя, че движенията „като учещи се организации” непрекъснато актуализират, обновяват и приспособяват разнообразни форми на протест. Защото да се протестира, означава да се нарушава ежедневният ритъм на очакваното публично поведение, като се включват механизми, извън нормите и правилата. Това е представление за привличане вниманието на медии и общество.

Писано за Newmedia21.eu.

Литература

1. Della Porta, Donatella, and Mario Diani. Social Movements: An Introduction. 1999 – Blackwell. Oxford

2. Taylor, Verta and Van Dyke, Nella.‘‘Get up, Stand up’’: Tactical Repertoires of Social Movements”. In: 3. Snow, David A., Soul, Sarah A. and Kriesi, Hanspeter . The Blackwell Companion to Social Movements. 2004 – Blackwell Publishing Ltd, Oxford.

4. Wilson, James Q. Political Organizations. 1973 – Basic, New York.

5. BBCNews. (2011). Belarus Lukashenko: Hundreds defy protest ban in Minsk. http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13789683 (последно влизане май 2012 г.)

6. Винокурова, Екатерина. Газета.rу. Поправки задерживают депутато. (5.06.12). http://www.gazeta.ru/politics/2012/06/05_a_4614741.shtml (последно влизане 6.06. 2012г.)

Бележки

[1] Della Porta, Donatella, and Mario Diani. Social Movements: An Introduction. 1999 – Blackwell. Oxford

[2] Taylor, Verta and Van Dyke, Nella.‘‘Get up, Stand up’’: Tactical Repertoires of Social Movements”. In: Snow, David A., Soul, Sarah A. and Kriesi, Hanspeter . The Blackwell Companion to Social Movements. 2004 – Blackwell Publishing Ltd, Oxford.
[3] Wilson, James Q. Political Organizations. 1973 – Basic,New York.
[4] В средата на 70-те години на ХХ в., в Зимбабве се разраства движение на опозицията, която използва танцът тои-тои (toyi-toyi), като форма за изразяване на недоволство от управлението. Танцът обединява тропане с крака и пеене на песни, които сплотяват протестиращите.
[5] Към месец май 2012 г. са събрани над 1.2 млн. подписа на участници в електронната петиция. Тя може да бъде видяна на адрес: http://www.avaaz.org/es/eu_gmo/
[6] Повече за инициативата може да се види тук: http://www.optimiced.com/bg/2009/01/27/failure-success/ (последно влизане 30 май 2012 г.)
[7] Предложеният подход е взаимстван от концепциите за изграждане на стратегия и тактика на всяка комуникационна кампания.
[8] Става въпрос за чл. 8, ал. 1 на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Цитираният текст е по поправки в закона, приети от Народното събрание на 26 март 2010 г.
[9] Винокурова, Екатерина. Газета.rу. Поправки задерживают депутато. (5.06.12). http://www.gazeta.ru/politics/2012/06/05_a_4614741.shtml (последно влизане 6.06. 2012г.)
[10] BBCNews. (2011). Belarus Lukashenko: Hundreds defy protest ban in Minsk. http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-13789683 (последно влизане май 2012 г.)
Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s