Опушване на всенародното допитване

Лютивата чушка на референдума така подлюти политическата чорба на българина, че е на път да му стане лошо от всенародни допитвания. Годината започна с разделение – „за“ и „против“ ядрената енергетика. В следващите месеци се отваря нов политически фронт, който ще раздели българите на „за“ или „против“ тютюневия дим.

С патос от СДС обявиха, че още от 1 февруари започват да събират подписи за свикване на референдум с въпрос: „Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?“. И започнаха.

Според партията това е въпрос, който не само е от сериозен интерес за повечето български граждани, а и всеки може да има мнение по него. Освен това със спортен хъс се зарекоха, че СДС ще събере повече подписи от 700-те хиляди на БСП за АЕЦ „Белене“.

Така предложеният от „Раковски“ 134 въпрос обаче е напълно погрешен и лишен от смисъл. Според последните промени в закона за здравето (чл. 56), които влязоха в сила на 1 юни 2012 г., се забрани тютюнопушенето в закрити обществени места, детски градини и училища, площадки за игра, спортни обекти, летни кина и театри. Ако не са забелязали от СДС – пушенето е разрешено на всички други обществени места, включително и в заведенията, които са изградили открити части.

За каква „пълна“ забрана ще питат?

В този смисъл така формулиран въпросът „Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?“, е не по-различен от питането, с което БСП събираха подписи: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждането на атомна централа на площадка „Белене?“. Неяснотата около въпроса се допълваше от лъжливи уточнения: „Искате ли по-евтин ток – подпишете“.

Кому е нужно да се прави референдум, след като вече е гласуван и влязъл в сила един закон? Народът трябваше да бъде питан за забраната за пушене преди приемането на поправките в закона за здравето. В случая СДС ще направят услуга на ГЕРБ (поредната – споменът за издигането на кандидат за Конституционния съд е пресен). Премиерът Бойко Борисов няма да се откаже от забраната, за да не бъде обвинен отново в „политическо отмятане“ – характерна негова черта. Един референдум обаче ще е добро извинение за пред бизнеса и за пред пушещите, които са сериозно мнозинство сред българите.

Тютюневата инициатива за референдум по една толкова „пиперлива“, но второстепенна тема (безработицата, фалиращ бизнес, престъпност, здравеопазването са избутани встрани) е поредното надигане на популистки увлечения и отваряне на нов фронт, който ще раздели българите. Ползата на ръководството на СДС от тези упражнения е известна: да се наберат политически дивиденти, които да полеят пресъхналата електорална подкрепа.

Както е тръгнало, всяка политическа сила няма да търси в референдума нищо друго освен мобилизация на партийното си ядро и фокусиране на вниманието към себе си (амбицията на СДС е референдумът за пушенето да се проведе по време на парламентарните избори през лятото). Референдумите ще бъдат използвани от партийните лидери като спасение от обвинения за политическо безсилие и бягане от отговорност при взимане на важни решения. Други ще искат всенародно допитване, за да подменят дневния ред и да „опушват“ актуални обществени проблеми.

Референдумите ще бъдат управлявани от политиците като клин на разделението. Темите за народно допитване могат да се формулират от различни проблемни сфери, които

образуват противникови ядра сред българските граждани

Противопоставянето вече е оформено: еколози срещу радетели за развитие на туризма; пушещи срещу непушещи; бедни срещу богати; пациенти срещу лекари; българи срещу роми и турци.

Разделението тушира недоволството срещу политическото лицемерие, некомпетентност и корупционни зависимости, които се развиват сред представители на властите. Омразата срещу пушача или „бездимния“ бетонира статуквото. И в същото време стимулира появата на нови популистки формации, които се възползват от наивитета на гражданите и яхват появилото се недоволство. Разделението вече оформя враждуващи лагери на омразата. Българинът все по-често ще търси утеха в тях, защото друг пристан няма или не го привлича.

Референдумът не бива да бъде самоцел. Той е важен инструмент за управление на държавата при едно важно условие – чрез всенародното допитване да се изказва едно добре информирано и грамотно за функционирането на демокрацията общество. След като политически първокласници се упражняват с референдума, а гражданите им се връзват, дали българското общество е узряло да бъде питано по важни за държавата въпроси?

Писано за в. Сега.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s