А след ГЕРБ… накъде?*

Прилича на окопна война, но с предимство. Някой ще каже, че така е било при всички партии, които са имали мнозинство в законодателната и местна власт. Завземането на широката административна територия, поставянето на „свои хора” на ключови места е подмяна в действие, с която се шпикова държавната власт. Съдебна система, Конституционен съд, МВР и специални служби, специализирани агенции – кадровата въртележка е безпощадна към нелоялните. Всички са в тревога, че ГЕРБ имат амбиции за втори мандат. Аз съм в тревога, че се готвят за трети.

Този песимистичен очерк има свое развитие. Какво следва след ГЕРБ и Бойко Борисов, появили се на върха на поредната вълна на популисткото недоволство на народа и очакванията за нов месия. Ездачи на тази вълна бяха и Симеон Сакскобургготски и Волен Сидеров. Да не би да имаше някаква промяна от това?

Силата на популизма се крие в обещанията и леките заигравки

с очакванията на избирателите. Той се плъзга по тънкия лед на високия рейтинг и затова е винаги уклончив и готов да се огъне под натиска на обществените настроения. За съжаление тези настроения често изпадат в „минорни упражнения”. Хората излизат на улицата едва когато „тенджерата с млякото прекипи”.

За истинските проблеми – безработица, ниски доходи, липса на здравеопазване и справедливо правораздаване, липса на перспектива въобще – никой не протестира и не търси промяна. Защото тези понятия са твърде общи – на пръв поглед не ти бъркат в джоба. Но с идването си всеки нов месия размахва пръст и обещава възмездие и нови висини.

А какви нови картини ще нарисува новият месия при положение, че след 2014 г. – когато застъпва новият програмен период на Европейския съюз (ЕС), ще намалеят парите от еврофондовете. Икономическата криза в ЕС и особено периферията на общността, където се намира България, продължава да държи „в ступор” инвестиции, бизнес среда и пазар на труда.

В следващите години ще расте

социалното, демографско и дори етническо разделение в България

Тук работната сила намалява с всяка година. Данни на Световната банка показаха, че след 50 години работоспособното население в страната ще бъде около 45 на сто. След пет десетилетия всеки пети на пазара на труда ще е от ромски произход. В същото време държавната политика не инвестира в иновации, нови технологии, наука и образование. Това лишава младото поколение от избор.

Опозицията и изобщо целият политически актьорски състав продължават да са длъжни на българския избирател. Нито една политическа формация не предлага цялостна визия за управлението на държавата. Нито БСП, нито СДС и ДСБ успяха да излъчат и наложат достатъчно нови лица. Особено левица, която има сериозни апетити да управлява България, се руши като пясъчен замък, независимо от завидната европейска позиция на лидера й.

Новият популистки проект, който връща България на гражданите, привлича стружките на недоволство и предлага нов комисар-месия, издиша всеки ден. Тази

липса на авторитети и визия за развитието на България

отдръпването на българските граждани от политиката, която дълги години беше омесвана в съзнанието на избирателите като „мръсна работа”, услужливо обгрижва статуквото в две направления.

Първо, дори и да има коалиционно управление в идващите четири години (2013 г. – 2017г.), ГЕРБ ще доминира на всички нива на държавната машина. Оптимистичното в този сценарий е, че същите удобни за управляващите лица, които са внедрени на високи постове, имат изменчива природа – те ще отидат и при други.

Второ липсите, за които споменах, разчистват пътя и развиват въображението на политическия маркетинг в производството на нови и нови популистки проекти. Ако има рейтингова скала, която започва от партията на Сакскобурготски, следвана от проекта Атака, ГЕРБ, България на гражданите, новата надежда – Национален фронт за спасения на Българи, ГОРД на Слави Бинев… въображението допълва какво още ни очаква.

И не на последно място – социалната и политическата среда за момента не дават сигнали за появата на нова политическа сила, като тази на ОДС, НДСВ или ГЕРБ, които да заемат широка територия на политическата сцена. Задават се правителства на компромиса и задкулисието, където коалиционната палитра ще се развива под въображението на причудлив импресионизъм.

Предстоящото социално, демографско, културно и етническо разделение сред българските граждани създава условия за появата на крайните настроения на патриотари и националисти. Същите процеси на радикализиране за момента са замразени отляво, където обикновено популизмът се изражда в откровен анархизъм.

Надига се нова вълна на млади граждани, които се страхуват от политиката

Замерянето на институциите с домати, протестите на Орлов мост, които имат по-скоро игрови характер, държат властта нащрек и служат за относителен регулатор на безумни действия и лобистки политики. Там бушуват сили с потенциал за ново начало. Нужна е единствено концентрация и „силата на безсилните” ще намери своя устрем.

През 17 в. английският поет Джон Дън пише: „така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб”. Днес месинговото й ехо заглъхва с поредния месия и неговия ожесточен популизъм в действие.

*Текстът е писан през ноември 2012 г.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s