Окупацията на парламента – героичен разказ или римейк

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Някой или няма никакво въображение, или никой до момента не е измислил по-добър сценарий за извънредната смяна на едно властово статукво с друго (като онова клише за демокрацията). Кабинетът „Борисов“ подаде оставка заради това, че „всяка капчица кръв за нас е петно“ (по Бойко Борисов). На 23 юли отново сблъсъкът на протестиращи с полиция – „капчица кръв“, може да се окаже повод премиерът Пламен Орешарски да се оттегли (звучи познато на преживелите зимата на 1997 г.)

Не става въпрос дали има някой, който задкулисно се опитва да провокира напрежение. Тук няма да се развива поредният конспиративен разказ. Това, което се вижда на повърхността, е безпрецедентната медийна война, която се е превърнала в бойно поле за корпоративни кръгове. Някои медии са се превърнали в платформа за организиране на протести, стимулиране на мотивацията за протест, сугестия на омразата. Други защитават властовото статукво. Разделението усилва усещането за горчивина, омерзение, което се повтаря…

Мен ме интересуват онези, които не осъзнават, че гражданската им енергия се улавя умело, канализира се под формата на красиви обещания. Влиянието на омразата, чрез вербализиране на очакванията на площада, е изключителен инструмент за политически контрол. За тези граждани пиша.

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

20 февруари 2013 г.

„Правителството докара България до ръба на граждански конфликт и това е непростимо […] На 140-ата годишнина от обесването на Апостола хората не можаха да сложат цветя пред паметника на Васил Левски. Имаше струпана тежка военна техника. Нямаше извънредна ситуация за струпването на бойна техника.“

Сергей Станишев

 23 юли 2013 г.

 „Недопустимо е вече 40 дни хората да протестират под прозорците на правителството и парламента и управляващите да не им обръщат внимание. С полицейски щитове и палки не се прави демокрация и политика.“

 Бойко Борисов

 „Нощта е бременна“ (по Ахмед Доган). Сценарият изисква поводът за смяна на властовото статукво да се развие по тъмно. Ако на 19 февруари 2013 г. този повод бяха сблъсъците на полиция и протестиращи на Орлов мост: „окървавен Орлов мост“, „парламент, ограден с ограда“ (по Борисов), то на 23 юли с.г. автобус, извозващ блокираните в парламента депутати, се превръща в поантата на драматичния сюжет.

Агенция „Фокус“ (22.14 часа):

Сблъсъци между жандармерия и протестиращи имаше зад сградата на Народното събрание

 „Жандармерията си проправя път сред протестиращите хора, за да извози депутатите от парламента. Жандармеристите се движат пред автобуса, в който са депутатите. Зад автобуса има кола на жандармерията. Жандармерията разбутва хората, които замерят автобуса с камъни, шишета, яйца. Автобусът по-рано беше паркиран до „Ал. Невски“, а после отиде пред задния вход на Народното събрание. Близо до него има много полиция.“

 Агенция „Фокус“ (22.38 часа)

 Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов: Настоявам президентът Плевнелиев още тази нощ да свика Консултативен съвет по национална сигурност

 „Настоявам президентът Плевнелиев още тази нощ да свика Консултативен съвет по национална сигурност. Извънредната обстановка пред Народното събрание поражда тревога.“ Това заяви за агенция „Фокус“ председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов. „Видях с очите си как бият протестиращи, без те да са провокирали това“, каза Бойко Борисов.

Малко след това е изпратено прессъобщение от пресцентъра на ГЕРБ. Медиите го получават на електронните си пощи около 22.55 часа.

Интересно съвпадение е бързината, с която Бойко Борисов иска оставката на кабинета „Орешарски“ (от 19 юни, 5 дни след номинацията „Пеевски“, депутатите на ГЕРБ играят ролята на „опозиция в сянка“). Това съвпадение създава усещането, че някой е разполагал с изпреварваща информация.

Намесата на президента Росен Плевнелиев и призивът му към протестиращите е като пожелание за „лека нощ“: „Призовавам протестиращите да запазят протеста такъв, какъвто впечатли цяла Европа“ (все едно се протестира заради одобрението на посланици и еврочиновници).

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Повторението като фарс

Втория път историята се повтаря като прецедент. През 1997 г. опозицията на ОДС печели изключително парламентарно мнозинство и управлява четири години в пълен комфорт. През 2001 г. управляващите губят изборите. Оставката на кабинета „Борисов“ през февруари 2013 г. създаде няколко прецедента за славните години на новата българска демокрация. Управляващата партия, която си отиде след масови протести, спечели изборите. Но не разполагаше с възможност за съставяне на кабинет, който да се подкрепя от стабилно парламентарно мнозинство.

Третия път историята е на път да се превърне във фарс. Защото кабинетът „Орешарски“ не е изминал дори и половината на четиригодишния си мандат. Оставка няма да позволи и лидерът на БСП и председател на ПЕС Сергей Станишев, защото това ще обяви края на амбициите му в двора на европейското висше чиновническо съсловие, наречено Европейска комисия.

Очакванията за редовни избори са далеч – не е като ситуацията през февруари. Тогава се смяташе по две формули – „всеки ден протест – един депутат за ГЕРБ по-малко“ и „избори сега или след три месеца – все тая“.

При сегашната ситуация извънредният вот ще разклати не само позициите на БСП и „Атака“, но и на ГЕРБ (за ДПС електоралната подкрепа е относително постоянна величина). Вероятно в парламента ще влезе Националният фронт за спасение на България (на изборите през май взе 3.75% от гласовете), който ще генерира подкрепа от „Атака“. Т.нар. реформаторски блок, крехко обединение на Движение „България на гражданите“, ДСБ, Зелените, „Синьо единство“ и Национална партия „Свобода и достойнство“, сигурно ще успее също да вкара дузина депутати, като вземе част от подкрепата на ГЕРБ и дори на БСП (независимо от политическия целофан „дясно-ляво“).

Някои анализатори смело

залагат на тази нова коалиционна завера

– реформатори, партията на Валери Симеонов и формацията на Борисов, която ще позволи този път на ГЕРБ да състави кабинет. Разбира се, това не е пълната картина, защото има и други субекти, за момента твърде имагинерни, облечени зад наметалото на гражданското начало. Тези преуспели граждани на Запад напускат високоплатените си постове, за да се включват в стабилизирането на българското гражданско общество. И ще го направят вероятно като част от „експертен кабинет“, режисиран отново от различни кръгове, карета – тези, които ще спечелят юлската битка за власт.

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Войната обаче продължава, а обществото ще бъде все така разединено, разделяно от борбите на Олимп. Дотогава икономическата криза ще дълбае джоба на българина, управление ще е изправено пред неспособността, а и невъзможността да взема адекватни на ситуацията мерки и решения (независимо от поредицата грешки, свързани със скандални назначения на съмнителни лица – такива имаше и при ГЕРБ, но обществената чувствителност днес по този въпрос е различна).

Въпросът е дали едни извънредни избори ще освободят възела, или ще бъде затегната с нова сила борбата на различните икономически кръгове. Промяната трябва да започне от някоя от установените власти на демокрацията – изпълнителна, законодателна, съдебна. Утопичното гражданско общество е четвъртата колона, наедно с медиите. Решението се крие в максимата „сменете лидери, сменете посоки“.

Институционализираните власти действат като скачен съд – промяната в една от тях изисква воля в другите две. За да има промяна в съдебната власт, която отскоро се превърна в политически фактор (!?!), за това ще е нужна волята на парламента, загубил обществено доверие. Същото се отнася и за изпълнителната власт.

Получава се пасианс без решение…

Ако то не бъде намерено, се очертава един тъжен сюжет – всяко поколение да си има своя героичен разказ за окупацията на парламента, пък бил той и римейк.

Писано за в. Сега

Advertisements

има 1 коментар

Filed under Публикации

One response to “Окупацията на парламента – героичен разказ или римейк

  1. Nina

    Пасианс без решение Илия, точно така, защото тестето карти е в ръцете на определени кръгове, които просто си разменят боите години наред – всичко останало не се променя. Играят една и съща игра. Не е Белот, нито Сантасе , а чист Покер. Раздават, наддават, надцакват и пак нас ни прецакват, а ние все за промяна говорим. Това се случва и днес пред Народното събрание. На нас ни се иска най – после някой да нареди пасианса, ама нестава. Играта си продължава. Все пак е Покер , а от него трудно се отказва.
    За хазарта Укипедия казва: „Той е залагане на пари , ценности, морално подчинение и др. върху изхода от бъдещо събитие с неясен изход, с цел печалба или преимущество, с възможност да се изгуби залога. Хазартът е голям международен бизнес и търговия с тотален годишен прход от $335 милиарда (2009 година).” Този цитат красноречииво илюстрира това, което се случва в момента в България. За огромно съжаление това е международен бизнес с все още неясен изход , но повече от явен залог – днес залогът сме ние, Илия. Бог да ни е на помощ. А, за малко да забравя, че и връзката с бога отдавна е прекъсната, защото за религия, наука, изкуство и образование в България място и пари няма. Сега всичко е бизнес и пак бизнес, просто хазарт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s