Ако сега няма лидери, да ги създадем за в бъдеще

Кадровият потенциал в политиката до толкова се изчерпа, че заприлича на постен телешки бульон. Лидери започнаха да се самопроизвеждат, партиите са се превърнали в кръжоци за беседи от типа „що е ляво и дясно“, корпоративни организации за власт и финансови операции или дори политически секти. Но това е процес, а не просто състояние на политическото.

В момента управленските практики в българската политика много приличат на описанието на Платон в „Държавата“ за способностите, които трябва да притежава умелият лидер: „Моряците величаят и наричат опитен моряк и умел да управлява кораб само този, който е способен да заграби властта със сила или пък да убеди капитана; а този, който не е такъв, те го ругаят и наричат негоден за нищо… Те са убедени, че за управлението на кораб не са необходими нито умения, нито опитност, нито някакво специално знание на мореплавателното изкуство…“

От години уродливи практики на лица от обществено-политическия живот насилват политическото, като го изкривяват в среда без морал, доминираща некомпетентност и лицемерие.

„Изкуството на възможното“ достигна дотам, че несъвместими по възгледите си партии се събират в съюзи на реваншизма в стремежа си да проникнат в Меката на българската демокрация – Народното събрание. Някои пък настояват, че са държавници, и се събират в „коалиция на националния интерес“. Вярно, целта на всяка партия е да спечели властта, за да успее да реализира идеи и програми, но

въпросът е на каква цена

Един патриотар, който от години играе на „скачени съдове“ с партията на „правата и свободите“, днес гласува общи позиции и решения с доскорошния си враг, сочен от самия него за ислямист и бивш поробител. Същият националист до неотдавна наричаше кабинета на Сергей Станишев „коалиция на крадливи свине“. После подкрепи кабинет на ГЕРБ, което не му попречи да обяви Борисов за „мафиот“, а днес спасява държавата от кабинет на ДПС, подкрепяйки го.

На една маса можете да видите и „червената кукувица“ (по Иван Костов), и „кебапчийските котараци“ (етикет за напусналите ДСБ крон-принцове). Върли антикомунисти, редом с разкаяли се агенти на ДС…

Е, кой би се занимавал с такива,
ако не притежава дебела кожа и „бели петна“ в паметта?

Тази политическа мърлявщина обслужва идеално тези, които са седнали на политическия стол и го държат здраво. Приказките за „мръсната политика“ само пазят статуквото.

В този смисъл – доколко е възможно неопетнени, чисти души да влязат в политиката, където трябва да имаш други качества, за да си конкурентен в среда на „кобни дела“ (по Макбет)? Както пише и Платон: „При това положение ти не смяташ ли, че моряците ще нарекат запяч по звездите, високопарен бърборко и безполезен човек тъкмо онзи, който в действителност е способен да управлява кораб.“

Тези дни видни лица на българската левица обявиха, че започват създаването на мрежа от дискусионни клубове, които ще търсят млади, можещи, успели българи, за да ги включат в управлението на държавата. Инициатор е президентът Георги Първанов, подкрепян от бивши министри в кабинета „Станишев“ – Румен Петков и Асен Гагаузов. Там е и Татяна Дончева. Тези хора имат амбицията да бъдат новите кадровици вляво. Но нямат намерение да отстъпват „лидерството“.

До момента нито един партиен лидер не се е надскочил

и не е посочил свой наследник, който да е по-умен и по-можещ. Политическата ни практика показва, че партийните функционери мислят в калъпи и произвеждат свои подобия, харесват такива, които действат и разсъждават като тях самите. Тече самовъзпроизводство.

Преди няколко години един български политик се оплака от „лошия материал“. И донякъде има основания, поне що се отнася до политическата култура на българския избирател, който все търси спасение в обещанията за „бързи пари“ и щастие „тук и сега“ от политици с народняшко мислене.

Продължава да бъде актуален въпросът защо гражданските усилия (протести, шествия, демонстрации) за корекция на политически решения или натиск върху властта не успяват да изведат компетентни политически лидери. Такива, които не само да събират „лайкове“ в социалните мрежи, но и

да предлагат решения на проблемите, заради които хиляди протестират

Едно възможно решение за кризата в политическото е да се помисли за гражданското и политическото ограмотяване на младите поколения. По-голямата част от журналистиката е изпаднала в тотален колапс (това е друга, отделна тема, която също трябва да бъде поставена в центъра на публични обсъждания) и за момента на нея не може да се разчита като морален ориентир.

Необходимо е въвеждане на гражданско образование в училище – в горните класове, където завършващите ще знаят как функционира парламентарната демокрация, разделението на властите, какви са функциите на медиите в обществото, кой кой е в медийната среда (включително и отношенията между медии, бизнес и политика).

В „Държавата“ Платон пише, че „за истинския капитан на кораб е необходимо да разпознава годишните времена и дните, небето и звездите, ветровете и да знае всичко, което е свързано с корабоплаването“.

В ситуация на хронична социална криза, когато водачите не успяват да разпознаят проблемите на обществото, не създават възможности, бъдещето за тях е свито в боричкане за власт и мръснишки игри с опонента, влизат в политиката заради тесни интереси, то тогава има едно възможно решение – „сменете лидерите, сменете посоката“. Ако днес няма лидери, то те могат да бъдат отгледани…

Писано за в. Сега

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s