А ти по кой медиен кодекс ще се кръстиш?

Източник: Български медиен съюз

Източник: Български медиен съюз

Още един медиен кодекс ще регулира работата на журналистите. В условията на окопната война, в която участват медийните групировки, това ще задълбочи противопоставянето не само между власт и опозиция, различните бизнес кръгове, но и в обществото като цяло. Да пишеш под два етични кодекса е като появата на втора Библия… Разколът в българските медии навлиза в нова, по-сурова фаза.

Една скоба. Запомнете фразата „обществен интерес“…

Другият етичен кодекс на новосформирания Български медиен съюз се появи. За него стана дума в края на миналата година. Обаче се разнасяше апокрифно. По едно копие из редакциите на участниците в Другата печатна коалиция, където на обща маса седят издания като Телеграф, Монитор, Политика, Преса, сп. Тема, Уикенд, сайтът Блитц, агенция „Фокус“,  оказва се, и  партийният Дума

Защо казвам Другия, защото от няколко години българските медии (с някои изключения сред, които изданията на Нова българска медийна група), работеха по етичен кодекс, който се прие с фанфари в журналистическата гилдия. Един важен документ, който трябва(ше) да служи за морален компас на триединството:

– право на достъп до информация;

– защита на личността и гражданските права;

– свобода на словото.

Този кодекс, за съжаление си остана на хартия

„четен“ от фиктивни етични комисии, които никой не разбра кога работят и какви казуси обсъждат. Например, за периода от 2006 г. до момента (общо седем години), двете комисии – за печата и електронните медии, към Националния съвет за журналистическа етика, имат съответно – 21 и 10 решения. Още по-малко пък е списъкът на препоръките на двете комисии.

Оценката за ефикасността от работата им оставам на аудиторията. Спомнете си фразата „обществен интерес“.  Тези действия на комисиите си остават за „вътрешно ползване“, едно безобидно размахване с пръст (няма да коментирам лицата, в тези комисии, някои от които „месят баници“ на всяка власт…)

Смисълът на всеки етичен кодекс е не да разделя на добри и лоши

А на такива, които спазват определени правила в журналистиката: търсенето на баланс при отразяване на определена тема (различните гледни точки); спазване на основни човешки достойнства и права (езикът на омразата, проблемът за жертвите, насилието); възможността всеки да бъде информиран; проблемът за достъпа до медиите – малцинствата в изолация; информацията зад завесите на властта, държавната тайна; конфликтът на интереси в журналистическата работа и т.н.

В последните години границите между медии, власт, партийни централи и корпоративни интереси до толкова изтъняха, че вече е почти невидима за широката аудитория. В този смисъл е логично доверието в медиите да е скачено с доверието в държавните институции, политическия елит, неправителствените организации, социологическите и пиар агенции и т.н. Това е свързана система на публичността, която се кръвоснабдява едновременно и заедно.

За медиите се смята, че са Четвърта власт, която трябва да критикува и да стои в противовес на другите (изпълнителна, законодателна, съдебна), да обяснява процесите, да насочва аудиторията, да възпитава…

Днешната българска медийна среда е разцепена от тежки компроматни войни

Едната групировка защитава и винаги е защитавала властта (ефектът на ветропоказателя, който се вижда във всяка изборна нощ), а другата – по всичко се вижда, че много й се иска да упражнява властта. Трето медийно малцинство се опитва да рулира в тази сложна обстановка. И за да не бъда голословен – всичко това се видя през бурната 2013 г., когато едни медии се опитваха да деморализират протестите, а другите изпаднаха в другата крайност – да пишат легенди…

Напомням за фразата: „обществен интерес“.

Появата на нова медийна група от издатели и Друг етичен кодекс няма да промени журналистическата среда в България.

Напротив – ще задълбочи окопната война

За момента в Съюза на издателите на практика от авторитетните вестници останаха Сега и изданията на Economedia. Създаването на нови етични комисии, които да следят за спазването на етичните норми има сериозна опасност да се превърнат в „извънредни комитети“, които да легитимират „опорните точки“ на вестникарските редакции (политическите и бизнес интереси на издатели и собственици).

Комисиите ще се превърнат в продължение на политиката, водена от изданията. И без това се вижда от работата на съществуващите вече комисии (които на практика са с изтекъл мандат и трябва да се избират нови членове), че решенията им имат по-скоро пожелателен характер, отколкото да упражняват ефективна регулация.

И двата кодекса, по които ще се кръстят българските журналисти, са на практика идентични като съдържание. В края им пише за изключенията, при които текстовете на съответния медиен кодекс може да се пренебрегнат.   Едно общо заключение: когато има опасност обществото да бъде заблудено.

Смесването на медии, бизнес и политика е една голяма заблуда, която упражняват голяма част от медиите. В този смисъл, всяко нарушаване на етичния кодекс има изключения, които се извиняват с опасността обществото да не бъде информирано за злоупотребите на другите. Така медиите изпадат в затворения кръг, около който се въртят и политиците, занимавайки се със себе си. 

Ефектите остават за широката аудитория. 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s