Социология с „едно на ум”

В ситуации на избор, преломни моменти или остри противопоставяния, нуждатата от информация расте. А ролята на медии, социолози, политолози и лидери на мнение става все по-значима. Чрез разказите си, те дооформят общественото мнение, даващо сила за решения и действия.

Преди избори социологията предлага моментна картина, която рисува очаквания и нагласи. Сондажите на общественото мнение могат да служат за компас, който сочи „тук и сега” в определна ситуация и социално-икономически контекст. Но са и инструмент за манипулиране и създаване на очаквано поведение. Затова социологията никога не е категорична в своите разкази за случващото се. И затова винаги трябва да се подхожда към изследванията с „едно на ум”.

„Социологията възниква като будилник за гражданите, не като Кашпировски за управляващите”, думи на Боряна Димитров („Алфа рисърч”) .  Повече от половин век социологията изучава повението и вкусовете на избиратели и потребители, но се ползва и за инструмент за влияние върху общественото мнение. А целта на политическата власт е да знае какво мислят и чувстват избирателите, заради желания за контрол и влияние.

Представителност и достоверно – заводски хумор за напреднали

В последните години родната социология премина през поредица от вътрешни катарзиси на вглеждане и самооценка. „Представителност” и „достоверност” се преврънаха в заводски хумор и взаимни обвинения за манипулиране на резултати и оценки. Една социоложка нарече протестиращите на „Орлов мост” през 2012 г. „младежи с объркани глави”. Социологическата общност се вреди в противниковите лагери, тълкуващи протестите срещу кабинетите „Борисов” и „Орешарски.

Дни преди евровота кабинетната социология навлиза в нов период на бабуване и тикане в челните места на една или друга нововъзникваща формация. Изборното време затвърждава впечатленията за противопоставяне на социологическите шамани. За политиците е важно да участват в сондажите, независмо на кое място по ред са в листата на обществено доверие.

Социологията реди партийни влияния

Или с магическото „ако изборите бяха днес”, подрежда парламентарно присъствие и дори управление. Изследванията на социолозите легитимират нови участници в политическия живот. Независимо от това дали моментното влияние сред гласоподавателите е над или по заветните 4%, дали е сред най-големите политически сили или изпълват представата за „стохастична грешка”.

Споменаването в изследванията е „пропуск” към медийния прайм-тай и сутрешните блокове. В политиката, независимо от реалните ти възможности, трябва да си залък в устата на социолозите. Този извод дава скромни обяснения, защо някои партии, извън парламента и/или политическия живот, участват в сондажите на общественото мнение, а други не. Защо някои „агенти на промяната” и техните новопрохождащи партии са побутвани грижливо и с родителско внимание в социологически сондажи, превръщат се в тема на публични дебати? Защо същите лица се легитимират от „политически маршрутки” или „интелектуални брокери”?

Наречете ги „професионални замъглители”, които често действат в глутници

Социологията често има навика да ни представя решена кръстоловица, от която ни изправя пред предрешен избор. Или пък състезание, в което вече победителят е посочен от удобна формула. Това не означава, че социологията е лъженаука. Напротив, тя може да бъде фенер в тъмни доби. Но „светлината на Еарендил” (по Толкин) изисква и по-широко вглеждане в аритектурата и арехологията на партийното строителство. Защото социологическите проучвания дават общи представи и готови оценки, една рамка на настоящето.

Между редовете в политическата култура

Социологическите изледвания не включват няколко важни изисквания за изборните победи. Едно от важните е вътрешната организация на партиите и присъствието им в страната – мрежата от клубове и вътрешно-партийният им живот. Голямата членска маса е силен инструмент за агитация. Партийните клубове са в взаимна зависимост от присъствието на съответната партия в местната власт – кметове и общински съветници, които се явяват работодатели на „чиновници партиен билет”. „Своите хора” винаги са с предимство в „бюрата по труда”. Симпатизиращи представители в местната полиция, в администрацията на „средно ниво”, членове на секционни и регионални избирателни комисии, са силни опори.

Бизнес и местната власт често работят заедно и това оказва влияние върху политическите нагласи на работещите в местните фирми. Изборните победи зависят от „добрите взаимоотношения” с етническите малцинства. Традиционно ниската избирателна активност покачва цената на „купените бюлетини”. Задължителните „пари за почерпки”, гръмките обещания „като за сватба”, мръсните номера и „черния пиар” са задължителни елементи, но не и решаващи.

Медиите като съучастник

Разбира се, къде без медийното присъствие. За съжаление, българските медии и журналистическата гилдия се превърнахме в съглашатели (съучастници) при производството на „политически еднодневки”. И проблемът не е само в техните официози, но и в другите, които често, в опитите си да разкриват поредната подмяна, се превръщат в преносители на опасния за демокрацията вирус. Понякога игнорирането при отговорната журналистика е форма на лечебен глад при тежко боледуване.     

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s