Политическо гурме и мъка по зелеви сърми

Краят на всяка година завършва с обобщения, повтарят се като рефрени медийни сюжети, анализатори сядат и започват да вадят омачкани записки, събирани грижливо в пазви, тефтери и чекмеджета. Мен тази седмица ме занимава киселото зеле – сърмичките за Бъдни вечер и капамата за Коледа са под въпрос. Хем беше претакано като по книга, хем зелките трудно втасват. А гледам климатът тази година предполага омекване – толкова много зелки омекнаха, мнозина не разбраха, че са наложени, както си му е реда.

Хубави, дебели зелки станаха за зян, търкаляха се месеци из жълтите павета, участваха в свалянето на едни сътрапезници, за да дойдат други. Вторите – десни масовици, реформа-съюзници, воевод-патриоти и азбукари, се изпокараха още в началото за сребърната посуда, ама се събраха всички на една маса. Дори си гласуваха и да поръчват през заем, т.е. на вересия, пък то щото на пияната глава по-леко приема да плаща после. А и те няма да плащат, ще плащат онези – наложените в саламура.

За моята фамилия киселото зеле е сериозен проблем, подобно на онези международните, от които се вълнуват големите политици. Те сега се чудят как да унищожат влиянието на руската рубла – някои от тях, модернисти по природа, искали да лепят стените си с руската валута, ама още им се струва скъпо занимание – рублата се обезцени с исторически стойности, около 80 за долар. Санкциите за обезценяването на рублата спряха и доставките на синьо сирене за руския елит. Московци пък решиха да заместят рокфора с онези деликатеси, по които имамът „си припада“ и с най-доброто от китайската гуандунска кухня. Руският елит отдавна си пада по-най доброто.

Разкази за гостуванията на първите вождове на КПСС в България описват, че били гощавани с гозби, които не били чувани от местния пролетариат. За родния I-ви пък – Тодор Живков, налагал зелето в държавата 33 години, се говори, че обичал сухи чушки, пълнени с боб. Четете Бай Данчо. Той бил готвач на бай Тошо, но внимавайте с количеството на съставките, защото рецептите му изхранват един малък партизански отряд. Сигурно Живков и зелеви сърмички е похапвал.

Тази година се отбелязаха 25 години от промените, когато беше свален от власт през 1989 г. Уж отново някакво време за равносметка. Изписаха се анализи. Някои, участници в голямата трапеза на властта си пренаписаха биографиите и дори един шампанизиран „обединител на народа” си измисли протест с тапети на 10 ноември.

За този четвърт век се нагледахме на големи сеири – 90-те мътни ги взели, ама последните 15 години показват, колко сме го втасали. Управляваха ни поред: цар в изгнание, прогонен от комунисти, за да се завърне като министър-председател; дете на елита на номенклатурата; бивш телохранител на Тодор Живков, който първи оглави две правителства.

Не знам дали властта налага зелето като столичния елит, ама съм чувал, че вторите го натискали с жълто паве, от онази настилка, която опасва Народното събрание. Все по-силно ме прерязва като разсолница обаче мисълта какво се промени през последните 25 години. Властовият елит не се промени, напротив – затвърди се. Оказа се, че след години демокрация управляващата десница предлага реформа в пенсионната система, според която държавата е по-добър собственик от частника. Някакво улевяване на социалния нивелир, ми се струва.

Когато през май 2010 година интервюирах зетя на Тодор Живков – Иван Славков (Батето), чух от него ироничното обобщение: „България ли…няма такава държава, бил съм там”. Тази есен, в сезона за равносметка за това какви ги свършихме през този четвърт век, най-гледаното предаване в България си избра за победител внука на Живков – Тодор Славков. И победителят заяви: „Това риалити не изисква да имаш талант и това ме прави фаворит”.

Колко ли демократи, гласували за него и за управляващия елит, са искали да бъдат на негово място? Все повече виждам себе си не като скептик, а като септик. Та се чудя къде се намирам. Но съм сигурен, че и тази година сърмички ще имаме.

Весели празници 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s