Под знамената на дигиталната омраза

Вярно някога са казали, че първо определяме и едва след това виждаме. Първо определихме новата Мис България, че е грозна, а след това започнахме да разсъждаме, защо не е. Обилно оръсихме Григор Димитров с народна любов, а след това искаме от него да каже на света, че първо е българин, а после професионален тенисист. Можем да се гордеем, че побългарихме социалните мрежи, като ги превърнахме в голям кашон от представи.
Хоризонтът ни обаче се блъска о собствените ни културни прегради. Опитваме се да разсъждаме на глас, а всъщност търсим единствено одобрение, а не разговор. Свободата във фейсбук, до колкото я има, показа отново, че сме мрънкаща нация от всезнайковци, които мерят успеха по височината на собствената си сянка. Тя не може да стане по-голяма, защото просто толкова си можем. Но и не само. Наблюдаваме истински марш на „единните фронтове на посредствеността“ (по Иван Хаджийски).

 

Всеки път инфантилно се впускаме в поредната истерия
„Кой е по българин“ – усилвана с всеки изминал ден от „социалките“ – а би трябвало вече да сме се поучили от предишните случаи, че това е само безсмислено хабене на обществена енергия. И като цяло липсва „поумняване от този шум“. Преди се сърдехме на Христо Явашев – Кристо, че го било срам да казва навред, защо не е българин. Не говорел нито български, нито искал да се върне в България. „Българщината“ все се измерва от липсващия мирис на чубрицата, филията с лютеница или някой стих на Ботев. Все се бутаме да осмислим света през битовото и затова и пришиваме успешните навън нашенци.
Ако Григор Димитров си е в родното Хасково,
ще му се радвам, че се е снимал до градина с домати
Ако е някъде навън ще го пристискаме да си каже, че е българин. И ще пляскаме в екстаз, когато го направи. „Тази победа означава много за мен, за семейството ми, за екипа ми, а също и за страната ми. Горд съм, че съм българин, цял живот съм играл за страната си и съм сигурен, че хората ще го оценят“, каза Димитров след като спечели финалите на ATP. Ние непрекъснато имаме нужда да създаваме собствени богове, а при първи неуспех да го сринем с омраза. Дори сме готови да добавим горчилка в чашата с празнично опиянение. „Ще дойде ден, в който Григор ще падне. Все някога ще се изправи пред Бойко Борисов“, пошегува се народният разказвач на вицове в социалните мрежи.
Няма нищо лошо в радостта и положителните емоции,
които се създават около победа като тази на Гришо
В цял свят, във всяка страна има по-ревностни и свръхревностни запалянковци, които са склонни да възприемат всеки значим успех на сънародник като повод за общонационална гордост. Обаче инфантилното и незрялото в цялата тукашна работа е, че сякаш искаме Гришо – и другите Гришовци в разни сфери – български учени, изследователи, медици, предприемачи, спортисти по цял свят – автоматично да заместят липсата на съединителна тъкан в българското общество. Да запълнят дупката в колективните усилия. Стара, често повтаряне максима е, че сме народ от силни индивидуалисти, които поединично могат да постигнат върхове от световен мащаб. Но пък тримца заедно и една малка лодка в езерото не могат подкара.
Изблиците в социалните мрежи изкараха видимите проявленията на колективния конформизъм. По нашенски той се изражда в себичност от липса на внимание. Ние винаги се чувстваме длъжни да коментираме злободневието на деня в мрежата. И го правим, за да се харесаме на другите. Има дни, в които фейсбук е пълен с експерти по геополитика, Брекзит, Каталуния, атомната енергетика, Близкия Изток. Социалните мрежи вадят грозните похвати на моралната полиция. На едро наричаме американците и британциите нации от глупаци, задето били избрали Тръмп или са решили да напуснат ЕС, а тайно се надяваме да емигрираме при тях.
У нас не само първо определяне,
а и съдим след това виждаме какво сме надробили
Механизмът е същият и с периодичните скандали около „миските“, представянията на България в конкурси като „Евровизия“. Мрежите създадоха виртуални групи, които имат защитен рефлекс и се превръщат в морализаторски глутници – те говорят за „качество“, за морал, за етика, за принципи. Самите те обаче неистово ги отричат. Лицемерничат с красиви и умни думи. „Другарският съд“ е основен инструмент за унищожаване на различността. Стигматизирането – новата „алена буква“ да те облекат в политическо клише: „ляв“, „десничар“, „русофил“ или „русофоб“, „тръмпист“, „путинист“, „удобен“. В какъв свят живеем, след като и днес се водят негласни списъци за правилни и неправилни хора? И то ги списват именно глашатаи на днешния морал, често виждайки себе си като единствено прави. „Колебание“ е чужда дума.
В последните месеци критични гласове на властта бяха докладвани от подобни групи и блокирани за месец, два три…
Само защото не мълчат и не се вълнуват от намаления в моловете, „пръжки и запръжки“ или игрите между котенца. Конформното поведение на посредствеността създава страхове да обявиш свое, различно мнение. Шептене „по коридорите“ или в „тайни групи“ в социалните мрежи – това са форми на самозащита. Посредствеността обича подражателството и неговото тиражиране, разпространение и огласяване. Тя се храни от това да бъдеш харесан в групата. Самата достига до състояние на тотално отричане – дори, ако не хареса едно мнение, то натискът на посредствеността го обявява за неистинно („фейк“).
Да, посредствеността обединява и сплотява
но и нейните „дрожди“ са храна за самомнителност, ожесточена вътрешна, лицемерна нетърпимост. Затова, колкото малка и сплотена да изглежда една група от посредственици, тя ще създаде поредица от лобита, които ще водят борби за надмощие в сенчести ъгли и кьошета. Те ще се крият един от друг, ще ехидничат по между си. Никой няма да бъде пожален. Тези лобита могат да доведат до самоизяждане и разпад. Но посредствеността винаги може да събере едни разделени с други и така да формират новите „единни фронтове“, развявайки знамената на дигиталната омраза.

3 коментара

Filed under Публикации

3 responses to “Под знамената на дигиталната омраза

  1. Много интересна гледна точка. Харесва ми.

  2. Поздравления за сатията! Напълно споделям вашата позиция!

  3. Много красиво, пишете великолепно! Радвам се, че открих блога Ви!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s