Tag Archives: ГЕРБ

Купуването и ползването на тролове ще стане престъпление?

Има нещо смущаващо винаги, когато се прави опит за налагане на ограничения върху изразяването и размяната на информация в интернет, осмисляно като „последната крепост“ на свободата. Вярно, че специални служби и информационни гиганти като Google, Yahoo, Facebook „жънат“ лични данни.

Когато обаче политици, които използват интернет пространството за „замъгляване“ на обществени настроения, решат да слагат ред във виртуалното пространство, идва в повече. Особено когато това се представи като „наболял за обществото проблем“. Става въпрос за „интернет троловете“.

Депутатът на Реформаторския блок – Антони Тренчев, предлага „регламентиране на негативните интернет практики“. 28-годишният народен представител, който все пак е учил право на Запад, поиска правила, които да регулират дейността на „интернет троловете“.

„Има нужда от правила, както във всеки аспект от публичния живот. Едно е да се насърчават хората да изразят политическите си позиции, съвсем друго е партийното анонимно „тролене“, което създава лъжливи внушения чрез фалшиви профили, служи си с клевети и обиди“, обясни Тренчев.

Той разви тезата си: на интернет троловете се плаща в брой,

често без договори, върху тези пари не се плащат данъци и това е укриване на доходи, към което обществото не трябва да е безразлично. Припомни, че БСП са признавали, че ползват тролове, които правели внушения, отправяли клевети и публично обиждали. Антони Тренчев категорично обяви, че „Движение България на гражданите“, чийто член е, никога не е ползвало такива услуги.

Никъде обаче не спомена, че коалиционните им партньори ДСБ бяха принудени да признаят, че са плащали за „коментари в интернет“ още от 2011 г. Лидерът на формацията Радан Кънев разказа в началото на миналата година, че договорът на партията с фирма за управление на онлайн репутация бил деклариран пред Сметната палата и дори са платени данъци за услугата.

Тренчев премълча и за троловете на ГЕРБ. Но да приемем за чиста монета твърденията на управляващата партия, че не е плащала за такива услуги. „Доколкото ни е известно, интернет троловете са хора, на които се плаща за определени коментари в мрежата, от ГЕРБ категорично и под никаква форма не сме плащали за подобни услуги“, коментираха от партията на Бойко Борисов поредните разкрития по тази тема.

Политическите напъни за ограничаване на интернет троловете може да създадат опасни практики. Не е ясно кой ще определя кой е „трол“ и какво включва тази дейност. Изобщо овластените политици са склонни на политическа репресия над противниците си, могат да се превърнат и в цензори по неудобни за тях самите теми.

Вярно е, че голямата част от потребителите в новинарските форуми, където обикновено „тролят троловете“, са анонимни. Там най-често звучат обиди и клевети, в които се смесват истини с полуистини. Но и не трябва да се забравя, че анонимността дава възможност да се казват неща, които с истинското си име някой потребител не би казал. Създаването на регламенти, описани в закон или друг нормативен документ, би развързал ръцете на прокурори или на „милиционери с мишки“ да атакуват неудобни медии.

Да, троленето има силата да изкривява дискусиите в новинарските форуми

Да пренарежда листата с „най-важни“ и „най-четени“ новини. Да атакува персонажи в журналистическите истории. Тези практики обаче са проблем не на правнонормативни рамки, а на воденето на обществени дебати и дискусии и на администриране на съответните сайтове. Особено в изборно време. Троловете са просто инструмент на „мръсната пропаганда“. В нея са ангажирани най-често онези активисти, които лепят плакатите на кандидатските листи.

Активностите на „анонимните потребители“ са част и от т.нар. „хибридна война“, в която информационната пропаганда е водеща, и има глобална практика. Защо обаче депутатите, вместо да искат регламентацията на интернет троленето, да не предложат публичност на собствеността на стотиците интернет сайтове. Но и това ще се окаже неработещо у нас. То е като със Закона за печатните издания и публикуването всяка година кой е действителният собственик на съответния вестник. Е, и?

Иначе тези сайтове често действат като „отровни гъби“ – никнат в смутни времена, както избори например. Създават интриги, разпространяват слухове и полуистини. На тях често се позовават печатни и електронни медии и на практика им служат за „извинение“ в раздухването на политически скандали и интриги. Партиите да се откажат да ползват тролове е като да се откажат на практика да купуват гласове. Отвратително, но е факт.

Необходимо е и да се прави разлика между видовете злоупотреба във форуми и потребителски коментари. Едното е преднамерено, част от комуникационната стратегия на партийни централи и компании. Напоследък много пиар агенции използват техниките на онлайн комуникацията, като създават специални страници в социалните мрежи, ангажират сътрудници, които да пишат под новини и публикации по време на избори. Партийни централи спускат „опорни точки“.

Вени Марковски, „интернет пионер“, дефинира троловете като „хора, които влизат в някаква дискусия и пускат коментари с единствената цел да нарушат нормалния разговор. Понякога изглежда така, сякаш единствената им цел да изкарат от кожата всички останали участници в разговора. Троловете лъжат, преувеличават и обиждат – само и само да получат насреща някаква реакция.“

През септември 2014 г. специализираният научен сайт „Психологията днес“ публикува изследване, в което се казва, че интернет троловете са „нарцистични, психопати и садисти“. Там д-р Дженифър Голбек пише, че те чувстват садистично удоволствие от нараняването на другите. Това са практики в полето на персоналната патология.

Как ли Антони Тренчев смята да „регулира“ личната патология в интернет? Но той изглежда е привърженик на екзотичните идеи. Беше концентрирал предизборната си кампания около предложението всички политици да минат на детектор на лъжата. Толкова абсурдно като хрумване за все пак образован човек, че чак подозрително дали не е замислял бизнес с полиграфи.

Защо политиците не помислят повече за гражданското образование в училище? Не регламентирането на действията на интернет троловете е проблем, а неумението политиците да водят дебати помежду си, изобщо политическата и обществена култура на гражданите. Разумният трудно се подвежда.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

ГЕРБ и РБ – „Брак по италиански”

„Брак по италиански“, ама не със София Лорен и Марчело Мастрояни, а в управляващата коалиция, ни прожектират напоследък. Двамата първи – Бойко Борисов и Радан Кънев, ту сядат по мъжки и „решават“ кризисно проблеми в държавата, ту мятат чинии един другиму.

Преди седмица Кънев отбеляза държавническия подход на лидера на ГЕРБ около оставката на вътрешния министър, а дни след това обидено „туитна“: „Много некоректно изказване. Защото тогава ни натискаха „да ги оставим да се разправят с ГЕРБ“, а ние играхме честно?!“ „Новият“ Борисов, както някои се радваха преждевременно, показа отново най-доброто от себе си: отговорността за провалите е обща, но лавровият венец е един и е запазен само за него. Партньорите да не забравят, че решенията минават през неговата воля. А и най-важното: със или без реформаторите винаги ще има повод да „благодари“ на ДПС.

Подводните течения във властта

Дебатите около избора на новия вътрешен министър Румяна Бъчварова извадиха наяве скрито напрежение между ГЕРБ и Реформаторския блок. С няколко изречения Бойко Борисов посочи на главния си коалиционен партньор къде му е мястото. Реформаторите повтаряха рефрена за модела „КОЙ“ и си повярваха, че могат да „отлепят“ ДПС (по Радан Кънев) от държавните институции. Всъщност анти-ДПС реториката на Кънев (а и на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов) се шампанизира в последните дни, достигайки до себеубеждаването, че благодарение на РБ се формирало мнозинство, което „изолира ДПС и оттук нататък това ще бъде непрекъсната борба“. Като преди това Валери Симеонов обвини движението във връзки с „протурски терористи“ и защитник на ромската престъпност.

Очаквано лидерът на ДПС Лютви Местан не остана длъжен и премина в кресчендо: „Трябва ли да сложа днес символа еврейска значка на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в XXI век?!“.

Играта с ДПС, която „малките партньори“ на Борисов започнаха,

влезе в руслото на политическата психодрама „стимул – реакция“. Сюжет, който наблюдаваме преди всички избори за мобилизация на партийни ядра. „Аз винаги съм бил помирител в махалата“, беше казал Борисов през декември 2014 г. Непослушанието на „малките“ и неспирното „благодаря“ към ДПС намериха връхна точка около гласуването на Румяна Бъчварова.

„Какъв модел „КОЙ“ има общо с ГЕРБ? Какви 5 лева?“, попита сърдито премиерът от парламентарната трибуна. Приписа си и заслугите от свалянето на кабинета „Орешарски“ и за „демонтирането“ на модела „КОЙ“. Изреди въпросите: „Какъв протест говорите? Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна?! Излязохте ли да ме защитите?!“. И си отговори: „На улицата бяхте. Ама бяхте там, когато бяха 100 души, когато дръпнахме на ГЕРБ хората от улицата.“ Но всъщност Борисов е на власт, защото ДПС развали през пролетта на 2014 г. отношенията си с БС и реши да има избори през есента. Точка. Лидерът на ГЕРБ отново показа какво мисли за онова гражданско общество, което първо излъчи служебен кабинет, а после даде и някои свои представители да съветват министри на Борисов. Той винаги намира повод да благодари на ДПС и очевидно има защо.

„Новият“ Борисов не спира да вярва в своята незаменимост –

предупреди, че „носи оставката в джоба си“, даде и ясен знак, че без него реформа няма да стане, дори и в здравеопазването, където в последно време министърът на РБ Петър Москов го надмина по рейтинг. Но политическото говорене е само част от вариететната програма на управляващата коалиция. Реформаторският блок спечелиха влизането си в парламента с обещанието за комисии, които да разследват модела „КОЙ“, пък в крайна сметка се оказа, че са го реформирали в модела „СВОИ“.

Партийните назначения на „румени земеделци“, „седесари“ и „куневисти“ на различни нива в държавната администрация са ярък пример за това. Дори коалиционният им партньор Георги Първанов (АБВ) като че ли им завидя: „Реформаторският блок е новото ДПС по отношение на преяждането с власт. Навсякъде, където се отвори местенце, кандидатът е на реформаторите“. И припомни, че това се позволява от премиера.

В следващите месеци местните избори

ще засилят противоборството в управляващата коалиция

Първо вътре в Реформаторския блок, чиито кандидати за общински съветници и кметове ще реставрират междуособните войни за избираемите места. На следващото ниво ще бъде разрастващият се конфликт с ГЕРБ, които няма да делят властта си с никого в страната.

Всъщност местните избори тази есен могат да се превърнат в повод за нов парламентарен вот, какъвто бяха евроизборите през май 2014 г., дали началото на края на кабинета „Орешарски“. Тогава ДПС имаше последната дума. Има я и днес, защото реформаторите забравиха предизборните си обещания, а на ГЕРБ движението на Доган не им пречи, стига Бойко Борисов да е на кормилото на властта.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Задушливата прегръдка на плаващото мнозинство

„Вие така ли виждате този въпрос – под формата на търговийка?“
Борислав Борисов, председател на парламентарната група на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Сделка няма да има. Ние имаме принципна и последователна позиция, която на този етап не виждам какво може да я промени. Може да я променят само аргументи по същество, управленски аргументи. Не ни притесняват заплахите за нови избори.“
Георги Първанов, председател на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Мен не ме е страх от бюджетен дефицит, ако е свързан с разходи за инвестиционно проектиране и разходи за икономически растеж. Страх ме е от разходи, които ще потънат в пясъка, без да има икономически растеж и подобряване на живота на гражданите. Условията, които поставихме дотук, получиха удовлетворителен отговор“.
Борислав Борисов, 25.02.2015 г.

„Парламентарната ни група, може би заради лошата комуникация между нас, е решила в 12 без пет да подкрепи дълга. Това е станало въпреки мен. Оценявам това гласуване на парламентарната ни група като сериозна политическа грешка.“
Георги Първанов, 26.02.2015 г.

Заявената оставка на лидера на АБВ Георги Първанов ще има различни прочити. Може да е ход на оправдаване на политическата сделка – нещо като „публичен катарзис“ – групата гласува в подкрепа, а лидерът влиза в ролята на принципен и предсказуем. В този случай намерението за оставка ще премине под сюжета на „умиване на очите“, един вот на доверие с предизвестен край.

Но е възможно Георги Първанов да осъзнава, че е загубил контрол върху депутатите на АБВ. Тогава заявената оставка се превръща в едно възпитателно решение, с което да дръпне юздите на парламентарната група. Но и на вицепремиера на партията – Ивайло Калфин, който в сряда имаше ключова роля за обрата – даде знак, че ако не бъде гласувана ратификацията на дълга, ще освободи поста.

В пленарна зала Калфин заяви, че при начина, по който се води дебатът за ратификацията на договора с банките, поставя въпроса доколко самият той може да бъда ефективен към правителството. Поставил същият въпрос и към премиера Бойко Борисов. Но и да не забравяме, че ако не беше Първанов, Ивайло Калфин никога нямаше да напусне БСП, т.е. той никога не би направил нищо без знанието на лидера си.

От тук притесненията на Първанов, ако има такива, може да стигнат и по-далеч – в осъзнаването, че Борисов е овладял контрола върху парламентарната група на АБВ и дори има влияние върху вицепремиера им. Заместник-председателят на групата на АБВ в парламента – Кирил Цочев, изрази изненада от хода на Първанов: „Ние не сме предатели. В АБВ сме хора с разум и сме за стабилно управление“.

Макиевелисткият прочит на формулата на „плаващите мнозинства“ предполага
Бойко Борисов да създава скрити влияния

в парламентарните групи. Тази формула се утвърждава като основен механизъм на ГЕРБ да управлява в условието на парламентарно малцинство. Видяхме как спорната реформа в пенсионната система обедини ГЕРБ с ДПС. Движението на Доган „изненадващо“ гласува подкрепа и за ратифицирането на дълга от 16 млрд. лв. „Отлюспените“ депутати на „Български демократичен център“ също често гласуват за управляващото мнозинство. Цветан Цветанов пък им благодари.

Стратегическите ходове на плаващото мнозинство показват, че ГЕРБ нямат нужда дори от подкрепата на формации като Патриотичния фронт, които участват с „подписи“ в управлението. Борисов даде знак, че винаги може да намери подкрепа, ако му е нужна. Появата на конгреса на движението на Татяна Дончева едва ли е случайна. Георги Първанов си позволи ревност с думите: „Като се харесват, да се целуват, да се вземат“.

Ходът с „оставката“ на лидера на АБВ показа и
лицемерния компромис в управленската коалиция

Създаде условие за появата на мазни петна. „Оставката на Георги Първанов е най-хубавата новина. Пада ми голямо гайле от душата. Работата ми с Георги Първанов бе голям компромис от моя страна. Много ми е било трудно да обяснявам на хората като ме питат: „Радане, какво правиш с Гоце?“, заяви съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Умишлено обаче Кънев отбягва коментарите за общите действия с ДПС. По време на гласуването на дълга Кънев дори благодари на движението за подкрепата. Подкрепа, която реформаторите получиха и за „реформиране“ на съдебната система.

Стратегията беше внесена от правосъдния министър Христо Иванов (излъчен от РБ) и приетата от внушително парламентарно мнозинство, в което участва и БСП и ДПС. Абсурдът отива още по-далеч, когато се припомни, че Реформаторският блок обявява ДПС и депутата Делян Пеевски за „октопода“, който е овладял съдебната власт. Движението на Доган „спаси“ ГЕРБ и Реформаторския блок в запазването на плоския данък през ноември 2014 г. Все ключови гласувания.

Управлението на „плаващото мнозинство“ се очертава като смъртоносна прегръдка на Бойко Борисов. Реформаторският блок ще се гъне във все по-неудобни обяснения за компромисите, които прави, за да участва във властта. Местните избори ще засилят противоборството между формациите в блока – тази надпревара обслужва идеално властелина „вдясно“ – ГЕРБ. ДПС не изненадаха с формулата си – „дори и в опозиция, винаги с властта“.

Така че ходът с оставката на Георги Първанов може само да вдигне рейтинга му. Но това, което е по-важно: Бойко Борисов показа на всички, че няма незаменими партньори.

Текстът е писан за в. Сега. 

Вашият коментар

Filed under Публикации

Парламент на загниващия обществен авторитет

Изборната кампания /септември 2014 г./ премина под знака на предизвестените победители, липсата на дебати за управленски програми. Една кампания, от която не произлязоха нови решения за излизане от политическата криза, а напротив. Липсата на идейна и управленска алтернатива предреши избора, превръщайки кампанията в ритуал за предване на властта в модерната демокрация.

Всичко това създаде силна демотивация, непризнаване на легитимността и авторитета на институции и политически организации. Ниската избирателна активност изстреля малки формации с твърди ядра, намалявайки силата на по-големите. Как обаче да бъде възстановен общественият авторитет на политическото?

Промяна в ход – преговори за споделена отговорност

Самоувереното настъпление на ГЕРБ – най-голямата политическа сила към този момент, промени послания и диалогичност в своя ход. От категоричният императив с искане за цялата власт – “само ние може да изведем държавата от кризата”, през кабинет на малцинството, подкрепян от плаващо малцинство на споделения интерес, до коалиционно управление на “споделената отговорност”.

Идващата седмица на преговори, инициирани от най-голямата политическа сила, която ще получи и конституионното право да сформира кабинет, ще бъде сериозно предизвикателство за диалогичността и способността на политическите лидери да постигнат съгласие при взаимни отстъпки.

В 42-рото Народно събрание бяхме свидетели не само на упадъка в доверието на парламентарната институция, но и на тежък процес на делегитимация на политическите решения – отказ за признание. Общото и на моменти категорично обобщение на понятието “задкулисие” се превърна в сериозна присъда, изречена не само от участници в политическия живот, но и от гражданските групи, които излязоха на протест срещу моментното властово статукво.

Възстановяване на обществения авторитет

В този смисъл всички участници в политическия живот на 43-тото Народно събрание и тези, които ще изпълнят със съдържание, политики и възможности изпълнителната власт, са изправени пред сериозното предизвикателство:

– първо да получат широко обществено признание;

– и втори път да се борят за доверието на избиратели и отделни граждански групи.

Доверието е сърцевината на обществения авторитет (по Барбара Мистрал), който трябва да изгради бъдещото политическо управление на държавата. Коалиционната политика изисква:

–          предсказуемост на партньорите;

–          изграждане на навици и рутина.

–          сплотяване под вигвамите на властта ( заявиси от способността на големите политически формации да споделят лидерството);

–          солидарност и търпимост;

–          признание за равноправие и легитимност.

Публичната дипломация

Ефективен подход за поставените страгически задачи за възстановяване на институционалния имидж на политическия елит е използването на публичната дипломация и комуникация за постигане на разбирателство, въздействие и промяна на трайни нагласи.

Публичната комуникация търси диалог. Това е процес на информиране между всички участници в публичния дебат. Превръща се в основа за генериране на взаимно признаване и изграждане на доверие.

Публичната дипломация се основава на прилагането на двустранния информационен модел на комуникация, при който двете страни  запазват своето достойнство. Тук става въпрос не само за бъдещи политически участници в коалиционни преговори за сформиране на нов кабинет, но и диалогичността между политици и граждански групи, синдикати и бизнес. В този процес търсенето на диалог – различните, контриращи се позиции, се превръщат в платформа за постигане на общи цели и намерения с „взаимни отстъпки”.

Търсенето на интерактивни подходи е основа на двустранната комуникация, която се опитва да очертава темите в новия обществен дневен ред – важните политически и управленски приоритети, които ще изградят идентичността на бъдещата коалиционна власт или образът на опозицията.

Двустранната комуникация е и ефективен инструмент за приемането на решения с консенсус – изковаване на съгласие, основано на общоприети ценности и норми (тук конформното поведение на „скрити групи” на малцинството е изолирано, за разлика от приемането на решения с единодушие – доминация на мнозинството).

Механизмите на публичната дипломация са в основата не само на комуникацията между отделните държави[1], но и при решаването на вътрешни за държавата проблеми. Стимулирана от новите технологии и информационни канали, социални и културни различия, атомизацията в обществото се задълбочава, оформяйки различни групи по интереси.

Още в началото на 90-те години на XX в. Бено Зигницер и Тимъти Куумс анализират комуникационния модел на публичната дипломация [виж 1]. Концепцията запазва „двупосочния модел на комуникация” на Джеймс Груниг, чиято основа е наличието на диалог в общественото пространство. Тези модели търсят реален публичен дебат, информираност, която създава доверие между участници в комуникацията. Установяването на траен обществен консенсус се превръща във видим индикатор за успеха на публичната дипломация.

Разбира се, възможните рискове за участниците в коалиционните преговори са загуба на идентичност и доверие. А механизми за преодоляването на тази опасност е разговорите да бъдат публични и с широко участие на представители на медии, политически организации, граждански сектор и бизнес.

Сценарии с повтарящи се сюжети

Не бива да се забравя, че социалните и културни трансформации, вдъхновени не само от вътрешни размествания, но и от натиска на глобалните промени, включват в процеса на взимане на решения в управлението на държавата и различни граждански, често неформални обединения и движения.

Сегашният първи мандатоносител – ГЕРБ, освободи кормилото на властта след граждански протести (февруари 2013 г.). Следващият кабинет на БСП (май 2013-август 2014 г.) също беше подложен на натиск от площада. В този смисъл големите политически сили в парламента са в тежък процес на делегитимация сред широката общественост. А смяната на властовото статукво се превръща в сценарии на протестен натиск отдолу с повтарящи се сюжети.

Текстът е публикуван в Контекст (Институт за стратегическо управление и комуникации).

1) Signitzer, H. Benno, Timothy Coombs (1992). Public Relations and Public Diplomacy: Conceptual Covergences. In: Public Relations Review, 18(2):137-147.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Политическа кампания без политики

Когато политиката без политики се превърне в доминиращ фактор в изборната кампания, се раждат ефекти на безпомощност и дори предизвестен резултат. Нови висини на политическата комуникация с избирателите, неочаквани обрати на преференциите и окупационни напъни за влизане в новините очертаха рамката на „безмълвната кампания“ за 43-то Народно събрание.

Отказът на големите формации
да участват в дебати

за бъдещето на страната показа, че битката ще се води не за идеи, а в мобилизацията на твърдите ядра. Все по-отчетливо се вижда, че кандидатите за народни представители не успяват да формулират значими обществени проблеми, да ги посочат и да дадат решения. И разчитат на популизъм и Пи Ар събития с евтин сюжет. Националистите на Боян Расате окупират ЦИК, „новият политик“ Николай Бареков „затвори границата“ с Турция.

Изобщо комуникацията с гражданите се е свела до елементарното разбиране за това

да влезеш в новините

или да се харесаш. В провинцията партийните мероприятия завършват с кебапчета, бира и попфолк, в столицата „хайверената десница“ представя своите кандидати на елитарно рандеву с бяло вино и хапки с прошуто.

Локум, бонбони, карти за игра с партийните символи, захранват любовта на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Кандидати на Реформаторския блок и АБВ обещаваха билети за мача „Лудогорец“ – „Реал“ (Мадрид) само за да бъдат забелязани. Трети, току що завършил, без ден трудов стаж, се закачи за полиграф, за да докаже, че не е корумпиран.

Изборната комуникация
става все по-бездарна и отблъскваща

И докато плакатният 3D образ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов те следва с поглед, то БСП и „Зелените“ показаха истински триумф на въображението. „Червените“ пуснаха в интернет клип, в който пенсионер си „прави“ филия с олио и пипер и завършва: „Искам да живея достойно.“ А „от нищото“ се появява изпънат холограмен образ на кандидат за депутат, който обещава, че ще работи за справедливи и достойни доходи. В един от клиповете си 2-ма „зелени“ си купуват от една баба 23 кила домати, като питат дали не са ГМО, а в друг – осъждат на 23 години затвор закачулен дървосекач.

Неуспешният опит да се яхне недоволството срещу увеличението на цената на тока показа, че политиците се пързалят по-скоро върху емоциите на избирателите. Да чухте смислен разговор по темата? Опитът за яхване премина в гротеска с „падане от ниско“ – нито откосите на Волен Сидеров, нито доскорошните управленци в столичната листа на БСП успяха да задържат вниманието върху себе си.

Битката за преференциите

се превърна в индикатор за вътрешнодемократичната атмосфера на партиите. Такава борба няма да видите в ДПС и ГЕРБ. Но знаковата роля на преференциалния вот беше засилена и от коалиционния характер на участниците в изборите. Реваншизъм и самодоказване се наблюдават сред кандидатите на формациите в Реформаторския блок. Преференцията засили надпреварата и дори може да предизвика добри резултати в привличане на по-широки симпатизиращи кръгове, извън твърдите ядра на коалиционните партньори.

Политиката без политики затвърди
усещането за предизвестен резултат

Не само липсата на дебати по проблемите в държавата, но и разказите на социологическите прогнози очертаха имената на евентуалните бъдещи участници в 43-рото Народно събрание. Водещи медии затвърдиха това усещане. В последната седмица „Нова телевизия“ прави серия от интервюта с петима (!?) политически лидери. Другите явно остават „зад борда“.

Дори предчувствието за предрешен резултат – коалиция ГЕРБ – РБ, изречена в началото на кампанията от Радан Кънев (ДСБ), се превърна в самоизпълняващо се пророчество. РБ не излезе от оправдателния режим как ще управляват с ГЕРБ.

Излъченият вече победител – партията на г-н Борисов, коронован от социологически сондажи и медийно внимание, превърна предизборната кампания в увертюра. Някакъв задължителен за политиците ритуал, но явно отегчителен за тях самите. Лидерът на ГЕРБ дори засили своята командна роля чрез игра на страхове, надигащ се апокалипсис, ако партията не получи парламентарно мнозинство.

Това отблъскващо отегчение се превръща в силен демотивиращ фактор за участие в политическия живот на големи групи от граждани, които смятат негласуването за наказателен вот. А всъщност смисълът е в самото гласуване, дори за малки партии и коалиции.

Защото най-важното ще се случи не в неделя, а след 5 октомври. И колкото са повече легитимните участници в политическия живот, толкова по-контролируеми ще бъдат предизвестените победители.

Публикувано в Dnevnik.bg

Вашият коментар

Filed under Публикации

Дай ми „опорна точка“, да ти кажа от кои си

За „опорните точки” не трябва да се мисли само като за „сламки”, които дъвчат политиците, за да аргументират своя или да атакуват противникова позиция/поведение. „Опорните точки” са и думи-образи, които кофражират почти всяка теза.

Това е една система, която граничи с инструментариума на пропагандата – тогава, когато се опитваш да промениш мисленето и поведението на другия – не чрез аргументи, изковани с факти (истинността), а чрез смесването на полу-истини с морално-оценъчни заклинания, усилване на страхове и емоции.

Когато се заговори за „опорните точки”, фокусът се насочи основно към политиците и пи-ар агенциите, които ги обслужват. Но в медиите отдавна има такива „опори”. Това особено се отнася за някои анализатори, които не спират да се въртят около оста си и дори можеш предварително да очакваш какво представление ще изнесат (особено, когато левицата поеме държавното кормило).

Та, ето някои опорни точки, които громят властта при „код червено”:

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

От другата страна на „оста на злото”, са онези, които са сочени, че „крепят властта“. Те също използват опорни точки:

приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия…

Списъците са незавършени. 

Но очертават предсказуеми силуети. Нека да е ясно, че написаното тук не разделя на добри и лоши – да се приема като очерк, па макар и отчасти манипулативен.

Често идва момент, когато „опорните точки” се превръщат в система от вярвания и отстояния на различието. И всеки клавиш изстрелва по един „магически куршум” в съзнанието на четящия – опора за всяка пропаганда.  

Вашият коментар

Filed under Публикации

Искащите „нов морал” политици – да започнат от себе си

Фотограф: Анелия Николова, dnevnik.bg

Фотограф: Анелия Николова, dnevnik.bg

Българският политически светоглед все повече намира оправдания в максимата: „Политиката е изкуство на възможното”. Едно нескопосано извинение, което се „преживява” от различни партийни функционери, които хем се опитват да се разграничат един от друг, хем и не искат да изгорят всички мостове за похода към властта. Политиката на „отворените врати” обаче ражда големи чудовища – непредвидими коалиции на „националното единство”, които се превръщат в съюзи с размита отговорност.

„След изборите ще видим” – отговори преди дни лидерът на „България на гражданите” Меглена Кунева на въпроса дали Реформаторският блок би се коалирал с ГЕРБ. Добре де, ако извънпарламентарната опозиция говори за „нов морал” и нови правила в политиката, не е ли редно първи да даде пример? Някои ще кажат, че

коалиционното управление е чудесен модел в търсенето на „обществен консенсус”

 Да, сама по себе си демокрацията е управление, в което се търсят успешни „моделите на съгласие”. Когато се постига взаимно разбиране между различните групи в обществото, когато мнозинството и малцинството намират език за постигане общи цели.

Това е валидно, особено в ситуации на силна атомизация, социално парцелиране, когато разстоянията между отделните групи са толкова видими: „бедни-богати”, „образовани-необразовани”, „работещи-безработни”, „млади-стари”…

Политическата криза в България може да се обясни чрез този неработещ „модел на съгласие”, за който говоря. Припомням един изтъркан пример.

Егоцентричната патология

на най-голямата парламентарната група в 42-рото Народно събрание създаде прецедент. Партия ГЕРБ, която безспорно спечели извънредните избори (вкара най-много депутати в парламента) не успя да формира управляващо мнозинство, а се превърна в опозиционно мнозинство.

Невъзможността на партийния елит да генерира широка обществена подкрепа обрича българския политически живот на коалициионно управление. В момента се наблюдава едно „съшиване” на нови „политически завивки”, които ще топлят тялото на властта. Най-голямата парламентарна група не успя да сформира кабинет.

Управляващите са оформили коалиция на

нелогичното политическо съжителство

на национал-патриотизъм, социал-капитализъм и етнически-корпоративизъм. Извънпарламентарната опозиция най-накрая реши да слепи парченцата на домашната посуда, потрошена от вътрешно-семейни драми на автентичната десница (получава се керамика с причудливо смесване с бивши министри на кабинета „Станишев”, сиви кардинали от движението на Доган).

За някои политически формирования, окрилени от протесните нагласи в обществото, разочарованието и омерзение към настоящето управление е толкова силно, че „произвеждат” очаквания за „нов курс”, „нов морал”, възвишение на ценностите в политическото управление. Редно е обаче, стремящата се към властта опозиция, чрез свикване на предсрочен вот, да заяви още от днес с кой и как ще си сътрудничи в един бъдещ кабинет.

В този смисъл Реформаторският блок да си каже

дали иска сам да влезе в парламента; дали иска да управлява самостоятелно, а ако не събере достатъчно мнозинство, с коя друга политическа формация би се коалирал? Изглежда, че мятаме тигана без да знаем какво ще пържим в него, но когато говорим за „нов морал” трябва да започнем от себе си.

Каква е позицията на Реформаторския блок към управлението на ГЕРБ, което първите две години беше подкрепяно от сестринските партии в Европейската народна партия. Формацията на Иван Костов не само, че валсуваше по десняшки в парламента, но излъчи, макар и „разграничено” заместник-министри в кабинета „Борисов, а някои станаха и дипломати.

Като се говори за „нов морал”

да направим равносметка за самите себе си

Ако ГЕРБ са готови да оттеглят политици със спорна репутация, то реформаторите от кого ще се лишат? Каква им е саморефлексията за еврокомисаря, излъчен от кабинета „Станишев”, за министъра, който „разваляше седенки” със бившия си колега, сега премиер, за „старите муцуни”, свързани с кабинета „Костов”.

Страната се намира в среда на натрапчиво усещане за изборна кампания.

Ако има настойчиви искания за избори „тук и сега”, то не е ли редно да покажеш алтернативата на „управлението на задкулисието”. Кой ще води листите на реформаторите – това е въпрос, който засяга не само парламентарните, но и сигурните за май 2014 г. избори за европейски парламент.

Ако протестиращите искат „нов морал” в политиката и погледът им е устремен към сегашната власт, то нека поне опозицията да изпълни очакванията на площада. И да го направи сега.

Настоящото поведение на всички активни участници в политическия живот показва противоречиво „искрено двуличие”, което ще доведе страната до „избори до дупка”, до пълно омаломощение. И ако някои си мислят, че това е процес на очистване – жестоко се лъжат. В тази игра ще спечели този, които има най-много пари и може да носи на бой.

Вашият коментар

Filed under Публикации