Tag Archives: журналисти

Да се простреляш в крака: Пеевски и медийният чадър

При радикални обществени промени тригълникът медии-власт-пари се превръща в обръч, който се върти около кръста на могул. Могулите са могъщи същества, без талия. Този обръч често засяда на кръста им, сраства с него и го превръща във властелин на публичното пространство. „Циркулацията на елита” преминава през неговите ръце – с пръста си сочи кой да се качва или слиза от въртележката на властта.

Израстването на могулите е процес, който първоначално се създава, режисира, контролира, но изпусне ли се, се превръща в „стихия на огледалния образ”, която създава, режисира, контролира…

Българското общество преминава през радикална промяна, защото сме свидетели именно на сравстването медии-власт-пари. Войната между могулите е само видимата страна на готвените промени. Едни разполагат с по-добри позиции, други им се противопоставят, но не в обществен интерес, а заради собствен.

Журналистиката винаги е имала своите „пощенски кутии”

Онези, които са най-близо до властта и службите и със своите „разследвания” често правят услуга на един или друг кръг на задкулисието (изключенията са срамно малцинство). Онези, които са близки с всяка власт или на хранилката на някой корпоративен мастодонт. Тези процеси често са видими и са причината за драстичния спад в доверието в медиите.

Рядко явление е да наблюдаваш това, което се случва в последната година – „властта” и „парите” да вкарат „пощенските кутии” в политиката. Целувката „на живо”, която си размениха Бареков и Петров показва колко дълбоко са се развили разсейките на срастването между властите. Преди близо година политологър Евгений Дайнов написа:

За да има траен ред, властта в модерните страни е максимално разпръсната из обществото. Не само трите основни власти са разделени. Парчета власт има и другаде – в медиите, гражданското общество, местните общности, партиите, църквата, финансовите борси и пр. При тази конструкция властта е изградена като къщичка от Лего – от много парченца, всяко от които си има собствена форма и граници, и влиза на определено място в общата конструкция. Всяко парченце си върши работа в крепежа на цялото, а когато някое парче се счупи, това не срутва всичко. Парченцето се вади, ремонтира – или заменя с ново – и се слага обратно в конструкцията. Тя остава.

Срастването на властите в една власт

е силно опасно за държавността

Това е радикалната промяна, която се опитват различни кръгове да осъществят. Ако преди това беше опитът „Борисов”, днес се случват друг – нецензуриран вариант.  Общото по между им е името на един могул: Пеевски.

При атака, пази се от рекушет!

Мълчалив по природа, днес той направи две големи признания пред услужливата агенция ПИК.

 – Казахте, че сте се виждали често с Цветанов през времето? По какъв повод, искал ли е нещо от вас?

Г-н Цветанов често молеше за срещи с мен в неговия кабинет, а и извън него. Срещали сме се по време на неговия мандат на всякакви места. Молбата му – ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки.

– И какво, вие съгласихте ли се, осъществихте ли такъв медиен чадър?

– Да, сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.

   

Да се самопростреляш в крака!

Две признания: притежава медии; осъществява медиен чадър.

Друго е да го чуеш от устата на един медиен могул.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Дай ми „опорна точка“, да ти кажа от кои си

За „опорните точки” не трябва да се мисли само като за „сламки”, които дъвчат политиците, за да аргументират своя или да атакуват противникова позиция/поведение. „Опорните точки” са и думи-образи, които кофражират почти всяка теза.

Това е една система, която граничи с инструментариума на пропагандата – тогава, когато се опитваш да промениш мисленето и поведението на другия – не чрез аргументи, изковани с факти (истинността), а чрез смесването на полу-истини с морално-оценъчни заклинания, усилване на страхове и емоции.

Когато се заговори за „опорните точки”, фокусът се насочи основно към политиците и пи-ар агенциите, които ги обслужват. Но в медиите отдавна има такива „опори”. Това особено се отнася за някои анализатори, които не спират да се въртят около оста си и дори можеш предварително да очакваш какво представление ще изнесат (особено, когато левицата поеме държавното кормило).

Та, ето някои опорни точки, които громят властта при „код червено”:

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

От другата страна на „оста на злото”, са онези, които са сочени, че „крепят властта“. Те също използват опорни точки:

приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия…

Списъците са незавършени. 

Но очертават предсказуеми силуети. Нека да е ясно, че написаното тук не разделя на добри и лоши – да се приема като очерк, па макар и отчасти манипулативен.

Често идва момент, когато „опорните точки” се превръщат в система от вярвания и отстояния на различието. И всеки клавиш изстрелва по един „магически куршум” в съзнанието на четящия – опора за всяка пропаганда.  

Вашият коментар

Filed under Публикации