Tag Archives: Ивайло Калфин

Задушливата прегръдка на плаващото мнозинство

„Вие така ли виждате този въпрос – под формата на търговийка?“
Борислав Борисов, председател на парламентарната група на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Сделка няма да има. Ние имаме принципна и последователна позиция, която на този етап не виждам какво може да я промени. Може да я променят само аргументи по същество, управленски аргументи. Не ни притесняват заплахите за нови избори.“
Георги Първанов, председател на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Мен не ме е страх от бюджетен дефицит, ако е свързан с разходи за инвестиционно проектиране и разходи за икономически растеж. Страх ме е от разходи, които ще потънат в пясъка, без да има икономически растеж и подобряване на живота на гражданите. Условията, които поставихме дотук, получиха удовлетворителен отговор“.
Борислав Борисов, 25.02.2015 г.

„Парламентарната ни група, може би заради лошата комуникация между нас, е решила в 12 без пет да подкрепи дълга. Това е станало въпреки мен. Оценявам това гласуване на парламентарната ни група като сериозна политическа грешка.“
Георги Първанов, 26.02.2015 г.

Заявената оставка на лидера на АБВ Георги Първанов ще има различни прочити. Може да е ход на оправдаване на политическата сделка – нещо като „публичен катарзис“ – групата гласува в подкрепа, а лидерът влиза в ролята на принципен и предсказуем. В този случай намерението за оставка ще премине под сюжета на „умиване на очите“, един вот на доверие с предизвестен край.

Но е възможно Георги Първанов да осъзнава, че е загубил контрол върху депутатите на АБВ. Тогава заявената оставка се превръща в едно възпитателно решение, с което да дръпне юздите на парламентарната група. Но и на вицепремиера на партията – Ивайло Калфин, който в сряда имаше ключова роля за обрата – даде знак, че ако не бъде гласувана ратификацията на дълга, ще освободи поста.

В пленарна зала Калфин заяви, че при начина, по който се води дебатът за ратификацията на договора с банките, поставя въпроса доколко самият той може да бъда ефективен към правителството. Поставил същият въпрос и към премиера Бойко Борисов. Но и да не забравяме, че ако не беше Първанов, Ивайло Калфин никога нямаше да напусне БСП, т.е. той никога не би направил нищо без знанието на лидера си.

От тук притесненията на Първанов, ако има такива, може да стигнат и по-далеч – в осъзнаването, че Борисов е овладял контрола върху парламентарната група на АБВ и дори има влияние върху вицепремиера им. Заместник-председателят на групата на АБВ в парламента – Кирил Цочев, изрази изненада от хода на Първанов: „Ние не сме предатели. В АБВ сме хора с разум и сме за стабилно управление“.

Макиевелисткият прочит на формулата на „плаващите мнозинства“ предполага
Бойко Борисов да създава скрити влияния

в парламентарните групи. Тази формула се утвърждава като основен механизъм на ГЕРБ да управлява в условието на парламентарно малцинство. Видяхме как спорната реформа в пенсионната система обедини ГЕРБ с ДПС. Движението на Доган „изненадващо“ гласува подкрепа и за ратифицирането на дълга от 16 млрд. лв. „Отлюспените“ депутати на „Български демократичен център“ също често гласуват за управляващото мнозинство. Цветан Цветанов пък им благодари.

Стратегическите ходове на плаващото мнозинство показват, че ГЕРБ нямат нужда дори от подкрепата на формации като Патриотичния фронт, които участват с „подписи“ в управлението. Борисов даде знак, че винаги може да намери подкрепа, ако му е нужна. Появата на конгреса на движението на Татяна Дончева едва ли е случайна. Георги Първанов си позволи ревност с думите: „Като се харесват, да се целуват, да се вземат“.

Ходът с „оставката“ на лидера на АБВ показа и
лицемерния компромис в управленската коалиция

Създаде условие за появата на мазни петна. „Оставката на Георги Първанов е най-хубавата новина. Пада ми голямо гайле от душата. Работата ми с Георги Първанов бе голям компромис от моя страна. Много ми е било трудно да обяснявам на хората като ме питат: „Радане, какво правиш с Гоце?“, заяви съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Умишлено обаче Кънев отбягва коментарите за общите действия с ДПС. По време на гласуването на дълга Кънев дори благодари на движението за подкрепата. Подкрепа, която реформаторите получиха и за „реформиране“ на съдебната система.

Стратегията беше внесена от правосъдния министър Христо Иванов (излъчен от РБ) и приетата от внушително парламентарно мнозинство, в което участва и БСП и ДПС. Абсурдът отива още по-далеч, когато се припомни, че Реформаторският блок обявява ДПС и депутата Делян Пеевски за „октопода“, който е овладял съдебната власт. Движението на Доган „спаси“ ГЕРБ и Реформаторския блок в запазването на плоския данък през ноември 2014 г. Все ключови гласувания.

Управлението на „плаващото мнозинство“ се очертава като смъртоносна прегръдка на Бойко Борисов. Реформаторският блок ще се гъне във все по-неудобни обяснения за компромисите, които прави, за да участва във властта. Местните избори ще засилят противоборството между формациите в блока – тази надпревара обслужва идеално властелина „вдясно“ – ГЕРБ. ДПС не изненадаха с формулата си – „дори и в опозиция, винаги с властта“.

Така че ходът с оставката на Георги Първанов може само да вдигне рейтинга му. Но това, което е по-важно: Бойко Борисов показа на всички, че няма незаменими партньори.

Текстът е писан за в. Сега. 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Търси Гоце от Сергей отплата

Ловни истории от Лявата долина

Автор: Доньо донев Източник: Юлиан Митев, блог

Автор: Доньо донев
Източник: Юлиан Митев, блог

„То, е като шаха:ход за ход, както се казва.“ 

Първанов (29 януари 2014 г.)

Никакъв шах не е, ами си е направо ловджийска история. Пет месеца преди Голямата гонка групата на Първанов даде заявка да се цепи от голямата дружина. Накратко: да бие в същото ловно поле, но да си прави свои пусии. 

Станишев, първи сред равни авджии, видя „самоотлъчки”, Мая (опитна викачка) ги нарече „разколници”, а самият Първанов отсече: „ние живо месо няма да късаме, при нас ще дойдат хора, които са разочаровани”.

Станишевисти и Първенисти застанаха от двата баира на Лявата долина (там таксацията на „Алфаджиите” изброи 15% дивеч, та гонката на Първанов щяла да отвее една пета от тая дива стока) и започнаха едно надвикване и надсвирване, което разтресе целия Балкан.

От близо година Балкана сам се тресеше,

пуцане светкаше от всяко дере

 Едни искаха „оставката” на Орешарски, други им организираха контра-пусии.

И Първанов, и Станишев си поръсиха главите с пепел край напалените горски огнища. И докато верните им авджии пълнят джепането и „прокашлят” пушки, премятат от ръка на ръка плескави шишета с гроздова, един за друг тежки думи отрониха

„Аз имам една грешка. Досега винаги съм избягвал този въпрос. Длъжен съм да призная, че може би най-голямата ми грешка беше една далечна номинация от 2001 г., а може би и това, че 2009 г. след една тежка загуба защитих тогавашния председател.“

„Дълги години съм се чувствал лично задължен към него, заради шанса, който ми даде, но този дълг съм го върнал многократно като отношение”.

Разлъката по между им дойде с годините

 Първанов отиде на Дондуков, 2, нареди младия Станишев на неговия пост – ръководител дружина. Но и двамата заиграха по своему – хем заедно, хем отделно.

Единият обичаше ловните полета на Русия, ходеше често, без да му е работа, да гради „Голям шлем” (очите му все рекорди диреха). Гледаше армейските дела с кеф, раздаваше ордени и генералски пагони. Другият впери поглед в Брюксел. Обичаше родния лов, ама вариететните програми на Европа, по-го блазнеха.

Първанов можеше да пие ракия и с най-обикновения пъдар, докато Станишев гледаше на тия работи като от „друг джинс”. Той разчисти Позитано от Първановистите – двама руменовци си събраха раниците. Единият, опитен слухар, придирвач и близък с горските от МВР, стана дясна ръка на Първанов (другият го взеха на заплата едни нафтаджии).

И Станишев, и Първанов пазеха закона, ама си позволяваха и по някой бракониерски улов –

гърмяха все с „наши хора”, създадоха си своя номенклатура

По-старият, близък със догановците (соколарите) дето все се дигаха за „права и свободи”, стъкми огнище на тройната коалиция. Тогава изгря и звездата на Станишев, макар да му беше горчиво, че не всичката власт е у него.

Покрай тая история, дивечът залиня. Авджиите твърде много го биха. Балкана отдавна се тресеше. Барутен пушек се свлече като мъзга из долината. Разбягаха се тия зверове, почнаха да бягат от долина в долина, да търсят по-тихо и по-сигурно място. Искаха нови водачи. Дивечът ревеше за храна, нямаше калища, ония ми ти хаирсъзи биеха всичко наред, по всяко време. Младото намаля, остана само дърто и мършаво.

Озвери се Балкана, раздели се,

зайци хапеха лисици, мечки запяха като кукувици

Горе, стана долу.

Първанов усети тая работа, та реши да подобрява захранките, да сее дивечови ниви, да прави „по-лява политика”, да връща родолюбието и „просветения патриотизъм”.

Посочи Ивайло за „първи стрелец”.

Закле се той, изрече магични думи:

„А, Бе, Ве, шепти долината, търси Гоце от Сергей отплата…”  

Публикувано в Е-вестник.

Вашият коментар

Filed under Публикации