Tag Archives: интернет

Купуването и ползването на тролове ще стане престъпление?

Има нещо смущаващо винаги, когато се прави опит за налагане на ограничения върху изразяването и размяната на информация в интернет, осмисляно като „последната крепост“ на свободата. Вярно, че специални служби и информационни гиганти като Google, Yahoo, Facebook „жънат“ лични данни.

Когато обаче политици, които използват интернет пространството за „замъгляване“ на обществени настроения, решат да слагат ред във виртуалното пространство, идва в повече. Особено когато това се представи като „наболял за обществото проблем“. Става въпрос за „интернет троловете“.

Депутатът на Реформаторския блок – Антони Тренчев, предлага „регламентиране на негативните интернет практики“. 28-годишният народен представител, който все пак е учил право на Запад, поиска правила, които да регулират дейността на „интернет троловете“.

„Има нужда от правила, както във всеки аспект от публичния живот. Едно е да се насърчават хората да изразят политическите си позиции, съвсем друго е партийното анонимно „тролене“, което създава лъжливи внушения чрез фалшиви профили, служи си с клевети и обиди“, обясни Тренчев.

Той разви тезата си: на интернет троловете се плаща в брой,

често без договори, върху тези пари не се плащат данъци и това е укриване на доходи, към което обществото не трябва да е безразлично. Припомни, че БСП са признавали, че ползват тролове, които правели внушения, отправяли клевети и публично обиждали. Антони Тренчев категорично обяви, че „Движение България на гражданите“, чийто член е, никога не е ползвало такива услуги.

Никъде обаче не спомена, че коалиционните им партньори ДСБ бяха принудени да признаят, че са плащали за „коментари в интернет“ още от 2011 г. Лидерът на формацията Радан Кънев разказа в началото на миналата година, че договорът на партията с фирма за управление на онлайн репутация бил деклариран пред Сметната палата и дори са платени данъци за услугата.

Тренчев премълча и за троловете на ГЕРБ. Но да приемем за чиста монета твърденията на управляващата партия, че не е плащала за такива услуги. „Доколкото ни е известно, интернет троловете са хора, на които се плаща за определени коментари в мрежата, от ГЕРБ категорично и под никаква форма не сме плащали за подобни услуги“, коментираха от партията на Бойко Борисов поредните разкрития по тази тема.

Политическите напъни за ограничаване на интернет троловете може да създадат опасни практики. Не е ясно кой ще определя кой е „трол“ и какво включва тази дейност. Изобщо овластените политици са склонни на политическа репресия над противниците си, могат да се превърнат и в цензори по неудобни за тях самите теми.

Вярно е, че голямата част от потребителите в новинарските форуми, където обикновено „тролят троловете“, са анонимни. Там най-често звучат обиди и клевети, в които се смесват истини с полуистини. Но и не трябва да се забравя, че анонимността дава възможност да се казват неща, които с истинското си име някой потребител не би казал. Създаването на регламенти, описани в закон или друг нормативен документ, би развързал ръцете на прокурори или на „милиционери с мишки“ да атакуват неудобни медии.

Да, троленето има силата да изкривява дискусиите в новинарските форуми

Да пренарежда листата с „най-важни“ и „най-четени“ новини. Да атакува персонажи в журналистическите истории. Тези практики обаче са проблем не на правнонормативни рамки, а на воденето на обществени дебати и дискусии и на администриране на съответните сайтове. Особено в изборно време. Троловете са просто инструмент на „мръсната пропаганда“. В нея са ангажирани най-често онези активисти, които лепят плакатите на кандидатските листи.

Активностите на „анонимните потребители“ са част и от т.нар. „хибридна война“, в която информационната пропаганда е водеща, и има глобална практика. Защо обаче депутатите, вместо да искат регламентацията на интернет троленето, да не предложат публичност на собствеността на стотиците интернет сайтове. Но и това ще се окаже неработещо у нас. То е като със Закона за печатните издания и публикуването всяка година кой е действителният собственик на съответния вестник. Е, и?

Иначе тези сайтове често действат като „отровни гъби“ – никнат в смутни времена, както избори например. Създават интриги, разпространяват слухове и полуистини. На тях често се позовават печатни и електронни медии и на практика им служат за „извинение“ в раздухването на политически скандали и интриги. Партиите да се откажат да ползват тролове е като да се откажат на практика да купуват гласове. Отвратително, но е факт.

Необходимо е и да се прави разлика между видовете злоупотреба във форуми и потребителски коментари. Едното е преднамерено, част от комуникационната стратегия на партийни централи и компании. Напоследък много пиар агенции използват техниките на онлайн комуникацията, като създават специални страници в социалните мрежи, ангажират сътрудници, които да пишат под новини и публикации по време на избори. Партийни централи спускат „опорни точки“.

Вени Марковски, „интернет пионер“, дефинира троловете като „хора, които влизат в някаква дискусия и пускат коментари с единствената цел да нарушат нормалния разговор. Понякога изглежда така, сякаш единствената им цел да изкарат от кожата всички останали участници в разговора. Троловете лъжат, преувеличават и обиждат – само и само да получат насреща някаква реакция.“

През септември 2014 г. специализираният научен сайт „Психологията днес“ публикува изследване, в което се казва, че интернет троловете са „нарцистични, психопати и садисти“. Там д-р Дженифър Голбек пише, че те чувстват садистично удоволствие от нараняването на другите. Това са практики в полето на персоналната патология.

Как ли Антони Тренчев смята да „регулира“ личната патология в интернет? Но той изглежда е привърженик на екзотичните идеи. Беше концентрирал предизборната си кампания около предложението всички политици да минат на детектор на лъжата. Толкова абсурдно като хрумване за все пак образован човек, че чак подозрително дали не е замислял бизнес с полиграфи.

Защо политиците не помислят повече за гражданското образование в училище? Не регламентирането на действията на интернет троловете е проблем, а неумението политиците да водят дебати помежду си, изобщо политическата и обществена култура на гражданите. Разумният трудно се подвежда.

Писано за в. Сега.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Болезнената липса на авторитети създава псевдогерои

Обвинението срещу Мишо Шамара – за поругаване на знамето на Републиката – породи масово недоволство, достигащо до възхита в социалните мрежи. За тези социални амплитуди ще пиша. Другото е спиране на времето – процес, който захранва всяка авторитарна система, защото времето носи промени.

Уточнявам: За мен Биг Ша (Мишо Шамара) не е дисидент или жертва. Никой нямаше да чуе за него в национален план, ако скуката на прокурори с тоталитарни рефлекси, не бе изпрала нафталина от кецовете му.

В България няма културно дисидентство

каквито разкази звучат в западните медии за Русия и момичетата от Pussy Riots. Или пък напевът на Би Би Си, които направиха препратки между Биг Ша и „пуситата“. Дисидентското движение увлича заради своите ценности и идеи за спазване свободата на словото и човешките права. Човешко право ли е обругаването на национален флаг? Ако е така, значи Биг Ша е дисидент.

Наскоро мой другар, когото ползвам като морален компас, ми писа за движението на анонимните. Движението на анонимните е толкова по-масово, колкото по-настойчива е претенцията на управляващите за цялостен, всеобхватен контрол.

Активист на анонимните е принуденият човек

Това е една масова терапия без правила, но с потенциала на световен протест, насочва ме компасът. Принуденият е същинският дисидент в България. Защото той се съпротивлява срещу тоталния контрол, партията-държава и диктатурата на низките страсти. Макар че тази съпротива често се случва пасивно – чрез удавена в алкохол мъка, псувни в кръчмата или вечер под одеялото.

Авторитаризмът (принудата) на днешна България се изразява в тоталността на образа, медийното възпроизвеждане на едно лице, с неговите лентички за рязане, жестове, дразнещата увереност и безпардонност в изказа. Липсата на изход, която създават всичките политически субекти, завършва тази авторитарна система. Наподобява рефрен на безизходицата, който звучи като задължителна молитва на деня.

Това са условията, в които вирее анонимният дисидент. Той пише по форуми, участва в групи на недоволството в социалните мрежи. Там принуденият намира своята свобода, без да има претенции за задължаващо минало или бъдеще с нови очаквания.

На пръв поглед в интернет се случват тектонични размествания на социални пластове

Сгъстено напрежение, което се изразява в появата на „групи на омразата“, „на задруга срещу статуквото“, на културното или етническото различие. Високата температура и налягане избухват като исландски гейзер в социалните мрежи. Именно създаването на групи и каузи – това са видимите ефекти.

Анонимното дисидентство има нужда от време, за да узрее. Интернет е само подиум за упражнения. Истинската социална гимнастика е на улицата и тя се случва, но спорадично. Преминава през самоорганизацията на недоволни, които решават, че трябва да върнат общото благо и да се опълчат срещу принудата. Ако се съмнявате, питайте орлите от моста.

Един цитат от полския журналист Ришард Капушчински (работил със службите, но приятел с истински дисиденти): „Априорните, авторитарните системи: в тях хората могат да съществуват благодарение на това, че спонтанно изработват подсистема на разнообразно патологично приспособяване. Така светът на неформалното позволява авторитарните системи да се запазят“.

Въпреки всичко принуденият човек има нужда от водачи

За момента часовниците са спрени. Стрелките сочат към два проблема. Единият е, че част от движението на принудените припознава лица, безопасни за авторитарната система – носители на безразличие, удоволствие, култ към голия бедър и безкритичния цинизъм.

Вторият съществен проблем – болезнената липса на смелост на публичните лидери в българското общество. Мнозинството от тези, които могат да навият пружините на часовниците за нова промяна, нямат желание да поемат кръста на своето време. Тези, които могат да бъдат припознати като такива, са със сепсис, причинен от всеобщото омерзение. На никой не му се занимава с морални масовки. Ето как принудата довежда псевдогероите.

Писано за в. Сега.

има 1 коментар

Filed under Публикации

Власт и движения – укротяване на гражданско недоволство

Източник: 12mag.net

„Никой не е съвършен“ – такова е мотото на хипарското движение Ипийс (Yippies), което през 1968 г. издига своя кандидат за президент – прасето Пигасус (Pigasus). Това е бил техният начин за протест срещу политическата система на Съединените американски щати.

Отношенията между гражданските движения (от една страна) и властта и корпоративните авторитети (от друга) преминават от сътрудничество до унищожение. Това е игра на надхитряне, ефектите от която остават за публиката.

Последните 5 години в България не видяхме родния вариант на прасето Пегасус, но няколко граждански кампании дадоха знак за формирането на процеси за отстояване на граждански и социални права. Тези процеси се задвижиха около няколко сфери на активизма.

Първата и най-активната е екологията. Там действат движенията срещу либерализацията на генномодифицираните организми (ГМО), добива и проучването на шистов газ, промените в Закона за горите.

Втората сфера е свобода на изразяване

и право на достъп до информация, където се появяват движения на интернет активизма. Промените в Закона за електронните съобщения (останали известно като съпротивата срещу тоталното подслушване на МВР), търговското споразумение АСТА, българските „филиали“ на глобалното движение „Анонимните“ (Anonimous) мобилизират десетки граждани в социалните мрежи, а някои от кампаниите дори се провеждат и на площадите.

В последната година се оформя и движение за защита на потребителските права. Въпреки елементите на политизиране високите цени на горивата, поскъпването на тока и водата отключват появата на спорната СИЛА.

Глобализацията и мрежата й на влияние създават родни изотопи на движения за социални права „Окупирай“ и „Съпротива“, зад които все повече прозират политически играчи.

Национализмът винаги е проявявал противоречиво поведение. От мрачните шествия на факлите на „Луков марш“, скинарите от крайните квартали, гвардейците на фашизоидни организации, обути в камуфлажни панталони, рокерски якета или футболни шалчета до патриотите, които правят всяка година възстановки по хайдушки пътеки или сражения.

Силата на националистическите движения може да бъде видяна около събития като Катуница, където мобилизацията им води до разрушения.

Всички тези активистки групи имат собствен характер при отношенията си с властта, институциите и бизнеса. Тук участват и силови групировки на властта и бизнеса и служби за сигурност, чиято роля е много важна. При тези отношения често се наблюдава устремена деконструкция, която се изразява в унищожение на противника.

Един от честите механизми на властта за справяне с движенията е разделянето на лидери и създаване на вътрешно противоборство на фракции. Така беше разбита отвътре организационната група на СИЛА – официалните страниците на движението в социалните мрежи и интернет са превзети от отцепници, които крият истинските си лица.

Действително СИЛА се превръща в движение, което ще бъде управлявано като изкуствено създадена организация, опакована в целофана на гражданското общество и използвана за политически цели.

Другата технология на властта за справяне с движенията 

е „очерняне“ на противника. Зелените се обличат в определения като „октоподи“ и „зелена мафия“. Лидери на движението се атакуват персонално, като дори им се приписват криминални обвинения.

Властта се възползва от службите за сигурност и често прибягва до услугите им. В личен разговор висш политик ми е споменавал, че националната сигурност е в основата на всичко. И затова е общо задължение властта да знае какво се случва, като използва службите за сигурност.

Властта и корпорациите създават често и контрадвижения или контролирани организации, чиито аргументи се използват срещу действията на движенията. Така например се появяват противници на движенията срещу добива на шистов газ и изграждането на проекта „Белене“ – Движението за енергийна независимост и „Аз не се отказвам от АЕЦ „Белене“.

Месец преди приемането на тоталната забрана за пушене на обществени места противниците на тютюневия дим се сдобиха с противник, който защитава интересите на рестьорантьори и хотелиери за по-либерален режим на пушене. Движението срещу промените в Закона за горите се сблъска със сдружението „Природа за хората и регионите“.

Ефективна мярка за овладяване и контрол на действията на движенията е и спирането на финансирането им. Екоорганизациите в България се издържат често от различни програми от Европейския съюз.

„Често пъти неправителствените организации инвестират предварително и това се използва от властта като форма на натиск под заплахата да не се изплати целият проект“, разказа наскоро в личен разговор известен екоактивист.

От друга страна,

движенията също могат да използват деструктивна технология за атакуване на противника 

Те създават специални страници за „очерняне“ в интернет. От известно време в мрежата циркулира „Черен списък на фирмите, организациите и личностните, унищожаващи българската природа“. Хакери атакуват официални страници на институции и бизнес организации.

Това лято са хакнати сайтовете на Народното събрание и на партия ДПС. В съобщение, разпространено в интернет, движението „Анонимните“ аргументира атаката си с „протест срещу кофти пенсиите на старите хора“, „протест срещу далаверите на Доган“, „протест заради високи пионки от ДПС, които си живеят като царе (охолен живот за наша сметка)“, срещу „нарушаването на гражданските права“, както и срещу „мизерните условия на живот“.

„Анонимните“ протестират срещу корупцията във властта, срещу приемането за Закона на детето, протест срещу безобразията в България и не на последното място – срещу качването на цените на електроенергията и храните.

Движенията създават „гугъл бомби“, организират протести – флаш моб, призиви за бойкот на стоки и услуги. Едно от най-ефективните им действия срещу противниковата бизнес организация е атакуване на финансовите й интереси. Така движението срещу промените в Закона за горите призова клиентите на голяма банка да изтеглят спестяванията си от нея заради лобистките интереси на собственика й.

По същия начин действат и екоактивистите срещу изграждането на АЕЦ „Белене“, като атакуват на няколко пъти банките, които заявяват инвеститорски интерес към проекта.

Движенията са бушон

който се проявява първи при социално напрежение. Те са и учещи се организации. За разлика от институциите, властта и бизнеса търсят спонтанна социална промяна.

Но за движенията с едно наум – зад тях невинаги стои колективният интерес. Защото често властта се бори сама със себе си, като използва сценографията на улицата и реториката на гражданското общество.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Омбудсманът обмисля да сезира Конституционния съд за следенето в интернет

Омбудсманът на България обмисля да сезира Конституционния съд заради промените в Закона за електронните съобщения. Това каза за „Дарик” Борислав Цеков, който е главен секретар на институцията. С новите наредби се дават права на службите и полицията да имат достъп до лична информация чрез телефонни разпечатки, разговори и трафични данни в интернет.

Съобщението идва дни след като в началото на март Конституционният съд на Германия обяви за противоконституционна законодателната уредба за запазване на трафичните данни от комуникационните компании и интернет доставчиците. Тя въвеждаше в германското законодателство Европейската директива за съхраняване на електронните данни и е аналогична на българския Закон за електронните съобщения (ЗЕС). В България новите разпоредби по ЗЕС ще заработят след 10 май.

Според адвокат Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията“ решението в Германия дава повод за размисъл за сигурността на личната информация в българския закон за електронните съобщения. Германският Конституционен съд е обърнал внимание на факта, че не може да се съхраняват данни без да има много високи изисквания и бариери пред тяхното съхраняване.

Друг проблем е осигуряването на задължителна защита и криптиране на тези данни и защита срещу възможност да бъдат откраднати. Заради това,казва Кашъмов, че не е съвсем сигурно дали нашият закон има тези качества. „В него се допусна възможността за електронен обмен на данни между МВР и например интернет доставчиците или мобилните оператори. Това трябва да бъде погледнато през призмата на това, което казва германският конституционен съд“, допълва адвокатът.

По думите му въпреки решението на Конституционния съд на Германия да бъдат унищожени всички събрани до момента данни, върховната законодателна институция не казва, че европейската директива противоречи на конституцията на Германия.

Самото решение на съда обаче дава повод Европейската комисията да преразгледа директивата, коментира Богомил Шопов от „България е наша“ (организацията беше сред основните инициатори на протестите срещу промените в закона за електронните съобщения).

Вашият коментар

Filed under Публикации