Tag Archives: Кремъл

„Положителни съобщения“ на Брюксел ще заглушават Кремъл

Покрай трополенето на натовска военна техника на територията на България, новината за създаването на пропаганден център на Европейския съюз остана заглушена. „East StratComTeam“ ще бъде нова европейска служба, която ще се противопостави на руската пропаганда чрез „положителни“ съобщения и медийно финансиране.

Големият мобилизационен план за разполагане на хиляди американски и натовски военни и тежка бронирана техника по източната граница на Европа ще бъде съпътствана от засилване на западната пропаганда. Както се посочва, това ще включва и създаване на нови медии и финансиране на съществуващи.

Какво да очакваме ли?

Озверяване на периферията, включително и на родна територия, където трополенето на оръжия и пропагандни закани се чуват най-близо от ушите на Кремъл. Военният министър Николай Ненчев вече изпраща „хвърковата чета” от лектори, които ще разясняват евроатлантизма из всяко кътче на държавата.

Европейският съюз, създаден преди десетилетия като реакция на следвоенната тртагедия на Втората световна война, успя да се поддаде натиска между Вашингтон и Москва. До сега двата свята създаваха медии като CNN, CBS, FOX News и руските официози – ОРТ/Первый канал, целия държавен мегахолдинг „Россия сегодня”, РЕН ТВ, Пятый канал, в. Известия, в. Ведомости, LifeNews TV.

Сега бюрократичната брюкселска машина ще се увеличи и със собствен пропаганден център, който ще пръска готови фрази. В информационната война няма истина, няма честност, няма нищо от това, което се смята за европейска ценност. Има полуистини, размесени със слухове, засилване на страховете.

Информационната технология на пропагандата дава основание за разполагане на тежко бойно оръжие по източната ос на Европа – Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България, макар и основно „за учения”, както отбеляза американският министър на отбраната на САЩ – Аштън Картър.

Вашингтонският „ястреб” обясни през американската телевизия CBS, че решението е в отговор на „руската агресия и провокация”. „Това е новата политика на НАТО – да помага на държави, които имат нужда от защита”, разясни той.

Защита от какво?

От хилядите руснаци, които идват на българското черноморие, руски собственици на апартаменти по морето и в Банско? Въпреки че подгряването на общественото мнение за разполагане на американски и натовски сили по западната граница на Русия върви от месеци, съобщението на Вашингтон изненада София. И изправи българското военно министерство пред свършен факт.

България обаче от месеци е включена в играта на думи и образи от пропагандния арсенал. Баритонът на министър Николай Ненчев често приглася на външния министър Даниел Митов, който дори обяви, че „никой не иска война с Русия”. Земеделският лидер Ненчев пък заговори за руския информационен център, „който иска да създаде паника у хората”.

Въртележка от посещения на високо ниво

В последната половин година София беше посетена от редица западни политически лидери – американският държане секретат Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Столицата замириса на барут от серия кръгли маси за отбрана и сугурност. Витиеватата фраза „евроатлантически ценности” се превърна в употребена дъвка, която прескачаше от уста в уста.

В крайна сметка се оказа, че танковете, чието присъствие на територията на България е за „успокоение“ на гражданите (по определението на атлантика Соломон Паси), е по линия на двустранното сътрудничество между България и САЩ. Информацията за това беше съобщена от генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Информационна война между Изтока и Запада върна на родна теритртия и един особен жанр в журналистиката – похвално слово за министър. „Кому пречи Ненчев” – обобщаващо заглавие в този тон.

Хвърковатата чета за „сигурно бъдеще“

Защитата на неадекватните действия на политическото ръководство на военното министерство добива и все по-забавен вид, след като организира информационна кампания, наречена „Модерна отбрана за сигурно бъдеще”. В нея лектори с изявена западно-ориентирана ястребова реторика ще разясняват в 16 военни клуба в страната евроатлантическите ценности.

До скоро военното министерство лобираше за актуализация на бюджета за отбрана, заради недостиг от блиозо 77 млн. лв. за заплати за военнослужещите. Днес обаче намира пари за хонорари на лектори, които ще праща из страната да защитават „политика-демократ” (определение, дадено от в. Земеделско знаме на министър Ненчев).

В условия на пропагандна война загива първо истината. Руските рупори са безсрамни в своите действия. Сега и от Брюксел са решили да правят същото, вместо да намалят бюрокрацията. По периферията обаче пропагандата се превръща в скеч със земеделски шегички.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Опорни точки за „опорните точки”

Карикатура: Чавдар Николов (в. Преса)

Ако нещо не ти харесва, наречи го „опорна точка”. Ако не си съгласен със своя противник или не го харесваш, обвини го, че прилага „опорна точка”. Тя се ползва като силен аргумент, но често е изпълнена с невярна информация или полуистина от раклата на конспирацията.

Конспиративното мислене е силно със своята убеденост в ситуации, когато пълната информация липсва и въображението на слуховете създава своя фокус и рамка. „Фокусът” и „рамката” трябва да съдържа познати, преживени истории от миналото или настоящето. Това са проверени, работещи мисловни схеми, в които трябва да има нещо легендарно – бульон от истина и фикция. Те отключват последователно емоция, реакция, действие.

Времената на големи промени, наричани с нищо незначещото „Преход”, изобилстват от подобни „преживени истори”: куфарчета, приватизационни сделки, първият милион, Държавна сигурност… Фокусът винаги си служи с факти, макар и избрани – те са като парчета пъзел. Затова и образът никога не е цял, а мъгляв, но затова пък емоционално убеждаващ.

Първите обвинения за използване на опорни точки се появиха през 2013 г., когато „изтекоха” документи на централата на БСП до депутати, които трябвало да коментират протестите срещу кабинета „Орешарски”. Някои от опорните точки гласяха:

„През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души.

Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците”, „Титаните” от чистотата.
Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета.”

 

През годината на протестите опорните точки създадоха линия на разделянето. Повтарянето им се превърна в мантри на самозаблуждението, но и нещо неоспоримо, макар и на повечето опорни обобщения мястото им да беше при бележките под линия – само за цвят в общия поток от думи. „Не искаме туй, за да дойде онуй”, подскача като пумпал лозунг от „хероичната 2013-та”. „Онуй” в момента е на власт, а лозунгът е забравен.

Оттогава насам опорните точки имат силата на заклинание

Практиката при използването на „опорната точка” показва, че винаги трябва да има враг. Врагът гради идентичност: Ти си това, което не е Другият.

„Мога да кажа, че Реформаторския блок не прежда с власт, а с отговорност”, ще отговори Радан Кънев (ДСБ) на обвиненията на БСП, ДПС и коалиционния партньор Георги Първанов (АБВ), че реформаторите злоупотребяват с политически назначения в държавните структури.

Залпът от „опорни точки”, които изстреля Кънев срещу движението на Доган преминаха под различни обобщения като: „монополът на ДПС е разрушен”, „мафиотско лице на ДПС”, „да започнем отлепянето на кадрите на ДПС”. Оратори на формацията пък ги нарекоха: „Деформатори!”.  „Защо вместо Господ провиждате Бойко Борисов? Защо преяждате с власт по време на Великденски пости?”, попита и Мая Манолова. А Радан Кънев й отговори, че не кадруват, а „чистят държавата”.

„Каква бурна реакция предизвика декларацията на 17 декември от името на Патриотичния фронт, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос. […] Обединените соросоиди, хелзинкски мафиоти и треторазредни депесарски доносници нададоха вой до небесата. България е изправена пред пропастта на етническа криза”

(Валери Симеонов, 11.03.2015 г.)

 „Трябва ли да сложа днес символа еврейска звезда на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в 21 век?”

(Лютви Местан, 11.03.2015 г.)

 

 

Опорната точка като „ответен удар”

Политическият рефлекс изисква винаги да завършваш с „опорната точка”. Ответен удар, използвайки слабостта на противника, но и силата и енергията на неговата атака. В зависимост от контекста, кажи, че „опорната точка” идва от:

1) БСП и ДПС;

2) Костов, Доган и други лаборанти;

3) КОЙ;

4) Ресторант „Монтерей“

5) Библиотекарите;

6) Сорос;

7) Путин и Кремъл;

Всички използват „опорни точки”. Те винаги са били част от политическия пейзаж. И няма ляво, няма дясно: има умни и глупави. Ти, от кои искаш да бъдеш?

Опорни точки вдясно

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

 

Опорни точки вляво

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, Костинбродски сценарий…

 

Вашият коментар

Filed under Публикации

Дай ми „опорна точка“, да ти кажа от кои си

За „опорните точки” не трябва да се мисли само като за „сламки”, които дъвчат политиците, за да аргументират своя или да атакуват противникова позиция/поведение. „Опорните точки” са и думи-образи, които кофражират почти всяка теза.

Това е една система, която граничи с инструментариума на пропагандата – тогава, когато се опитваш да промениш мисленето и поведението на другия – не чрез аргументи, изковани с факти (истинността), а чрез смесването на полу-истини с морално-оценъчни заклинания, усилване на страхове и емоции.

Когато се заговори за „опорните точки”, фокусът се насочи основно към политиците и пи-ар агенциите, които ги обслужват. Но в медиите отдавна има такива „опори”. Това особено се отнася за някои анализатори, които не спират да се въртят около оста си и дори можеш предварително да очакваш какво представление ще изнесат (особено, когато левицата поеме държавното кормило).

Та, ето някои опорни точки, които громят властта при „код червено”:

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

От другата страна на „оста на злото”, са онези, които са сочени, че „крепят властта“. Те също използват опорни точки:

приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия…

Списъците са незавършени. 

Но очертават предсказуеми силуети. Нека да е ясно, че написаното тук не разделя на добри и лоши – да се приема като очерк, па макар и отчасти манипулативен.

Често идва момент, когато „опорните точки” се превръщат в система от вярвания и отстояния на различието. И всеки клавиш изстрелва по един „магически куршум” в съзнанието на четящия – опора за всяка пропаганда.  

Вашият коментар

Filed under Публикации