Tag Archives: криза

Политическа кампания без политики

Когато политиката без политики се превърне в доминиращ фактор в изборната кампания, се раждат ефекти на безпомощност и дори предизвестен резултат. Нови висини на политическата комуникация с избирателите, неочаквани обрати на преференциите и окупационни напъни за влизане в новините очертаха рамката на „безмълвната кампания“ за 43-то Народно събрание.

Отказът на големите формации
да участват в дебати

за бъдещето на страната показа, че битката ще се води не за идеи, а в мобилизацията на твърдите ядра. Все по-отчетливо се вижда, че кандидатите за народни представители не успяват да формулират значими обществени проблеми, да ги посочат и да дадат решения. И разчитат на популизъм и Пи Ар събития с евтин сюжет. Националистите на Боян Расате окупират ЦИК, „новият политик“ Николай Бареков „затвори границата“ с Турция.

Изобщо комуникацията с гражданите се е свела до елементарното разбиране за това

да влезеш в новините

или да се харесаш. В провинцията партийните мероприятия завършват с кебапчета, бира и попфолк, в столицата „хайверената десница“ представя своите кандидати на елитарно рандеву с бяло вино и хапки с прошуто.

Локум, бонбони, карти за игра с партийните символи, захранват любовта на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Кандидати на Реформаторския блок и АБВ обещаваха билети за мача „Лудогорец“ – „Реал“ (Мадрид) само за да бъдат забелязани. Трети, току що завършил, без ден трудов стаж, се закачи за полиграф, за да докаже, че не е корумпиран.

Изборната комуникация
става все по-бездарна и отблъскваща

И докато плакатният 3D образ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов те следва с поглед, то БСП и „Зелените“ показаха истински триумф на въображението. „Червените“ пуснаха в интернет клип, в който пенсионер си „прави“ филия с олио и пипер и завършва: „Искам да живея достойно.“ А „от нищото“ се появява изпънат холограмен образ на кандидат за депутат, който обещава, че ще работи за справедливи и достойни доходи. В един от клиповете си 2-ма „зелени“ си купуват от една баба 23 кила домати, като питат дали не са ГМО, а в друг – осъждат на 23 години затвор закачулен дървосекач.

Неуспешният опит да се яхне недоволството срещу увеличението на цената на тока показа, че политиците се пързалят по-скоро върху емоциите на избирателите. Да чухте смислен разговор по темата? Опитът за яхване премина в гротеска с „падане от ниско“ – нито откосите на Волен Сидеров, нито доскорошните управленци в столичната листа на БСП успяха да задържат вниманието върху себе си.

Битката за преференциите

се превърна в индикатор за вътрешнодемократичната атмосфера на партиите. Такава борба няма да видите в ДПС и ГЕРБ. Но знаковата роля на преференциалния вот беше засилена и от коалиционния характер на участниците в изборите. Реваншизъм и самодоказване се наблюдават сред кандидатите на формациите в Реформаторския блок. Преференцията засили надпреварата и дори може да предизвика добри резултати в привличане на по-широки симпатизиращи кръгове, извън твърдите ядра на коалиционните партньори.

Политиката без политики затвърди
усещането за предизвестен резултат

Не само липсата на дебати по проблемите в държавата, но и разказите на социологическите прогнози очертаха имената на евентуалните бъдещи участници в 43-рото Народно събрание. Водещи медии затвърдиха това усещане. В последната седмица „Нова телевизия“ прави серия от интервюта с петима (!?) политически лидери. Другите явно остават „зад борда“.

Дори предчувствието за предрешен резултат – коалиция ГЕРБ – РБ, изречена в началото на кампанията от Радан Кънев (ДСБ), се превърна в самоизпълняващо се пророчество. РБ не излезе от оправдателния режим как ще управляват с ГЕРБ.

Излъченият вече победител – партията на г-н Борисов, коронован от социологически сондажи и медийно внимание, превърна предизборната кампания в увертюра. Някакъв задължителен за политиците ритуал, но явно отегчителен за тях самите. Лидерът на ГЕРБ дори засили своята командна роля чрез игра на страхове, надигащ се апокалипсис, ако партията не получи парламентарно мнозинство.

Това отблъскващо отегчение се превръща в силен демотивиращ фактор за участие в политическия живот на големи групи от граждани, които смятат негласуването за наказателен вот. А всъщност смисълът е в самото гласуване, дори за малки партии и коалиции.

Защото най-важното ще се случи не в неделя, а след 5 октомври. И колкото са повече легитимните участници в политическия живот, толкова по-контролируеми ще бъдат предизвестените победители.

Публикувано в Dnevnik.bg

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

А след ГЕРБ… накъде?*

Прилича на окопна война, но с предимство. Някой ще каже, че така е било при всички партии, които са имали мнозинство в законодателната и местна власт. Завземането на широката административна територия, поставянето на „свои хора” на ключови места е подмяна в действие, с която се шпикова държавната власт. Съдебна система, Конституционен съд, МВР и специални служби, специализирани агенции – кадровата въртележка е безпощадна към нелоялните. Всички са в тревога, че ГЕРБ имат амбиции за втори мандат. Аз съм в тревога, че се готвят за трети.

Този песимистичен очерк има свое развитие. Какво следва след ГЕРБ и Бойко Борисов, появили се на върха на поредната вълна на популисткото недоволство на народа и очакванията за нов месия. Ездачи на тази вълна бяха и Симеон Сакскобургготски и Волен Сидеров. Да не би да имаше някаква промяна от това?

Силата на популизма се крие в обещанията и леките заигравки

с очакванията на избирателите. Той се плъзга по тънкия лед на високия рейтинг и затова е винаги уклончив и готов да се огъне под натиска на обществените настроения. За съжаление тези настроения често изпадат в „минорни упражнения”. Хората излизат на улицата едва когато „тенджерата с млякото прекипи”.

За истинските проблеми – безработица, ниски доходи, липса на здравеопазване и справедливо правораздаване, липса на перспектива въобще – никой не протестира и не търси промяна. Защото тези понятия са твърде общи – на пръв поглед не ти бъркат в джоба. Но с идването си всеки нов месия размахва пръст и обещава възмездие и нови висини.

А какви нови картини ще нарисува новият месия при положение, че след 2014 г. – когато застъпва новият програмен период на Европейския съюз (ЕС), ще намалеят парите от еврофондовете. Икономическата криза в ЕС и особено периферията на общността, където се намира България, продължава да държи „в ступор” инвестиции, бизнес среда и пазар на труда.

В следващите години ще расте

социалното, демографско и дори етническо разделение в България

Тук работната сила намалява с всяка година. Данни на Световната банка показаха, че след 50 години работоспособното население в страната ще бъде около 45 на сто. След пет десетилетия всеки пети на пазара на труда ще е от ромски произход. В същото време държавната политика не инвестира в иновации, нови технологии, наука и образование. Това лишава младото поколение от избор.

Опозицията и изобщо целият политически актьорски състав продължават да са длъжни на българския избирател. Нито една политическа формация не предлага цялостна визия за управлението на държавата. Нито БСП, нито СДС и ДСБ успяха да излъчат и наложат достатъчно нови лица. Особено левица, която има сериозни апетити да управлява България, се руши като пясъчен замък, независимо от завидната европейска позиция на лидера й.

Новият популистки проект, който връща България на гражданите, привлича стружките на недоволство и предлага нов комисар-месия, издиша всеки ден. Тази

липса на авторитети и визия за развитието на България

отдръпването на българските граждани от политиката, която дълги години беше омесвана в съзнанието на избирателите като „мръсна работа”, услужливо обгрижва статуквото в две направления.

Първо, дори и да има коалиционно управление в идващите четири години (2013 г. – 2017г.), ГЕРБ ще доминира на всички нива на държавната машина. Оптимистичното в този сценарий е, че същите удобни за управляващите лица, които са внедрени на високи постове, имат изменчива природа – те ще отидат и при други.

Второ липсите, за които споменах, разчистват пътя и развиват въображението на политическия маркетинг в производството на нови и нови популистки проекти. Ако има рейтингова скала, която започва от партията на Сакскобурготски, следвана от проекта Атака, ГЕРБ, България на гражданите, новата надежда – Национален фронт за спасения на Българи, ГОРД на Слави Бинев… въображението допълва какво още ни очаква.

И не на последно място – социалната и политическата среда за момента не дават сигнали за появата на нова политическа сила, като тази на ОДС, НДСВ или ГЕРБ, които да заемат широка територия на политическата сцена. Задават се правителства на компромиса и задкулисието, където коалиционната палитра ще се развива под въображението на причудлив импресионизъм.

Предстоящото социално, демографско, културно и етническо разделение сред българските граждани създава условия за появата на крайните настроения на патриотари и националисти. Същите процеси на радикализиране за момента са замразени отляво, където обикновено популизмът се изражда в откровен анархизъм.

Надига се нова вълна на млади граждани, които се страхуват от политиката

Замерянето на институциите с домати, протестите на Орлов мост, които имат по-скоро игрови характер, държат властта нащрек и служат за относителен регулатор на безумни действия и лобистки политики. Там бушуват сили с потенциал за ново начало. Нужна е единствено концентрация и „силата на безсилните” ще намери своя устрем.

През 17 в. английският поет Джон Дън пише: „така че никога не питай за кого бие камбаната; тя бие за теб”. Днес месинговото й ехо заглъхва с поредния месия и неговия ожесточен популизъм в действие.

*Текстът е писан през ноември 2012 г.

Вашият коментар

Filed under Публикации