Tag Archives: Лютви Местан

Опорни точки за „опорните точки”

Карикатура: Чавдар Николов (в. Преса)

Ако нещо не ти харесва, наречи го „опорна точка”. Ако не си съгласен със своя противник или не го харесваш, обвини го, че прилага „опорна точка”. Тя се ползва като силен аргумент, но често е изпълнена с невярна информация или полуистина от раклата на конспирацията.

Конспиративното мислене е силно със своята убеденост в ситуации, когато пълната информация липсва и въображението на слуховете създава своя фокус и рамка. „Фокусът” и „рамката” трябва да съдържа познати, преживени истории от миналото или настоящето. Това са проверени, работещи мисловни схеми, в които трябва да има нещо легендарно – бульон от истина и фикция. Те отключват последователно емоция, реакция, действие.

Времената на големи промени, наричани с нищо незначещото „Преход”, изобилстват от подобни „преживени истори”: куфарчета, приватизационни сделки, първият милион, Държавна сигурност… Фокусът винаги си служи с факти, макар и избрани – те са като парчета пъзел. Затова и образът никога не е цял, а мъгляв, но затова пък емоционално убеждаващ.

Първите обвинения за използване на опорни точки се появиха през 2013 г., когато „изтекоха” документи на централата на БСП до депутати, които трябвало да коментират протестите срещу кабинета „Орешарски”. Някои от опорните точки гласяха:

„През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души.

Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците”, „Титаните” от чистотата.
Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета.”

 

През годината на протестите опорните точки създадоха линия на разделянето. Повтарянето им се превърна в мантри на самозаблуждението, но и нещо неоспоримо, макар и на повечето опорни обобщения мястото им да беше при бележките под линия – само за цвят в общия поток от думи. „Не искаме туй, за да дойде онуй”, подскача като пумпал лозунг от „хероичната 2013-та”. „Онуй” в момента е на власт, а лозунгът е забравен.

Оттогава насам опорните точки имат силата на заклинание

Практиката при използването на „опорната точка” показва, че винаги трябва да има враг. Врагът гради идентичност: Ти си това, което не е Другият.

„Мога да кажа, че Реформаторския блок не прежда с власт, а с отговорност”, ще отговори Радан Кънев (ДСБ) на обвиненията на БСП, ДПС и коалиционния партньор Георги Първанов (АБВ), че реформаторите злоупотребяват с политически назначения в държавните структури.

Залпът от „опорни точки”, които изстреля Кънев срещу движението на Доган преминаха под различни обобщения като: „монополът на ДПС е разрушен”, „мафиотско лице на ДПС”, „да започнем отлепянето на кадрите на ДПС”. Оратори на формацията пък ги нарекоха: „Деформатори!”.  „Защо вместо Господ провиждате Бойко Борисов? Защо преяждате с власт по време на Великденски пости?”, попита и Мая Манолова. А Радан Кънев й отговори, че не кадруват, а „чистят държавата”.

„Каква бурна реакция предизвика декларацията на 17 декември от името на Патриотичния фронт, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос. […] Обединените соросоиди, хелзинкски мафиоти и треторазредни депесарски доносници нададоха вой до небесата. България е изправена пред пропастта на етническа криза”

(Валери Симеонов, 11.03.2015 г.)

 „Трябва ли да сложа днес символа еврейска звезда на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в 21 век?”

(Лютви Местан, 11.03.2015 г.)

 

 

Опорната точка като „ответен удар”

Политическият рефлекс изисква винаги да завършваш с „опорната точка”. Ответен удар, използвайки слабостта на противника, но и силата и енергията на неговата атака. В зависимост от контекста, кажи, че „опорната точка” идва от:

1) БСП и ДПС;

2) Костов, Доган и други лаборанти;

3) КОЙ;

4) Ресторант „Монтерей“

5) Библиотекарите;

6) Сорос;

7) Путин и Кремъл;

Всички използват „опорни точки”. Те винаги са били част от политическия пейзаж. И няма ляво, няма дясно: има умни и глупави. Ти, от кои искаш да бъдеш?

Опорни точки вдясно

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

 

Опорни точки вляво

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, Костинбродски сценарий…

 

Вашият коментар

Filed under Публикации

Назовете най-сетне поименно мафията и олигархията

Тази година се наместиха удобно две думи в гражданската и политическа реч: мафия и олигархия. Мазно, лепкаво значение за управление на задкулисието, облагодетелстване на кръгове, симбиоза на медии-власт-политика, институционализиране на престъпността… За съжаление обаче това са само послания, които хвърчат от уста на уста подобно на „фехтовка с вятъра“. Намеренията са едно, действията – друго. Въпросът „Кой предложи Пеевски“ е фундамент, но вече не е актуален. Въпросът е кой първи ще започне да говори с имена и факти.

Замерянето с обвинения между политици и обществени фигури, замесени в кризата на управлението, в която е затънала България, вече започва да се превръща в сериал с очакван край. Уморително представление, в което всички знаем кой нарича себе си „добър“ и кои са лошите. Противоборството между две медийни групировки дори роди симпатичния етикет за „по-добрия олигарх“.

Един банкер и един финансист разменят заклинания за морал, а двамата заедно са се превърнали в „мезе“ при всеки лют спор по темата за това кой управлява България. За съжаление ролята на „тъпото копеле“ остава за безпомощния зрител на тази престрелка за това кой е олигарх, кой е мафиот, кой се облагодетелства от държавни пари, назначава, натиска конституционалисти.

Интересен феномен е как темата за олигархията

навлиза в речника на политиците. През март 2009 г. лидерът на БСП Сергей Станишев казва в интервю: „Олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен.“

В последните месеци Сергей Станишев започна да очертава два кръга – и двата подплатени от корпоративно тяло, защитавано от ариергарда на медийни групировки. Темата за олигархията и мафията обаче започва да прилича на онзи виц за НЛО – всички са чували за него, но никой не го е виждал. Но тези два феномена се свързват с какви ли не сфери.

Политологът Огнян Минчев обяви през май, че „интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт“. Председателят на парламента Михаил Миков обвърза протестите с „енергийната мафия“. Бойко Борисов обяви: „Страната се управлява от олигархична клика, задкулисно, без Орешарски да разбира за какво става въпрос.“ Лютви Местан се разграничи: „Нямам самочувствието на човек, който нито да представлява, нито да е обвързан с олигархични кръгове.“

Президентът Росен Плевнелиев (той самият е обвинен от политическите си опоненти, че е ограден от олигархичен кръг) обобщи: „Да, в България има олигарси.“ Според него „една малка група от хора, която се е концентрирала чрез изграждане на връзки от зависимости – политико-икономически, медийни, и по този начин тя цели само едно – забогатяване за сметка на обществения ресурс“.

Да ви прави впечатление, че никой не посочва имена, фирми, корпорации? Споменават се предъвквани лица, които задкулисието явно бута напред, включително и успелия 33-годишен политик (самоопределението е на г-н Пеевски), заради когото пружината на протеста отново беше навита с нова сила.

Гражданите имат очаквания към политиците и администрацията да започнат да им решават проблемите, а не да участват в кабаретни постановки. От поне три години насам недоволството срещу мобилни оператори, петролни компании, електроразпределителни дружества и сметките за ток, тихото недоволство срещу работодатели, превърнали своите служители в крепостни, всички тези индикатори са показател за надигащото се напрежение в обществото. Трябва да си или безчувствен тип, или късоглед политик, за да не забележиш това тектонично разместване на социалните пластове в обществото.

Всички лица, които вземат решения в държавата,

предпочитат да говорят за всичко, което касае личността им, но не и да се заемат с актуалните обществени проблеми. Превърнаха политиката в „лаладжийско занимание“. Известно е, че има фирми, които се облагодетелстват от обществените поръчки. Държавните пари се раздават на близки до властта бизнесмени, но никой не иска да поеме отговорността и да разплете този възел, който задушава малкия и средния бизнес, подяжда семейния бюджет.

Смущаващо е мълчанието на главния прокурор, който доскоро с охота демонстрираше презентаторски умения. Оказва се, че е словоохотлив само по угодни нему теми. Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете, в които са се затворили т.нар. олигархия и мафия. Ще бъде жалко, ако тази важна тема се окаже като предупреждението на Местан: „Разговорът за Делян Пеевски не е в полза на ГЕРБ“. Ще станем ли свидетели на ефекта на петела, който пръв буди селото? И ще се намери ли кой да изкукурига първи имената и фактите за мафията и олигархията в България?

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Протестът срещу мръсната тайна на властта

Трима настоящи първи мъже в държавата признаха, че изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е грешка. Грешка, която взриви обществото, но не си заслужавала подаването на оставки.

Само за месец кабинетът „Орешарски“ показа, че коалиционното управление на БСП, ДПС и пасивната подкрепа на „Атака“ предвещава задкулисни назначения, безскрупулни зависимости на БСП от противоречащите си партии на Лютви Местан и Волен Сидеров. Последния месец се видя, че политиката, която води Сергей Станишев, е зависима от ДПС, а двете заедно – от настроенията на Сидеров.

Трябва да се признае, че обществените очаквания към кабинета „Орешарски“ бяха високи. Мандатоносителите от БСП си върнаха властта след масови протести и силно разочарование към управлението на ГЕРБ. И вместо да обърнат внимание на „очакванията на суверена“ (израз на Лютви Местан), коалицията Станишев-Местан-Сидеров започна не само да се занимава със себе си, но и да пресъздава уродливи реплики на отвращението.

Борба за назначения, анкетни разследващи комисии в парламента, игри на нерви и всекидневни скандали

Очакванията на българите за спешни законодателни промени и политически решения в областта на енергетиката, здравеопазването, социалните придобивки, глътката въздух за малкия и средния бизнес останаха заглушени от преговорите за постове и влияния на държавната трапеза.

Традиционният реваншизъм, наложен от ГЕРБ още през 2009 г., беше насочен от мнозинството в 42-рото Народно събрание този път към кабинета „Борисов“. Анкетна комисия вече разследва полетите на Борисов и министри. ГЕРБ пък заиграха като „опозиция на заплата“ – регистрират се за заседанията, но бойкотират работата в пленарната зала.

Маркирам и прекрояването на службите –

първа задача на 42-рото Народно събрание. Един депутат на Христова възраст, собственик на медии, посредник в едрите корпоративни среди беше избран „бързо и яростно“ за 900 секунди за председател на ДАНС. Готов с реваншистки размах отново да разследва далавери на предишната власт.

Премиерът Пламен Орешарски отказва да посочи кой е предложил Делян Пеевски за поста. „Предпочитам да задържа отговора за момента“, заяви той. Нито Станишев, нито Орешарски отговориха защо ДПС успява да наложи свои кадри като зам.-министри и областни управители.

В своята първа неделна медийна изява Сергей Станишев обяви: „На око погледнато, протестиращите тук са около 5 хиляди души, а зад двете партии, които съставиха правителството, са над 1 300 000 души“. Забрави обаче, че избирателите на БСП не са гласували за партията на Доган и Местан. Политическите усмивки на самодоволството свалиха Борисов от власт, ще свалят и Станишев.

За първи път от месеци насам лидерът на ГЕРБ е доволен от случващото се, защото гражданското недоволство, което го бутна, сега протестира и срещу БСП. Това, което обединява и БСП, и ГЕРБ, е смутеното смълчаване за лицето Делян Пеевски, чиито медийни рупори обслужваха и „тройната коалиция“, и ГЕРБ, а сега кабинета „Орешарски“. Тайната „Пеевски“ прави отвратителни всички партии в 42-рото Народно събрание.

Сюжетите на политическата сцена стават все по-омерзителни

Случващото се последния месец показва, че гражданите в България се смятат от партийните централи за обикновен електорат, който се обгрижва преди избори с гръмки обещания и изядени от инфлацията добавки.

Не разбирам изненадата на политиците от „протеста на ценностите“, който излезе по улици и площади на 14 юни и продължава да се увеличава и да набира участници.

Някои го нарекоха „протест на духа, не на стомаха“. Протестира се не заради високи сметки и бедност, а заради политическата система на статуквото, евтините партийни номера, кресливи политици.

Семейства, млади, стари, кучета, академична общност, студенти, преподаватели излязоха на площадите.

Всеки протест е смислен сам по себе си,

днешният показва единство и солидарност срещу монополите, сметките, ценностите, идеите

Протестът има своя култура (вижте отпадъците – бутилки и кенове, се събират около кофите за боклук), хореография – цигулари, гайдари, танцуващи. Дъждът сприятели протестиращи, които се криеха под един чадър и викаха заедно срещу мафията и олигархията.

Без да осъзнават с излизането на площада,

протестиращите вече правят политика

Истинска политика, в която се обяви за ценности, морал, етични норми. Последните години тези думи бяха изтъркани от лицемерието на безпринципни съглашения, корумпирани политици и висши чиновници и магистрати.

Протестиращите правят истинска политика от площада и трябва да продължат със своите действия. Необходими са нови изборни правила. Не е сигурно дали настоящият парламент може да ги осигури.

Вече някои партии извън парламента (като ДСБ например) обявиха, че това Народно събрание е с изчерпано доверие и трябва да си ходи. Как обаче ще се промени системата, ако се репродуцира със същите правила за участие в държавното управление?

 Участниците в тези протести са различни. Те имат и културата, и опита да настояват и да предлагат промени в различните наболели сфери на обществения живот. Някога един депутат си позволи от парламентарната трибуна да обяви, че в парламента е „елитът на нацията“. И, разбира се, греши,

защото елитът на нацията днес е на улицата

Той трябва да настоява освен за нови изборни правила и за нови правила на медийния пазар, нови правила при разпределянето на публичните финанси (за образование, социални грижи, здравеопазване и т.н.), за нови правила в съдебната система.

И най-вече да се гласува. Ниската избирателна активност налива вода в мелниците на големите партийни централи. Отказът от участие в изборите води до липсата на алтернатива.

Отвратените да правят политика, защото тя не е мръсна дума. Тя беше превърната в такава, защото е изгодна за статуквото. Мръсни са героите на сцената…

 Писано за в. Сега

Вашият коментар

Filed under Публикации