Tag Archives: Пламен Орешарски

Парламент на загниващия обществен авторитет

Изборната кампания /септември 2014 г./ премина под знака на предизвестените победители, липсата на дебати за управленски програми. Една кампания, от която не произлязоха нови решения за излизане от политическата криза, а напротив. Липсата на идейна и управленска алтернатива предреши избора, превръщайки кампанията в ритуал за предване на властта в модерната демокрация.

Всичко това създаде силна демотивация, непризнаване на легитимността и авторитета на институции и политически организации. Ниската избирателна активност изстреля малки формации с твърди ядра, намалявайки силата на по-големите. Как обаче да бъде възстановен общественият авторитет на политическото?

Промяна в ход – преговори за споделена отговорност

Самоувереното настъпление на ГЕРБ – най-голямата политическа сила към този момент, промени послания и диалогичност в своя ход. От категоричният императив с искане за цялата власт – “само ние може да изведем държавата от кризата”, през кабинет на малцинството, подкрепян от плаващо малцинство на споделения интерес, до коалиционно управление на “споделената отговорност”.

Идващата седмица на преговори, инициирани от най-голямата политическа сила, която ще получи и конституионното право да сформира кабинет, ще бъде сериозно предизвикателство за диалогичността и способността на политическите лидери да постигнат съгласие при взаимни отстъпки.

В 42-рото Народно събрание бяхме свидетели не само на упадъка в доверието на парламентарната институция, но и на тежък процес на делегитимация на политическите решения – отказ за признание. Общото и на моменти категорично обобщение на понятието “задкулисие” се превърна в сериозна присъда, изречена не само от участници в политическия живот, но и от гражданските групи, които излязоха на протест срещу моментното властово статукво.

Възстановяване на обществения авторитет

В този смисъл всички участници в политическия живот на 43-тото Народно събрание и тези, които ще изпълнят със съдържание, политики и възможности изпълнителната власт, са изправени пред сериозното предизвикателство:

– първо да получат широко обществено признание;

– и втори път да се борят за доверието на избиратели и отделни граждански групи.

Доверието е сърцевината на обществения авторитет (по Барбара Мистрал), който трябва да изгради бъдещото политическо управление на държавата. Коалиционната политика изисква:

–          предсказуемост на партньорите;

–          изграждане на навици и рутина.

–          сплотяване под вигвамите на властта ( заявиси от способността на големите политически формации да споделят лидерството);

–          солидарност и търпимост;

–          признание за равноправие и легитимност.

Публичната дипломация

Ефективен подход за поставените страгически задачи за възстановяване на институционалния имидж на политическия елит е използването на публичната дипломация и комуникация за постигане на разбирателство, въздействие и промяна на трайни нагласи.

Публичната комуникация търси диалог. Това е процес на информиране между всички участници в публичния дебат. Превръща се в основа за генериране на взаимно признаване и изграждане на доверие.

Публичната дипломация се основава на прилагането на двустранния информационен модел на комуникация, при който двете страни  запазват своето достойнство. Тук става въпрос не само за бъдещи политически участници в коалиционни преговори за сформиране на нов кабинет, но и диалогичността между политици и граждански групи, синдикати и бизнес. В този процес търсенето на диалог – различните, контриращи се позиции, се превръщат в платформа за постигане на общи цели и намерения с „взаимни отстъпки”.

Търсенето на интерактивни подходи е основа на двустранната комуникация, която се опитва да очертава темите в новия обществен дневен ред – важните политически и управленски приоритети, които ще изградят идентичността на бъдещата коалиционна власт или образът на опозицията.

Двустранната комуникация е и ефективен инструмент за приемането на решения с консенсус – изковаване на съгласие, основано на общоприети ценности и норми (тук конформното поведение на „скрити групи” на малцинството е изолирано, за разлика от приемането на решения с единодушие – доминация на мнозинството).

Механизмите на публичната дипломация са в основата не само на комуникацията между отделните държави[1], но и при решаването на вътрешни за държавата проблеми. Стимулирана от новите технологии и информационни канали, социални и културни различия, атомизацията в обществото се задълбочава, оформяйки различни групи по интереси.

Още в началото на 90-те години на XX в. Бено Зигницер и Тимъти Куумс анализират комуникационния модел на публичната дипломация [виж 1]. Концепцията запазва „двупосочния модел на комуникация” на Джеймс Груниг, чиято основа е наличието на диалог в общественото пространство. Тези модели търсят реален публичен дебат, информираност, която създава доверие между участници в комуникацията. Установяването на траен обществен консенсус се превръща във видим индикатор за успеха на публичната дипломация.

Разбира се, възможните рискове за участниците в коалиционните преговори са загуба на идентичност и доверие. А механизми за преодоляването на тази опасност е разговорите да бъдат публични и с широко участие на представители на медии, политически организации, граждански сектор и бизнес.

Сценарии с повтарящи се сюжети

Не бива да се забравя, че социалните и културни трансформации, вдъхновени не само от вътрешни размествания, но и от натиска на глобалните промени, включват в процеса на взимане на решения в управлението на държавата и различни граждански, често неформални обединения и движения.

Сегашният първи мандатоносител – ГЕРБ, освободи кормилото на властта след граждански протести (февруари 2013 г.). Следващият кабинет на БСП (май 2013-август 2014 г.) също беше подложен на натиск от площада. В този смисъл големите политически сили в парламента са в тежък процес на делегитимация сред широката общественост. А смяната на властовото статукво се превръща в сценарии на протестен натиск отдолу с повтарящи се сюжети.

Текстът е публикуван в Контекст (Институт за стратегическо управление и комуникации).

1) Signitzer, H. Benno, Timothy Coombs (1992). Public Relations and Public Diplomacy: Conceptual Covergences. In: Public Relations Review, 18(2):137-147.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Искащите „нов морал” политици – да започнат от себе си

Фотограф: Анелия Николова, dnevnik.bg

Фотограф: Анелия Николова, dnevnik.bg

Българският политически светоглед все повече намира оправдания в максимата: „Политиката е изкуство на възможното”. Едно нескопосано извинение, което се „преживява” от различни партийни функционери, които хем се опитват да се разграничат един от друг, хем и не искат да изгорят всички мостове за похода към властта. Политиката на „отворените врати” обаче ражда големи чудовища – непредвидими коалиции на „националното единство”, които се превръщат в съюзи с размита отговорност.

„След изборите ще видим” – отговори преди дни лидерът на „България на гражданите” Меглена Кунева на въпроса дали Реформаторският блок би се коалирал с ГЕРБ. Добре де, ако извънпарламентарната опозиция говори за „нов морал” и нови правила в политиката, не е ли редно първи да даде пример? Някои ще кажат, че

коалиционното управление е чудесен модел в търсенето на „обществен консенсус”

 Да, сама по себе си демокрацията е управление, в което се търсят успешни „моделите на съгласие”. Когато се постига взаимно разбиране между различните групи в обществото, когато мнозинството и малцинството намират език за постигане общи цели.

Това е валидно, особено в ситуации на силна атомизация, социално парцелиране, когато разстоянията между отделните групи са толкова видими: „бедни-богати”, „образовани-необразовани”, „работещи-безработни”, „млади-стари”…

Политическата криза в България може да се обясни чрез този неработещ „модел на съгласие”, за който говоря. Припомням един изтъркан пример.

Егоцентричната патология

на най-голямата парламентарната група в 42-рото Народно събрание създаде прецедент. Партия ГЕРБ, която безспорно спечели извънредните избори (вкара най-много депутати в парламента) не успя да формира управляващо мнозинство, а се превърна в опозиционно мнозинство.

Невъзможността на партийния елит да генерира широка обществена подкрепа обрича българския политически живот на коалициионно управление. В момента се наблюдава едно „съшиване” на нови „политически завивки”, които ще топлят тялото на властта. Най-голямата парламентарна група не успя да сформира кабинет.

Управляващите са оформили коалиция на

нелогичното политическо съжителство

на национал-патриотизъм, социал-капитализъм и етнически-корпоративизъм. Извънпарламентарната опозиция най-накрая реши да слепи парченцата на домашната посуда, потрошена от вътрешно-семейни драми на автентичната десница (получава се керамика с причудливо смесване с бивши министри на кабинета „Станишев”, сиви кардинали от движението на Доган).

За някои политически формирования, окрилени от протесните нагласи в обществото, разочарованието и омерзение към настоящето управление е толкова силно, че „произвеждат” очаквания за „нов курс”, „нов морал”, възвишение на ценностите в политическото управление. Редно е обаче, стремящата се към властта опозиция, чрез свикване на предсрочен вот, да заяви още от днес с кой и как ще си сътрудничи в един бъдещ кабинет.

В този смисъл Реформаторският блок да си каже

дали иска сам да влезе в парламента; дали иска да управлява самостоятелно, а ако не събере достатъчно мнозинство, с коя друга политическа формация би се коалирал? Изглежда, че мятаме тигана без да знаем какво ще пържим в него, но когато говорим за „нов морал” трябва да започнем от себе си.

Каква е позицията на Реформаторския блок към управлението на ГЕРБ, което първите две години беше подкрепяно от сестринските партии в Европейската народна партия. Формацията на Иван Костов не само, че валсуваше по десняшки в парламента, но излъчи, макар и „разграничено” заместник-министри в кабинета „Борисов, а някои станаха и дипломати.

Като се говори за „нов морал”

да направим равносметка за самите себе си

Ако ГЕРБ са готови да оттеглят политици със спорна репутация, то реформаторите от кого ще се лишат? Каква им е саморефлексията за еврокомисаря, излъчен от кабинета „Станишев”, за министъра, който „разваляше седенки” със бившия си колега, сега премиер, за „старите муцуни”, свързани с кабинета „Костов”.

Страната се намира в среда на натрапчиво усещане за изборна кампания.

Ако има настойчиви искания за избори „тук и сега”, то не е ли редно да покажеш алтернативата на „управлението на задкулисието”. Кой ще води листите на реформаторите – това е въпрос, който засяга не само парламентарните, но и сигурните за май 2014 г. избори за европейски парламент.

Ако протестиращите искат „нов морал” в политиката и погледът им е устремен към сегашната власт, то нека поне опозицията да изпълни очакванията на площада. И да го направи сега.

Настоящото поведение на всички активни участници в политическия живот показва противоречиво „искрено двуличие”, което ще доведе страната до „избори до дупка”, до пълно омаломощение. И ако някои си мислят, че това е процес на очистване – жестоко се лъжат. В тази игра ще спечели този, които има най-много пари и може да носи на бой.

Вашият коментар

Filed under Публикации

НПО-та подриват исканията на протестиращите

photo_sxc.hu„Вервайте ми!“ – звучеше като звън на камбани, с който един монарх – премиер-министър, слагаше края на всяка политическа литургия на обещанието. Днес „Вервайте ми!“ е лепкава горчилка, разстлала се по всички нива в българското общество като неуспешен опит да се залепят хилядите парчета, на които е разбито доверието. Доверието между човеците в България, между гражданите и институциите, между работещите и работодателите, дори между поколенията.

Загубата на доверие е състояние, при което обществото, а и държавността, са в процес на разпад. Защото доверието означава предсказуемост. То сплотява и създава усещане за търпимост и солидарност. Доверието носи признание за успехи и постижения. В този смисъл

в общество без доверие се създават мракобеснически представи

богатите са мръсници, измамници и изедници на народа, а политиците – техни слуги; институциите – хранилка за некадърни чиновници.

Държавното управление е в подобно състояние, в което една сериозна и упорита група от български граждани са оттеглили доверието си от правителството и парламента. В цялост крехко доверие крепи авторитета и легитимацията не само на самозабравилата се политическа класа (да гласуваш с омерзение), но и на съдебната система (новия политически фактор, „цацата се оказа кит…“), на медии (ажиотажи в изборната нощ и защитници на властта), неправителствени организации (финансови стимули и усещане са целенасочена сугестия на „соросоиди“ и „експерти на прехода“), духовни институции като православната църква („дядо тапетко“, ролекси, луксозни возила).

Държавността и обществото са стигнали разпад на нормите

– законността е „разкрачено“ понятие, сведено до разбирането, че само балъци и будали следват буквата на закона. Загубен в ценностните ориентири, избирателят търси своето спасение в политически чудеса и красиви обещания на лидери с харизматична осанка (Симеон Сакскобурготски, Бойко Борисов, Волен Сидеров…). И раздава доверието си на всеки нов политически месия. Мнозина затварят очите си за сиви петна в биографиите на кандидати за депутати, кметове и премиери…

С какво например правителството на тройната коалиция, което беше делегитимирано с протести пред Народното събрание на 14 януари 2009 г., може да бъде по-легитимно днес? Единствената разлика е в това, че НДСВ са вече история, а премиер е Пламен Орешарски. Решенията обаче продължават да се взимат от Сергей Станишев и ръководството на ДПС. В цялост кадровият състав на Министерския съвет и новоназначените областни управители прилича на една безвкусна реплика на кабинета „Станишев“ (същата теза важи и за нов кабинет „Борисов“, въпреки че с отстраняването на Цветан Цветанов от партийното ръководство това вече е „друга чаша чай“).

Днес българското общество е разделено

Разказите на свидетели на събитията през 89-а намират с днешните процеси общи черти, прояви, сюжети. Тогава, когато семейни вражди се случват, близки приятели се разделят само защото едните вярват в новото, други не са загубили вярата си в сегашното, а трети са омерзени от всичко. Разделението днес идва и от това, че София не е България. А хилядите, участвали в масовите протести в столицата, все пак не са София.

Българското общество се е превърнало във врящо гърне, в което гражданството е в процес на самоосъзнаване, самоорганизация и самооценка. Основите на доверието – предсказуемост, търпимост, признание, се преформулират или се изграждат наново. Формира се институцията на „критикуващия гражданин“. Той прави опит чрез социалните мрежи да се отлепи от „зловонието“ на традиционните медии. Там не се организират просто протести, там се обсъждат „теми табу“, които не влизат в новинарски емисии и сутрешни блокове. Там се кове ново информационно поле.

На пръв поглед критикуващият гражданин прави опит
да се разграничи и от зависимостта на партийните централи

Това се случва чрез различни платформи и новосъздадени общности – Протестна мрежа, MoveBG, Харта 2013 (такива имаше и през февруарските протести, някои от тях се превърнаха в партии). Разбира се, тук продължава да витае съмнение за политически инженеринг, за обслужване на „тесни интереси“ чрез създаване на нови фасадни организации и групи, които да оказват натиск върху политически опоненти или да се превърнат в нови мрежи за улов на електорат. Тези съмнения ще се утаят с времето и ще изчезнат… па макар да може да са и верни. Но едно е сигурно – новите граждански организации трябва да започнат да се борят първо да получат признание за обществения интерес, който защитават.

Същото се отнася и за неправителствените организации,

които през годините не успяха

да спечелят необходимото обществено доверие

и в моменти на изострена обществено-политическа обстановка създават съмнения, че защитават интересите на своите донори. Днес те страдат от същата криза на доверието, каквато е уседнала у традиционните партии. Продължава да бъде непонятно как може едни неправителствени организации да настояват за публичност на финансирането на политическите кампании и партии, за прозрачност в 2/3 на депутатските заплати, а в същото време смутено да мълчат кои са им донорите (независимо от това, че тази информация в общи линии е публична и стои в някои сайт).

Заформя се нелеп дебат, че едни неправителствени организации защитават политически анклав, който иска оставката на кабинета „Орешарски“, а другите – правителството. Всички НПО-та, които се изказват и са участници в този процес, искат оставката на кабинета – разликата е в това, че едните настояват това да се случи сега, а другите – най-късно през май 2014 г.

Недоверието в неправителствените организации, което се трупа заради липсата на прозрачност във финансирането им, компрометира исканията на протестиращите и подменя генералната тема за промяната.

Парите нямат цвят, олигархията не е нито лява, нито дясна. Проблемът не е в това дали НПО-тата ще са прозрачни, а дали наистина са толкова необходими на критикуващия гражданин да осъществи исканията си за промяна?

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Окупацията на парламента – героичен разказ или римейк

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Някой или няма никакво въображение, или никой до момента не е измислил по-добър сценарий за извънредната смяна на едно властово статукво с друго (като онова клише за демокрацията). Кабинетът „Борисов“ подаде оставка заради това, че „всяка капчица кръв за нас е петно“ (по Бойко Борисов). На 23 юли отново сблъсъкът на протестиращи с полиция – „капчица кръв“, може да се окаже повод премиерът Пламен Орешарски да се оттегли (звучи познато на преживелите зимата на 1997 г.)

Не става въпрос дали има някой, който задкулисно се опитва да провокира напрежение. Тук няма да се развива поредният конспиративен разказ. Това, което се вижда на повърхността, е безпрецедентната медийна война, която се е превърнала в бойно поле за корпоративни кръгове. Някои медии са се превърнали в платформа за организиране на протести, стимулиране на мотивацията за протест, сугестия на омразата. Други защитават властовото статукво. Разделението усилва усещането за горчивина, омерзение, което се повтаря…

Мен ме интересуват онези, които не осъзнават, че гражданската им енергия се улавя умело, канализира се под формата на красиви обещания. Влиянието на омразата, чрез вербализиране на очакванията на площада, е изключителен инструмент за политически контрол. За тези граждани пиша.

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

20 февруари 2013 г.

„Правителството докара България до ръба на граждански конфликт и това е непростимо […] На 140-ата годишнина от обесването на Апостола хората не можаха да сложат цветя пред паметника на Васил Левски. Имаше струпана тежка военна техника. Нямаше извънредна ситуация за струпването на бойна техника.“

Сергей Станишев

 23 юли 2013 г.

 „Недопустимо е вече 40 дни хората да протестират под прозорците на правителството и парламента и управляващите да не им обръщат внимание. С полицейски щитове и палки не се прави демокрация и политика.“

 Бойко Борисов

 „Нощта е бременна“ (по Ахмед Доган). Сценарият изисква поводът за смяна на властовото статукво да се развие по тъмно. Ако на 19 февруари 2013 г. този повод бяха сблъсъците на полиция и протестиращи на Орлов мост: „окървавен Орлов мост“, „парламент, ограден с ограда“ (по Борисов), то на 23 юли с.г. автобус, извозващ блокираните в парламента депутати, се превръща в поантата на драматичния сюжет.

Агенция „Фокус“ (22.14 часа):

Сблъсъци между жандармерия и протестиращи имаше зад сградата на Народното събрание

 „Жандармерията си проправя път сред протестиращите хора, за да извози депутатите от парламента. Жандармеристите се движат пред автобуса, в който са депутатите. Зад автобуса има кола на жандармерията. Жандармерията разбутва хората, които замерят автобуса с камъни, шишета, яйца. Автобусът по-рано беше паркиран до „Ал. Невски“, а после отиде пред задния вход на Народното събрание. Близо до него има много полиция.“

 Агенция „Фокус“ (22.38 часа)

 Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов: Настоявам президентът Плевнелиев още тази нощ да свика Консултативен съвет по национална сигурност

 „Настоявам президентът Плевнелиев още тази нощ да свика Консултативен съвет по национална сигурност. Извънредната обстановка пред Народното събрание поражда тревога.“ Това заяви за агенция „Фокус“ председателят на ПП ГЕРБ Бойко Борисов. „Видях с очите си как бият протестиращи, без те да са провокирали това“, каза Бойко Борисов.

Малко след това е изпратено прессъобщение от пресцентъра на ГЕРБ. Медиите го получават на електронните си пощи около 22.55 часа.

Интересно съвпадение е бързината, с която Бойко Борисов иска оставката на кабинета „Орешарски“ (от 19 юни, 5 дни след номинацията „Пеевски“, депутатите на ГЕРБ играят ролята на „опозиция в сянка“). Това съвпадение създава усещането, че някой е разполагал с изпреварваща информация.

Намесата на президента Росен Плевнелиев и призивът му към протестиращите е като пожелание за „лека нощ“: „Призовавам протестиращите да запазят протеста такъв, какъвто впечатли цяла Европа“ (все едно се протестира заради одобрението на посланици и еврочиновници).

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Повторението като фарс

Втория път историята се повтаря като прецедент. През 1997 г. опозицията на ОДС печели изключително парламентарно мнозинство и управлява четири години в пълен комфорт. През 2001 г. управляващите губят изборите. Оставката на кабинета „Борисов“ през февруари 2013 г. създаде няколко прецедента за славните години на новата българска демокрация. Управляващата партия, която си отиде след масови протести, спечели изборите. Но не разполагаше с възможност за съставяне на кабинет, който да се подкрепя от стабилно парламентарно мнозинство.

Третия път историята е на път да се превърне във фарс. Защото кабинетът „Орешарски“ не е изминал дори и половината на четиригодишния си мандат. Оставка няма да позволи и лидерът на БСП и председател на ПЕС Сергей Станишев, защото това ще обяви края на амбициите му в двора на европейското висше чиновническо съсловие, наречено Европейска комисия.

Очакванията за редовни избори са далеч – не е като ситуацията през февруари. Тогава се смяташе по две формули – „всеки ден протест – един депутат за ГЕРБ по-малко“ и „избори сега или след три месеца – все тая“.

При сегашната ситуация извънредният вот ще разклати не само позициите на БСП и „Атака“, но и на ГЕРБ (за ДПС електоралната подкрепа е относително постоянна величина). Вероятно в парламента ще влезе Националният фронт за спасение на България (на изборите през май взе 3.75% от гласовете), който ще генерира подкрепа от „Атака“. Т.нар. реформаторски блок, крехко обединение на Движение „България на гражданите“, ДСБ, Зелените, „Синьо единство“ и Национална партия „Свобода и достойнство“, сигурно ще успее също да вкара дузина депутати, като вземе част от подкрепата на ГЕРБ и дори на БСП (независимо от политическия целофан „дясно-ляво“).

Някои анализатори смело

залагат на тази нова коалиционна завера

– реформатори, партията на Валери Симеонов и формацията на Борисов, която ще позволи този път на ГЕРБ да състави кабинет. Разбира се, това не е пълната картина, защото има и други субекти, за момента твърде имагинерни, облечени зад наметалото на гражданското начало. Тези преуспели граждани на Запад напускат високоплатените си постове, за да се включват в стабилизирането на българското гражданско общество. И ще го направят вероятно като част от „експертен кабинет“, режисиран отново от различни кръгове, карета – тези, които ще спечелят юлската битка за власт.

Автор: Георги Кожухаров www.gk-photography.net

Автор: Георги Кожухаров
http://www.gk-photography.net

Войната обаче продължава, а обществото ще бъде все така разединено, разделяно от борбите на Олимп. Дотогава икономическата криза ще дълбае джоба на българина, управление ще е изправено пред неспособността, а и невъзможността да взема адекватни на ситуацията мерки и решения (независимо от поредицата грешки, свързани със скандални назначения на съмнителни лица – такива имаше и при ГЕРБ, но обществената чувствителност днес по този въпрос е различна).

Въпросът е дали едни извънредни избори ще освободят възела, или ще бъде затегната с нова сила борбата на различните икономически кръгове. Промяната трябва да започне от някоя от установените власти на демокрацията – изпълнителна, законодателна, съдебна. Утопичното гражданско общество е четвъртата колона, наедно с медиите. Решението се крие в максимата „сменете лидери, сменете посоки“.

Институционализираните власти действат като скачен съд – промяната в една от тях изисква воля в другите две. За да има промяна в съдебната власт, която отскоро се превърна в политически фактор (!?!), за това ще е нужна волята на парламента, загубил обществено доверие. Същото се отнася и за изпълнителната власт.

Получава се пасианс без решение…

Ако то не бъде намерено, се очертава един тъжен сюжет – всяко поколение да си има своя героичен разказ за окупацията на парламента, пък бил той и римейк.

Писано за в. Сега

1 коментар

Filed under Публикации

Протестът срещу мръсната тайна на властта

Трима настоящи първи мъже в държавата признаха, че изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е грешка. Грешка, която взриви обществото, но не си заслужавала подаването на оставки.

Само за месец кабинетът „Орешарски“ показа, че коалиционното управление на БСП, ДПС и пасивната подкрепа на „Атака“ предвещава задкулисни назначения, безскрупулни зависимости на БСП от противоречащите си партии на Лютви Местан и Волен Сидеров. Последния месец се видя, че политиката, която води Сергей Станишев, е зависима от ДПС, а двете заедно – от настроенията на Сидеров.

Трябва да се признае, че обществените очаквания към кабинета „Орешарски“ бяха високи. Мандатоносителите от БСП си върнаха властта след масови протести и силно разочарование към управлението на ГЕРБ. И вместо да обърнат внимание на „очакванията на суверена“ (израз на Лютви Местан), коалицията Станишев-Местан-Сидеров започна не само да се занимава със себе си, но и да пресъздава уродливи реплики на отвращението.

Борба за назначения, анкетни разследващи комисии в парламента, игри на нерви и всекидневни скандали

Очакванията на българите за спешни законодателни промени и политически решения в областта на енергетиката, здравеопазването, социалните придобивки, глътката въздух за малкия и средния бизнес останаха заглушени от преговорите за постове и влияния на държавната трапеза.

Традиционният реваншизъм, наложен от ГЕРБ още през 2009 г., беше насочен от мнозинството в 42-рото Народно събрание този път към кабинета „Борисов“. Анкетна комисия вече разследва полетите на Борисов и министри. ГЕРБ пък заиграха като „опозиция на заплата“ – регистрират се за заседанията, но бойкотират работата в пленарната зала.

Маркирам и прекрояването на службите –

първа задача на 42-рото Народно събрание. Един депутат на Христова възраст, собственик на медии, посредник в едрите корпоративни среди беше избран „бързо и яростно“ за 900 секунди за председател на ДАНС. Готов с реваншистки размах отново да разследва далавери на предишната власт.

Премиерът Пламен Орешарски отказва да посочи кой е предложил Делян Пеевски за поста. „Предпочитам да задържа отговора за момента“, заяви той. Нито Станишев, нито Орешарски отговориха защо ДПС успява да наложи свои кадри като зам.-министри и областни управители.

В своята първа неделна медийна изява Сергей Станишев обяви: „На око погледнато, протестиращите тук са около 5 хиляди души, а зад двете партии, които съставиха правителството, са над 1 300 000 души“. Забрави обаче, че избирателите на БСП не са гласували за партията на Доган и Местан. Политическите усмивки на самодоволството свалиха Борисов от власт, ще свалят и Станишев.

За първи път от месеци насам лидерът на ГЕРБ е доволен от случващото се, защото гражданското недоволство, което го бутна, сега протестира и срещу БСП. Това, което обединява и БСП, и ГЕРБ, е смутеното смълчаване за лицето Делян Пеевски, чиито медийни рупори обслужваха и „тройната коалиция“, и ГЕРБ, а сега кабинета „Орешарски“. Тайната „Пеевски“ прави отвратителни всички партии в 42-рото Народно събрание.

Сюжетите на политическата сцена стават все по-омерзителни

Случващото се последния месец показва, че гражданите в България се смятат от партийните централи за обикновен електорат, който се обгрижва преди избори с гръмки обещания и изядени от инфлацията добавки.

Не разбирам изненадата на политиците от „протеста на ценностите“, който излезе по улици и площади на 14 юни и продължава да се увеличава и да набира участници.

Някои го нарекоха „протест на духа, не на стомаха“. Протестира се не заради високи сметки и бедност, а заради политическата система на статуквото, евтините партийни номера, кресливи политици.

Семейства, млади, стари, кучета, академична общност, студенти, преподаватели излязоха на площадите.

Всеки протест е смислен сам по себе си,

днешният показва единство и солидарност срещу монополите, сметките, ценностите, идеите

Протестът има своя култура (вижте отпадъците – бутилки и кенове, се събират около кофите за боклук), хореография – цигулари, гайдари, танцуващи. Дъждът сприятели протестиращи, които се криеха под един чадър и викаха заедно срещу мафията и олигархията.

Без да осъзнават с излизането на площада,

протестиращите вече правят политика

Истинска политика, в която се обяви за ценности, морал, етични норми. Последните години тези думи бяха изтъркани от лицемерието на безпринципни съглашения, корумпирани политици и висши чиновници и магистрати.

Протестиращите правят истинска политика от площада и трябва да продължат със своите действия. Необходими са нови изборни правила. Не е сигурно дали настоящият парламент може да ги осигури.

Вече някои партии извън парламента (като ДСБ например) обявиха, че това Народно събрание е с изчерпано доверие и трябва да си ходи. Как обаче ще се промени системата, ако се репродуцира със същите правила за участие в държавното управление?

 Участниците в тези протести са различни. Те имат и културата, и опита да настояват и да предлагат промени в различните наболели сфери на обществения живот. Някога един депутат си позволи от парламентарната трибуна да обяви, че в парламента е „елитът на нацията“. И, разбира се, греши,

защото елитът на нацията днес е на улицата

Той трябва да настоява освен за нови изборни правила и за нови правила на медийния пазар, нови правила при разпределянето на публичните финанси (за образование, социални грижи, здравеопазване и т.н.), за нови правила в съдебната система.

И най-вече да се гласува. Ниската избирателна активност налива вода в мелниците на големите партийни централи. Отказът от участие в изборите води до липсата на алтернатива.

Отвратените да правят политика, защото тя не е мръсна дума. Тя беше превърната в такава, защото е изгодна за статуквото. Мръсни са героите на сцената…

 Писано за в. Сега

Вашият коментар

Filed under Публикации