Tag Archives: политически ПР

Политическа кампания без политики

Когато политиката без политики се превърне в доминиращ фактор в изборната кампания, се раждат ефекти на безпомощност и дори предизвестен резултат. Нови висини на политическата комуникация с избирателите, неочаквани обрати на преференциите и окупационни напъни за влизане в новините очертаха рамката на „безмълвната кампания“ за 43-то Народно събрание.

Отказът на големите формации
да участват в дебати

за бъдещето на страната показа, че битката ще се води не за идеи, а в мобилизацията на твърдите ядра. Все по-отчетливо се вижда, че кандидатите за народни представители не успяват да формулират значими обществени проблеми, да ги посочат и да дадат решения. И разчитат на популизъм и Пи Ар събития с евтин сюжет. Националистите на Боян Расате окупират ЦИК, „новият политик“ Николай Бареков „затвори границата“ с Турция.

Изобщо комуникацията с гражданите се е свела до елементарното разбиране за това

да влезеш в новините

или да се харесаш. В провинцията партийните мероприятия завършват с кебапчета, бира и попфолк, в столицата „хайверената десница“ представя своите кандидати на елитарно рандеву с бяло вино и хапки с прошуто.

Локум, бонбони, карти за игра с партийните символи, захранват любовта на избирателите на ГЕРБ и ДПС. Кандидати на Реформаторския блок и АБВ обещаваха билети за мача „Лудогорец“ – „Реал“ (Мадрид) само за да бъдат забелязани. Трети, току що завършил, без ден трудов стаж, се закачи за полиграф, за да докаже, че не е корумпиран.

Изборната комуникация
става все по-бездарна и отблъскваща

И докато плакатният 3D образ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов те следва с поглед, то БСП и „Зелените“ показаха истински триумф на въображението. „Червените“ пуснаха в интернет клип, в който пенсионер си „прави“ филия с олио и пипер и завършва: „Искам да живея достойно.“ А „от нищото“ се появява изпънат холограмен образ на кандидат за депутат, който обещава, че ще работи за справедливи и достойни доходи. В един от клиповете си 2-ма „зелени“ си купуват от една баба 23 кила домати, като питат дали не са ГМО, а в друг – осъждат на 23 години затвор закачулен дървосекач.

Неуспешният опит да се яхне недоволството срещу увеличението на цената на тока показа, че политиците се пързалят по-скоро върху емоциите на избирателите. Да чухте смислен разговор по темата? Опитът за яхване премина в гротеска с „падане от ниско“ – нито откосите на Волен Сидеров, нито доскорошните управленци в столичната листа на БСП успяха да задържат вниманието върху себе си.

Битката за преференциите

се превърна в индикатор за вътрешнодемократичната атмосфера на партиите. Такава борба няма да видите в ДПС и ГЕРБ. Но знаковата роля на преференциалния вот беше засилена и от коалиционния характер на участниците в изборите. Реваншизъм и самодоказване се наблюдават сред кандидатите на формациите в Реформаторския блок. Преференцията засили надпреварата и дори може да предизвика добри резултати в привличане на по-широки симпатизиращи кръгове, извън твърдите ядра на коалиционните партньори.

Политиката без политики затвърди
усещането за предизвестен резултат

Не само липсата на дебати по проблемите в държавата, но и разказите на социологическите прогнози очертаха имената на евентуалните бъдещи участници в 43-рото Народно събрание. Водещи медии затвърдиха това усещане. В последната седмица „Нова телевизия“ прави серия от интервюта с петима (!?) политически лидери. Другите явно остават „зад борда“.

Дори предчувствието за предрешен резултат – коалиция ГЕРБ – РБ, изречена в началото на кампанията от Радан Кънев (ДСБ), се превърна в самоизпълняващо се пророчество. РБ не излезе от оправдателния режим как ще управляват с ГЕРБ.

Излъченият вече победител – партията на г-н Борисов, коронован от социологически сондажи и медийно внимание, превърна предизборната кампания в увертюра. Някакъв задължителен за политиците ритуал, но явно отегчителен за тях самите. Лидерът на ГЕРБ дори засили своята командна роля чрез игра на страхове, надигащ се апокалипсис, ако партията не получи парламентарно мнозинство.

Това отблъскващо отегчение се превръща в силен демотивиращ фактор за участие в политическия живот на големи групи от граждани, които смятат негласуването за наказателен вот. А всъщност смисълът е в самото гласуване, дори за малки партии и коалиции.

Защото най-важното ще се случи не в неделя, а след 5 октомври. И колкото са повече легитимните участници в политическия живот, толкова по-контролируеми ще бъдат предизвестените победители.

Публикувано в Dnevnik.bg

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Забавлявай ме, не спирай

Това, за което ще пиша, не е от днес. Променя генома си поне от последните десет години. Прилича на развитие в застой – на пръв поглед е проява на хиперактивност, но всъщност е повтаряща се лента на развалена кинопередвижка.

Това е политиката, лишена от съдържание, без визия за бъдещето. Тя не решава проблеми, а ги замита под сивия балтон на парфюмирани политици, които са минали обучение в школи по филмотечно майсторство. Това е предметната политика на образа.

Предметната политика на образа е похват, наложен от специалистите по комуникация (ПР-и), които заедно с войнство от услужливи медии оформят цял шлейф от изпрани и напудрени политически продукти и марки.

Така през 2001 г. един известен технолог на публичния образ спретна в нов костюм анемичния монарх в изгнание и написа думите образ: „Не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“

И това е видимото начало. Образът на монарха започна да угасва във времето като свещ в монашеска обител. Тъмните години на българския преход (90-те) запалиха ореола на новия справедлив управник, произлязъл от народа, ял филии с мас, добил умения по рисуване, борец срещу неправдата – с „Глок“ в ръка и кожен шлифер, широкопола шапка и тридневна брада.

Новият управник бавно и упорито промени генома на политиката,

като образът придоби все по-голямо значение. Политиката на образа се вряза не само в политическата среда, но и в цялата публичност.

През 2005-2009 г. видяхме един премиер – крон-принц на социалистическата аристокрация, да се снима на подводно приключение. Гмуркачът беше запечатан на първа страница, а въпросът „Кой е човекът с шнорхела“ обобщи сюжетната линия от маринизма. Същият навлече и кожено яке и обкрачи мотор, а на гърба му беше написано: „Ако виждате този надпис, значи Елена е паднала от мотора!“

Новата власт носи със себе си тази технология. От самото начало тя заговори за „постна пица“, не спря да реже ленти. Ножицата се превърна в символ на държавността. Най-видният представител на предметната политика на образа е представян като най-добрия футболист, художник, пожарогасител.

Той няма личен живот, защото е, забележете, „сам като куче“ и затова услужливи трубадури от медиите го сватосват и жалят. „Една бабка“ му оплете червен пуловер.

Политиката на образа е заразна

Тя се прояви в културата – една изровена фаланга се превърна в свята, някои вампирясаха. Културният министър заяви, че се гордее с фотосите си с холивудски звезди. И възкликна за своя лидер: „Той им е кумир!“ Представители на т.нар. интелигенция – университетски преподаватели, благодариха за „магистралата на духа“.

Впечатлени от свободата на образа, полицаите снимаха филми от операциите срещу организираната престъпност. Камерата се спря върху прокурор, който отсъди: „Ти си абсолютен престъпник, на колене!“. Придворни вестници запечатаха напъните на един вътрешен министър, който загрява преди редовния си джогинг.

Главният прокурор беше изнесен на ръце от обичащия да се снима с широка усмивка президент. Прокурорът ще продължи да бездейства в Конституционния съд, но ще бъде запомнен с угрижения си поглед.

Държавният глава ни въведе и в окултното –

в предишния си живот той бил ирландска пастирка. След това ни освети с фразата: „7-7-2-1 – седем магистрали, седем скоростни пътя, два моста и един тунел“.

Ефектите на киното – страх и забавление, се мултиплицират в политиката. Ако двата елемента на новата политика са предметът и образът, то връзката между тях е празнодумието. Публиката ще бъде упоявана от тази триада, докато не се появи алтернатива. Липсата й обаче бетонира усещането за безтегловност.

И това е така, защото алтернативата се е оплела в своето лутане – едната част се занимава с отрязаните крака на царския кон. Другата не успява да реши вътрешните си раздори, а фиксацията й в миналото на комунизма е удобно бягство от реалността.

Всъщност на кого му пука каква е алтернативата. Политиката се е превърнала в забавление и шоу. Тя отдавна не решава проблемите на хората.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации