Tag Archives: пропаганда

„Положителни съобщения“ на Брюксел ще заглушават Кремъл

Покрай трополенето на натовска военна техника на територията на България, новината за създаването на пропаганден център на Европейския съюз остана заглушена. „East StratComTeam“ ще бъде нова европейска служба, която ще се противопостави на руската пропаганда чрез „положителни“ съобщения и медийно финансиране.

Големият мобилизационен план за разполагане на хиляди американски и натовски военни и тежка бронирана техника по източната граница на Европа ще бъде съпътствана от засилване на западната пропаганда. Както се посочва, това ще включва и създаване на нови медии и финансиране на съществуващи.

Какво да очакваме ли?

Озверяване на периферията, включително и на родна територия, където трополенето на оръжия и пропагандни закани се чуват най-близо от ушите на Кремъл. Военният министър Николай Ненчев вече изпраща „хвърковата чета” от лектори, които ще разясняват евроатлантизма из всяко кътче на държавата.

Европейският съюз, създаден преди десетилетия като реакция на следвоенната тртагедия на Втората световна война, успя да се поддаде натиска между Вашингтон и Москва. До сега двата свята създаваха медии като CNN, CBS, FOX News и руските официози – ОРТ/Первый канал, целия държавен мегахолдинг „Россия сегодня”, РЕН ТВ, Пятый канал, в. Известия, в. Ведомости, LifeNews TV.

Сега бюрократичната брюкселска машина ще се увеличи и със собствен пропаганден център, който ще пръска готови фрази. В информационната война няма истина, няма честност, няма нищо от това, което се смята за европейска ценност. Има полуистини, размесени със слухове, засилване на страховете.

Информационната технология на пропагандата дава основание за разполагане на тежко бойно оръжие по източната ос на Европа – Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България, макар и основно „за учения”, както отбеляза американският министър на отбраната на САЩ – Аштън Картър.

Вашингтонският „ястреб” обясни през американската телевизия CBS, че решението е в отговор на „руската агресия и провокация”. „Това е новата политика на НАТО – да помага на държави, които имат нужда от защита”, разясни той.

Защита от какво?

От хилядите руснаци, които идват на българското черноморие, руски собственици на апартаменти по морето и в Банско? Въпреки че подгряването на общественото мнение за разполагане на американски и натовски сили по западната граница на Русия върви от месеци, съобщението на Вашингтон изненада София. И изправи българското военно министерство пред свършен факт.

България обаче от месеци е включена в играта на думи и образи от пропагандния арсенал. Баритонът на министър Николай Ненчев често приглася на външния министър Даниел Митов, който дори обяви, че „никой не иска война с Русия”. Земеделският лидер Ненчев пък заговори за руския информационен център, „който иска да създаде паника у хората”.

Въртележка от посещения на високо ниво

В последната половин година София беше посетена от редица западни политически лидери – американският държане секретат Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Столицата замириса на барут от серия кръгли маси за отбрана и сугурност. Витиеватата фраза „евроатлантически ценности” се превърна в употребена дъвка, която прескачаше от уста в уста.

В крайна сметка се оказа, че танковете, чието присъствие на територията на България е за „успокоение“ на гражданите (по определението на атлантика Соломон Паси), е по линия на двустранното сътрудничество между България и САЩ. Информацията за това беше съобщена от генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Информационна война между Изтока и Запада върна на родна теритртия и един особен жанр в журналистиката – похвално слово за министър. „Кому пречи Ненчев” – обобщаващо заглавие в този тон.

Хвърковатата чета за „сигурно бъдеще“

Защитата на неадекватните действия на политическото ръководство на военното министерство добива и все по-забавен вид, след като организира информационна кампания, наречена „Модерна отбрана за сигурно бъдеще”. В нея лектори с изявена западно-ориентирана ястребова реторика ще разясняват в 16 военни клуба в страната евроатлантическите ценности.

До скоро военното министерство лобираше за актуализация на бюджета за отбрана, заради недостиг от блиозо 77 млн. лв. за заплати за военнослужещите. Днес обаче намира пари за хонорари на лектори, които ще праща из страната да защитават „политика-демократ” (определение, дадено от в. Земеделско знаме на министър Ненчев).

В условия на пропагандна война загива първо истината. Руските рупори са безсрамни в своите действия. Сега и от Брюксел са решили да правят същото, вместо да намалят бюрокрацията. По периферията обаче пропагандата се превръща в скеч със земеделски шегички.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

Опорни точки за „опорните точки”

Карикатура: Чавдар Николов (в. Преса)

Ако нещо не ти харесва, наречи го „опорна точка”. Ако не си съгласен със своя противник или не го харесваш, обвини го, че прилага „опорна точка”. Тя се ползва като силен аргумент, но често е изпълнена с невярна информация или полуистина от раклата на конспирацията.

Конспиративното мислене е силно със своята убеденост в ситуации, когато пълната информация липсва и въображението на слуховете създава своя фокус и рамка. „Фокусът” и „рамката” трябва да съдържа познати, преживени истории от миналото или настоящето. Това са проверени, работещи мисловни схеми, в които трябва да има нещо легендарно – бульон от истина и фикция. Те отключват последователно емоция, реакция, действие.

Времената на големи промени, наричани с нищо незначещото „Преход”, изобилстват от подобни „преживени истори”: куфарчета, приватизационни сделки, първият милион, Държавна сигурност… Фокусът винаги си служи с факти, макар и избрани – те са като парчета пъзел. Затова и образът никога не е цял, а мъгляв, но затова пък емоционално убеждаващ.

Първите обвинения за използване на опорни точки се появиха през 2013 г., когато „изтекоха” документи на централата на БСП до депутати, които трябвало да коментират протестите срещу кабинета „Орешарски”. Някои от опорните точки гласяха:

„През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души.

Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците”, „Титаните” от чистотата.
Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета.”

 

През годината на протестите опорните точки създадоха линия на разделянето. Повтарянето им се превърна в мантри на самозаблуждението, но и нещо неоспоримо, макар и на повечето опорни обобщения мястото им да беше при бележките под линия – само за цвят в общия поток от думи. „Не искаме туй, за да дойде онуй”, подскача като пумпал лозунг от „хероичната 2013-та”. „Онуй” в момента е на власт, а лозунгът е забравен.

Оттогава насам опорните точки имат силата на заклинание

Практиката при използването на „опорната точка” показва, че винаги трябва да има враг. Врагът гради идентичност: Ти си това, което не е Другият.

„Мога да кажа, че Реформаторския блок не прежда с власт, а с отговорност”, ще отговори Радан Кънев (ДСБ) на обвиненията на БСП, ДПС и коалиционния партньор Георги Първанов (АБВ), че реформаторите злоупотребяват с политически назначения в държавните структури.

Залпът от „опорни точки”, които изстреля Кънев срещу движението на Доган преминаха под различни обобщения като: „монополът на ДПС е разрушен”, „мафиотско лице на ДПС”, „да започнем отлепянето на кадрите на ДПС”. Оратори на формацията пък ги нарекоха: „Деформатори!”.  „Защо вместо Господ провиждате Бойко Борисов? Защо преяждате с власт по време на Великденски пости?”, попита и Мая Манолова. А Радан Кънев й отговори, че не кадруват, а „чистят държавата”.

„Каква бурна реакция предизвика декларацията на 17 декември от името на Патриотичния фронт, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос. […] Обединените соросоиди, хелзинкски мафиоти и треторазредни депесарски доносници нададоха вой до небесата. България е изправена пред пропастта на етническа криза”

(Валери Симеонов, 11.03.2015 г.)

 „Трябва ли да сложа днес символа еврейска звезда на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в 21 век?”

(Лютви Местан, 11.03.2015 г.)

 

 

Опорната точка като „ответен удар”

Политическият рефлекс изисква винаги да завършваш с „опорната точка”. Ответен удар, използвайки слабостта на противника, но и силата и енергията на неговата атака. В зависимост от контекста, кажи, че „опорната точка” идва от:

1) БСП и ДПС;

2) Костов, Доган и други лаборанти;

3) КОЙ;

4) Ресторант „Монтерей“

5) Библиотекарите;

6) Сорос;

7) Путин и Кремъл;

Всички използват „опорни точки”. Те винаги са били част от политическия пейзаж. И няма ляво, няма дясно: има умни и глупави. Ти, от кои искаш да бъдеш?

Опорни точки вдясно

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

 

Опорни точки вляво

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, Костинбродски сценарий…

 

Вашият коментар

Filed under Публикации

Мобилизация на страха – по пътя на „Танковете идват!“

„Имам усещане, че слуховете, че се готвим за война, идват от Русия. Източниците на тази информация са едни и същи. Хората, които създават истерия, са едни и същи. Налице е информационен пропаганден център, който иска да създаде паника у хората“

Николай Ненчев, министър на отбраната (3.02.2015 г.)

„И да знаеш, че в Украйна се експериментира с оръжие. И американците, и руснаците са там”, разказва възрастен мъж на своя позната. Ръцете му се събират, за да демонстрира сблъсъка между двете велики сили. Продължава с това, че в София НАТО ще строи център, от който ще се управлява целия военен алианс. Кима в съгласие събеседничката му. Докато възрастните развиваха разказа на страха в столичния трамвай, младо момиче слушаше музика, загледано навън.

Две различни поколения, които има различни разбирания за страхове и хаос. Едното преживяло с детските си спомени ужаса на Втората световна война, с разказите на своите родители за Първата. Поколение, усетило, конформизма и тревогите на епохата на Студената война. И младото, което познава насилието и войната през видео игрите, филмите и телевизията.

Възрастните живеят чрез опита и спомените на преживяното. Младите, свръхинформирани до състояние на мързеливост в интерпетацията на случващото се. Но всички заедно податливи на внушения.

Тревога в медийните камбани и политическа реторика

В последните дни медийни драматизации отново извадиха заглавия за „края на света” и „Голямата война”. Журналисти с тревожни погледи и замаяна походка се поддадоха на политическите интерпретации за мобилизация и военни маневри.

Сутрешни блокове и публицистично-обзорни предавания заляха зрителите с „говорещи глави”, включително и „брадъри” от нашумяло риалити да коментират кризата в Украйна. За ваша информация: повече от 260 хил. статии на български език в интернет ни подготвят за „Трета световна война”.

„Не съм издавал никакви извънредни заповеди за набиране на запасни или на резервисти допълнително[…] Слуховете за готвена мобилизация се разпространяват с пълна сила в цяла България“

Mинистърът на отбраната Николай Ненчев по повод на разпространявана в медиите информация, че за по-малко от два месеца 7306 български граждани се получили повиквателни заповеди за запас. (24.02.2015 г.)

Политици със съмнителна репутация, но с „топлина в очите”, заговориха за война срещу Русия. Времето за изборна подготовка, вдъхнови други да мобилизат твърдия си електорат с внушения за натовски танкове. Шабла беше определена за стрелкова площадка срещу Кремъл.

Совалките на държавния секретар на САЩ Джон Кери, фронтовашките изказвания на заместничката му Виктория Нюланд за създаване на „линия на свободата”, и визитата на шефа на НАТО – Йенс Столтенберг, дадоха аргументи на притесненията.

Институциите се поддадоха на провокаците, като извън всякакви норми на дипломатическия протокол, обвиниха директно Русия в намеса във вътрешните дела на България и всяване на страх. За да обобщи ученията на НАТО през 2015 г. на територията на България, военният министър Николай Ненчев дори обърка 14-те „натовски танка” с „няколко десетки”.

Още в началото на февруари Ненчев видя център в Русия, който „пуска слухове“. В края на месеца, когато се отчете за 100-те дни работа министърът отново повтори, че такъв център съществува. Подобен тон поддържа и външният му колега – Даниел Митов, който сравни с криминално деяние говоренето против НАТО.

БСП е против въвличането на България в организирането на военни действия срещу Русия!

БСП е против разполагането на тежко въоръжение на територията на Република България!

БСП настоява българското правителство да отстоява позиция за прекратяване на санкциите срещу Русия!

Из декларация на БСП (10.02.2015 г.)

БПС, които инициираха протести пред сградата на президентската администрация под мотото „Искаме мир, а не война” и „В Европа, но никога против Русия”, бързо забравиха, че само преди година НАТО имаше не по-малко от 70 учения на територията на страната. Забравиха и това, че военният министър на кабинета „Орешарски” – Ангел Найденов, лично допускаше военни кораби на алианса да навлизат в черноморски води.

Образът на спасителя

Но тук не става дума за Русия или Америка, България е избрала своя европейски път. От десетилетие е член на НАТО. А за податливостта на народонаселението към слухове и социални паники. За липсата на доверие в институциите (отдавна преминало критичния минимум), дефицит на балансирана позиция и отговорно поведение от страна на политиците, които търсят временна изгода от ситуацията.

Политиците „обичат“ да създават кризи, да страхуват и плашат, да говорят с апокалиптични рефрени – така създават образа си на спасители. Те са грижовни, плашейки.

„Държавата се срина, хайде пак да дойде селянчето от Банкя и да изтегли каруцата“

Премиерът Бойко Борисов за себе си по време на Шестия зимен университет на Младежи ГЕРБ в Сандански (21.02.2015 г.)

Хибридната истина

Всъщност истерията за военна мобилизация на запасняци и резервисти, координационният център на НАТО в София, усилващите се ефекти на информационната война около кризата в Украйна, са още един пример за мащабите на паника, които могат да обхванат българското общество. Такива видяхме и миналата година по време на банковата криза. Ще виждаме и още.

Защото все по-често основния похват на пропагандата намира място в умовете на хората: „истината, само истината, но никога цялата”. Вина, която няма да бъде призната… некомпетентност, която намери традиционно убежище у медиите.

Вашият коментар

Filed under Публикации

„Урок 63” – възпитание по гражданско образование

Тук ще стане въпрос за един „важен елемент“, за „внушителна победа“, както и за това, че в България „печатът е свободен, а правата и свободите на гражданите – гарантирани“. Това е една позабравена история от лятото за „Урок 63“.

Тази история обаче ще бъде разказвана на учениците от 11-и клас. Някои от тези тийнейджъри през 2013 г. ще участват в първите си парламентарни избори.

Преди дни разгърнах
новия учебник по история на издателство „Просвета“ – 

съдържанието му е актуализирано, като е включен за първи път периодът 2001-2012 г. Ще щрихирам съдържанието на „Урок 63“ – „Преход към парламентарна демокрация и пазарна икономика“. Тук е актуализацията, за която в началото на юли спомена образователният министър Сергей Игнатов, професионален историк. Тогава той защити съдържанието на учебника с думите:

„Най-важното е, че тук не става въпрос само за история и география, а за гражданското образование. България обича да се смее на американското образование, където децата им не знаят кой е президентът на държавата. Искате ли да се смеем и на българите, че не знаят. Така че тези обвинения към министерството са абсолютна спекулация. Засегнат съм професионално като историк. Координатната система на тази наука са имена и дати“.

„Координатната система“, за която говори министърът, 
се оказва силно оценъчна и дори манипулативна 

В посочения „Урок 63“ хронологията започва с „убедителната победа“ на коалицията Обединени демократични сили, която печели 57.1% от гласовете на избирателите през 1997 г. Следващите коалиционни правителства – на НДСВ и ДПС (39-ото народно събрание) и БСП, НДСВ и ДПС (40-ото народно събрание) не са оценени с епитети.

Важна за авторите на учебника година обаче се явява 2006 г. – на 3 декември е учредена партия ГЕРБ. Нейната поява е описана като „важен елемент в развитието на партийно-политическата структура“. В проведените избори за парламент през 2009 г. ГЕРБ „постига внушителна победа“, пише още учебникът по история.

Внушение за отличимост на управляващата партия авторите постигат и чрез друг похват – сравнението. Ако в края на мандата на правителството на БСП, НДСВ и ДПС „има изоставане в реформирането на съдебната и здравната система, в усвояването на средствата от европейските фондове и борбата с продължаващата бедност, корупцията и организираната престъпност“, то за правителството на ГЕРБ тези проблеми са записани като приоритети. Без критичната бележка на авторите.

За управлението на партията на Борисов е записано: „Кабинетът поставя за свои приоритети преодоляване на последиците от икономическата и финансовата криза, избухнала в Европа през последните години, по-пълно усвояване на средствата от европейските фондове, доизграждане на инфраструктурните проекти на страната, затягане на финансовата дисциплина и решителна борба срещу организираната престъпност“.

Този „Урок 63“ е последният в учебника по история за 11-и клас. Съдържанието му ще бъде вероятно изучавано през май 2013 г. – началото на изборната кампания в България. Тогава е краят на мандата на управляващата партия. Ако на учениците е внушено за изоставането в определени сфери в края на управлението на тройната коалиция, оценката за края на мандата на кабинета „Борисов“ липсва.

Тези текстове в учебника по история,

освен че лъхат на политическа пропаганда

в училище, носят със себе си и елементи на противоконституционност – внушават, че членството в управляващата партия ще донесе привилегии на членуващите в нея спрямо останалите граждани. В чл. 6, ал. 2 от конституцията пише:

Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Освен това „гражданското образование“, за което говори министър Игнатов, твърди в обобщението на „Урок 63“, че в България „печатът е свободен, а правата и свободите на гражданите – гарантирани“.

Там обаче не се споменава, че „Репортери без граница“ 

нареждат през 2011-2012 г. свободата на словото в България на 80-о място. Страната е на последно място в Европейския съюз и дели една позиция заедно с Чили и Парагвай.

Учебникът мълчи и за това, че различни неправителствени организации са силно разтревожени за политическата и икономическата зависимост на българските медии, насилието над журналисти, влошаването на качеството на медийното съдържание и твърде ниските професионални стандарти. За това, че зам.-председателят на Европейската комисия Нели Круз изрази тревога по тази тема.

Не се споменава също, че САЩ критикуват родната полиция за неспазване на човешките права. Учениците няма да прочетат в учебника по история за 11-и клас, че България е сред държавите, загубили най-много дела в Страсбург за нарушаване на човешките права.

Когато стана известна актуализацията на учебника по история през юли, имаше смутено смълчаване. Чуха се плахи критични гласове на историци и интелигенция, които обаче отказаха да излязат от покоя на своята безчувственост.

Чу се гласът на популярен социолог, който затихна в своето омерзение. Той дори се закани да започне кампания за изкупуване на скандалния учебник. Остана сам. Оказва се, че мнозинството е друго. За него ще цитирам послание от културния Вежди Рашидов (министър): някои си уредиха живота с подмазване. В „Урок 63“ не пише и това.

Оказва се, че гражданското образование е история, в която се казва истината, само истината… но не цялата.

Писано за в. Сега.

 

 

 

има 1 коментар

Filed under Публикации