Опорни точки за „опорните точки”

Карикатура: Чавдар Николов (в. Преса)

Ако нещо не ти харесва, наречи го „опорна точка”. Ако не си съгласен със своя противник или не го харесваш, обвини го, че прилага „опорна точка”. Тя се ползва като силен аргумент, но често е изпълнена с невярна информация или полуистина от раклата на конспирацията.

Конспиративното мислене е силно със своята убеденост в ситуации, когато пълната информация липсва и въображението на слуховете създава своя фокус и рамка. „Фокусът” и „рамката” трябва да съдържа познати, преживени истории от миналото или настоящето. Това са проверени, работещи мисловни схеми, в които трябва да има нещо легендарно – бульон от истина и фикция. Те отключват последователно емоция, реакция, действие.

Времената на големи промени, наричани с нищо незначещото „Преход”, изобилстват от подобни „преживени истори”: куфарчета, приватизационни сделки, първият милион, Държавна сигурност… Фокусът винаги си служи с факти, макар и избрани – те са като парчета пъзел. Затова и образът никога не е цял, а мъгляв, но затова пък емоционално убеждаващ.

Първите обвинения за използване на опорни точки се появиха през 2013 г., когато „изтекоха” документи на централата на БСП до депутати, които трябвало да коментират протестите срещу кабинета „Орешарски”. Някои от опорните точки гласяха:

„През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души.

Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците”, „Титаните” от чистотата.
Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета.”

 

През годината на протестите опорните точки създадоха линия на разделянето. Повтарянето им се превърна в мантри на самозаблуждението, но и нещо неоспоримо, макар и на повечето опорни обобщения мястото им да беше при бележките под линия – само за цвят в общия поток от думи. „Не искаме туй, за да дойде онуй”, подскача като пумпал лозунг от „хероичната 2013-та”. „Онуй” в момента е на власт, а лозунгът е забравен.

Оттогава насам опорните точки имат силата на заклинание

Практиката при използването на „опорната точка” показва, че винаги трябва да има враг. Врагът гради идентичност: Ти си това, което не е Другият.

„Мога да кажа, че Реформаторския блок не прежда с власт, а с отговорност”, ще отговори Радан Кънев (ДСБ) на обвиненията на БСП, ДПС и коалиционния партньор Георги Първанов (АБВ), че реформаторите злоупотребяват с политически назначения в държавните структури.

Залпът от „опорни точки”, които изстреля Кънев срещу движението на Доган преминаха под различни обобщения като: „монополът на ДПС е разрушен”, „мафиотско лице на ДПС”, „да започнем отлепянето на кадрите на ДПС”. Оратори на формацията пък ги нарекоха: „Деформатори!”.  „Защо вместо Господ провиждате Бойко Борисов? Защо преяждате с власт по време на Великденски пости?”, попита и Мая Манолова. А Радан Кънев й отговори, че не кадруват, а „чистят държавата”.

„Каква бурна реакция предизвика декларацията на 17 декември от името на Патриотичния фронт, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос. […] Обединените соросоиди, хелзинкски мафиоти и треторазредни депесарски доносници нададоха вой до небесата. България е изправена пред пропастта на етническа криза”

(Валери Симеонов, 11.03.2015 г.)

 „Трябва ли да сложа днес символа еврейска звезда на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в 21 век?”

(Лютви Местан, 11.03.2015 г.)

 

 

Опорната точка като „ответен удар”

Политическият рефлекс изисква винаги да завършваш с „опорната точка”. Ответен удар, използвайки слабостта на противника, но и силата и енергията на неговата атака. В зависимост от контекста, кажи, че „опорната точка” идва от:

1) БСП и ДПС;

2) Костов, Доган и други лаборанти;

3) КОЙ;

4) Ресторант „Монтерей“

5) Библиотекарите;

6) Сорос;

7) Путин и Кремъл;

Всички използват „опорни точки”. Те винаги са били част от политическия пейзаж. И няма ляво, няма дясно: има умни и глупави. Ти, от кои искаш да бъдеш?

Опорни точки вдясно

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

 

Опорни точки вляво

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, Костинбродски сценарий…

 

Реклама

ГЕРБ и РБ – „Брак по италиански”

„Брак по италиански“, ама не със София Лорен и Марчело Мастрояни, а в управляващата коалиция, ни прожектират напоследък. Двамата първи – Бойко Борисов и Радан Кънев, ту сядат по мъжки и „решават“ кризисно проблеми в държавата, ту мятат чинии един другиму.

Преди седмица Кънев отбеляза държавническия подход на лидера на ГЕРБ около оставката на вътрешния министър, а дни след това обидено „туитна“: „Много некоректно изказване. Защото тогава ни натискаха „да ги оставим да се разправят с ГЕРБ“, а ние играхме честно?!“ „Новият“ Борисов, както някои се радваха преждевременно, показа отново най-доброто от себе си: отговорността за провалите е обща, но лавровият венец е един и е запазен само за него. Партньорите да не забравят, че решенията минават през неговата воля. А и най-важното: със или без реформаторите винаги ще има повод да „благодари“ на ДПС.

Подводните течения във властта

Дебатите около избора на новия вътрешен министър Румяна Бъчварова извадиха наяве скрито напрежение между ГЕРБ и Реформаторския блок. С няколко изречения Бойко Борисов посочи на главния си коалиционен партньор къде му е мястото. Реформаторите повтаряха рефрена за модела „КОЙ“ и си повярваха, че могат да „отлепят“ ДПС (по Радан Кънев) от държавните институции. Всъщност анти-ДПС реториката на Кънев (а и на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов) се шампанизира в последните дни, достигайки до себеубеждаването, че благодарение на РБ се формирало мнозинство, което „изолира ДПС и оттук нататък това ще бъде непрекъсната борба“. Като преди това Валери Симеонов обвини движението във връзки с „протурски терористи“ и защитник на ромската престъпност.

Очаквано лидерът на ДПС Лютви Местан не остана длъжен и премина в кресчендо: „Трябва ли да сложа днес символа еврейска значка на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в XXI век?!“.

Играта с ДПС, която „малките партньори“ на Борисов започнаха,

влезе в руслото на политическата психодрама „стимул – реакция“. Сюжет, който наблюдаваме преди всички избори за мобилизация на партийни ядра. „Аз винаги съм бил помирител в махалата“, беше казал Борисов през декември 2014 г. Непослушанието на „малките“ и неспирното „благодаря“ към ДПС намериха връхна точка около гласуването на Румяна Бъчварова.

„Какъв модел „КОЙ“ има общо с ГЕРБ? Какви 5 лева?“, попита сърдито премиерът от парламентарната трибуна. Приписа си и заслугите от свалянето на кабинета „Орешарски“ и за „демонтирането“ на модела „КОЙ“. Изреди въпросите: „Какъв протест говорите? Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна?! Излязохте ли да ме защитите?!“. И си отговори: „На улицата бяхте. Ама бяхте там, когато бяха 100 души, когато дръпнахме на ГЕРБ хората от улицата.“ Но всъщност Борисов е на власт, защото ДПС развали през пролетта на 2014 г. отношенията си с БС и реши да има избори през есента. Точка. Лидерът на ГЕРБ отново показа какво мисли за онова гражданско общество, което първо излъчи служебен кабинет, а после даде и някои свои представители да съветват министри на Борисов. Той винаги намира повод да благодари на ДПС и очевидно има защо.

„Новият“ Борисов не спира да вярва в своята незаменимост –

предупреди, че „носи оставката в джоба си“, даде и ясен знак, че без него реформа няма да стане, дори и в здравеопазването, където в последно време министърът на РБ Петър Москов го надмина по рейтинг. Но политическото говорене е само част от вариететната програма на управляващата коалиция. Реформаторският блок спечелиха влизането си в парламента с обещанието за комисии, които да разследват модела „КОЙ“, пък в крайна сметка се оказа, че са го реформирали в модела „СВОИ“.

Партийните назначения на „румени земеделци“, „седесари“ и „куневисти“ на различни нива в държавната администрация са ярък пример за това. Дори коалиционният им партньор Георги Първанов (АБВ) като че ли им завидя: „Реформаторският блок е новото ДПС по отношение на преяждането с власт. Навсякъде, където се отвори местенце, кандидатът е на реформаторите“. И припомни, че това се позволява от премиера.

В следващите месеци местните избори

ще засилят противоборството в управляващата коалиция

Първо вътре в Реформаторския блок, чиито кандидати за общински съветници и кметове ще реставрират междуособните войни за избираемите места. На следващото ниво ще бъде разрастващият се конфликт с ГЕРБ, които няма да делят властта си с никого в страната.

Всъщност местните избори тази есен могат да се превърнат в повод за нов парламентарен вот, какъвто бяха евроизборите през май 2014 г., дали началото на края на кабинета „Орешарски“. Тогава ДПС имаше последната дума. Има я и днес, защото реформаторите забравиха предизборните си обещания, а на ГЕРБ движението на Доган не им пречи, стига Бойко Борисов да е на кормилото на властта.

Писано за в. Сега.

Задушливата прегръдка на плаващото мнозинство

„Вие така ли виждате този въпрос – под формата на търговийка?“
Борислав Борисов, председател на парламентарната група на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Сделка няма да има. Ние имаме принципна и последователна позиция, която на този етап не виждам какво може да я промени. Може да я променят само аргументи по същество, управленски аргументи. Не ни притесняват заплахите за нови избори.“
Георги Първанов, председател на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Мен не ме е страх от бюджетен дефицит, ако е свързан с разходи за инвестиционно проектиране и разходи за икономически растеж. Страх ме е от разходи, които ще потънат в пясъка, без да има икономически растеж и подобряване на живота на гражданите. Условията, които поставихме дотук, получиха удовлетворителен отговор“.
Борислав Борисов, 25.02.2015 г.

„Парламентарната ни група, може би заради лошата комуникация между нас, е решила в 12 без пет да подкрепи дълга. Това е станало въпреки мен. Оценявам това гласуване на парламентарната ни група като сериозна политическа грешка.“
Георги Първанов, 26.02.2015 г.

Заявената оставка на лидера на АБВ Георги Първанов ще има различни прочити. Може да е ход на оправдаване на политическата сделка – нещо като „публичен катарзис“ – групата гласува в подкрепа, а лидерът влиза в ролята на принципен и предсказуем. В този случай намерението за оставка ще премине под сюжета на „умиване на очите“, един вот на доверие с предизвестен край.

Но е възможно Георги Първанов да осъзнава, че е загубил контрол върху депутатите на АБВ. Тогава заявената оставка се превръща в едно възпитателно решение, с което да дръпне юздите на парламентарната група. Но и на вицепремиера на партията – Ивайло Калфин, който в сряда имаше ключова роля за обрата – даде знак, че ако не бъде гласувана ратификацията на дълга, ще освободи поста.

В пленарна зала Калфин заяви, че при начина, по който се води дебатът за ратификацията на договора с банките, поставя въпроса доколко самият той може да бъда ефективен към правителството. Поставил същият въпрос и към премиера Бойко Борисов. Но и да не забравяме, че ако не беше Първанов, Ивайло Калфин никога нямаше да напусне БСП, т.е. той никога не би направил нищо без знанието на лидера си.

От тук притесненията на Първанов, ако има такива, може да стигнат и по-далеч – в осъзнаването, че Борисов е овладял контрола върху парламентарната група на АБВ и дори има влияние върху вицепремиера им. Заместник-председателят на групата на АБВ в парламента – Кирил Цочев, изрази изненада от хода на Първанов: „Ние не сме предатели. В АБВ сме хора с разум и сме за стабилно управление“.

Макиевелисткият прочит на формулата на „плаващите мнозинства“ предполага
Бойко Борисов да създава скрити влияния

в парламентарните групи. Тази формула се утвърждава като основен механизъм на ГЕРБ да управлява в условието на парламентарно малцинство. Видяхме как спорната реформа в пенсионната система обедини ГЕРБ с ДПС. Движението на Доган „изненадващо“ гласува подкрепа и за ратифицирането на дълга от 16 млрд. лв. „Отлюспените“ депутати на „Български демократичен център“ също често гласуват за управляващото мнозинство. Цветан Цветанов пък им благодари.

Стратегическите ходове на плаващото мнозинство показват, че ГЕРБ нямат нужда дори от подкрепата на формации като Патриотичния фронт, които участват с „подписи“ в управлението. Борисов даде знак, че винаги може да намери подкрепа, ако му е нужна. Появата на конгреса на движението на Татяна Дончева едва ли е случайна. Георги Първанов си позволи ревност с думите: „Като се харесват, да се целуват, да се вземат“.

Ходът с „оставката“ на лидера на АБВ показа и
лицемерния компромис в управленската коалиция

Създаде условие за появата на мазни петна. „Оставката на Георги Първанов е най-хубавата новина. Пада ми голямо гайле от душата. Работата ми с Георги Първанов бе голям компромис от моя страна. Много ми е било трудно да обяснявам на хората като ме питат: „Радане, какво правиш с Гоце?“, заяви съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Умишлено обаче Кънев отбягва коментарите за общите действия с ДПС. По време на гласуването на дълга Кънев дори благодари на движението за подкрепата. Подкрепа, която реформаторите получиха и за „реформиране“ на съдебната система.

Стратегията беше внесена от правосъдния министър Христо Иванов (излъчен от РБ) и приетата от внушително парламентарно мнозинство, в което участва и БСП и ДПС. Абсурдът отива още по-далеч, когато се припомни, че Реформаторският блок обявява ДПС и депутата Делян Пеевски за „октопода“, който е овладял съдебната власт. Движението на Доган „спаси“ ГЕРБ и Реформаторския блок в запазването на плоския данък през ноември 2014 г. Все ключови гласувания.

Управлението на „плаващото мнозинство“ се очертава като смъртоносна прегръдка на Бойко Борисов. Реформаторският блок ще се гъне във все по-неудобни обяснения за компромисите, които прави, за да участва във властта. Местните избори ще засилят противоборството между формациите в блока – тази надпревара обслужва идеално властелина „вдясно“ – ГЕРБ. ДПС не изненадаха с формулата си – „дори и в опозиция, винаги с властта“.

Така че ходът с оставката на Георги Първанов може само да вдигне рейтинга му. Но това, което е по-важно: Бойко Борисов показа на всички, че няма незаменими партньори.

Текстът е писан за в. Сега.