Под знамената на дигиталната омраза

Вярно някога са казали, че първо определяме и едва след това виждаме. Първо определихме новата Мис България, че е грозна, а след това започнахме да разсъждаме, защо не е. Обилно оръсихме Григор Димитров с народна любов, а след това искаме от него да каже на света, че първо е българин, а после професионален тенисист. Можем да се гордеем, че побългарихме социалните мрежи, като ги превърнахме в голям кашон от представи.
Хоризонтът ни обаче се блъска о собствените ни културни прегради. Опитваме се да разсъждаме на глас, а всъщност търсим единствено одобрение, а не разговор. Свободата във фейсбук, до колкото я има, показа отново, че сме мрънкаща нация от всезнайковци, които мерят успеха по височината на собствената си сянка. Тя не може да стане по-голяма, защото просто толкова си можем. Но и не само. Наблюдаваме истински марш на „единните фронтове на посредствеността“ (по Иван Хаджийски).

 

Всеки път инфантилно се впускаме в поредната истерия
„Кой е по българин“ – усилвана с всеки изминал ден от „социалките“ – а би трябвало вече да сме се поучили от предишните случаи, че това е само безсмислено хабене на обществена енергия. И като цяло липсва „поумняване от този шум“. Преди се сърдехме на Христо Явашев – Кристо, че го било срам да казва навред, защо не е българин. Не говорел нито български, нито искал да се върне в България. „Българщината“ все се измерва от липсващия мирис на чубрицата, филията с лютеница или някой стих на Ботев. Все се бутаме да осмислим света през битовото и затова и пришиваме успешните навън нашенци.
Ако Григор Димитров си е в родното Хасково,
ще му се радвам, че се е снимал до градина с домати
Ако е някъде навън ще го пристискаме да си каже, че е българин. И ще пляскаме в екстаз, когато го направи. „Тази победа означава много за мен, за семейството ми, за екипа ми, а също и за страната ми. Горд съм, че съм българин, цял живот съм играл за страната си и съм сигурен, че хората ще го оценят“, каза Димитров след като спечели финалите на ATP. Ние непрекъснато имаме нужда да създаваме собствени богове, а при първи неуспех да го сринем с омраза. Дори сме готови да добавим горчилка в чашата с празнично опиянение. „Ще дойде ден, в който Григор ще падне. Все някога ще се изправи пред Бойко Борисов“, пошегува се народният разказвач на вицове в социалните мрежи.
Няма нищо лошо в радостта и положителните емоции,
които се създават около победа като тази на Гришо
В цял свят, във всяка страна има по-ревностни и свръхревностни запалянковци, които са склонни да възприемат всеки значим успех на сънародник като повод за общонационална гордост. Обаче инфантилното и незрялото в цялата тукашна работа е, че сякаш искаме Гришо – и другите Гришовци в разни сфери – български учени, изследователи, медици, предприемачи, спортисти по цял свят – автоматично да заместят липсата на съединителна тъкан в българското общество. Да запълнят дупката в колективните усилия. Стара, често повтаряне максима е, че сме народ от силни индивидуалисти, които поединично могат да постигнат върхове от световен мащаб. Но пък тримца заедно и една малка лодка в езерото не могат подкара.
Изблиците в социалните мрежи изкараха видимите проявленията на колективния конформизъм. По нашенски той се изражда в себичност от липса на внимание. Ние винаги се чувстваме длъжни да коментираме злободневието на деня в мрежата. И го правим, за да се харесаме на другите. Има дни, в които фейсбук е пълен с експерти по геополитика, Брекзит, Каталуния, атомната енергетика, Близкия Изток. Социалните мрежи вадят грозните похвати на моралната полиция. На едро наричаме американците и британциите нации от глупаци, задето били избрали Тръмп или са решили да напуснат ЕС, а тайно се надяваме да емигрираме при тях.
У нас не само първо определяне,
а и съдим след това виждаме какво сме надробили
Механизмът е същият и с периодичните скандали около „миските“, представянията на България в конкурси като „Евровизия“. Мрежите създадоха виртуални групи, които имат защитен рефлекс и се превръщат в морализаторски глутници – те говорят за „качество“, за морал, за етика, за принципи. Самите те обаче неистово ги отричат. Лицемерничат с красиви и умни думи. „Другарският съд“ е основен инструмент за унищожаване на различността. Стигматизирането – новата „алена буква“ да те облекат в политическо клише: „ляв“, „десничар“, „русофил“ или „русофоб“, „тръмпист“, „путинист“, „удобен“. В какъв свят живеем, след като и днес се водят негласни списъци за правилни и неправилни хора? И то ги списват именно глашатаи на днешния морал, често виждайки себе си като единствено прави. „Колебание“ е чужда дума.
В последните месеци критични гласове на властта бяха докладвани от подобни групи и блокирани за месец, два три…
Само защото не мълчат и не се вълнуват от намаления в моловете, „пръжки и запръжки“ или игрите между котенца. Конформното поведение на посредствеността създава страхове да обявиш свое, различно мнение. Шептене „по коридорите“ или в „тайни групи“ в социалните мрежи – това са форми на самозащита. Посредствеността обича подражателството и неговото тиражиране, разпространение и огласяване. Тя се храни от това да бъдеш харесан в групата. Самата достига до състояние на тотално отричане – дори, ако не хареса едно мнение, то натискът на посредствеността го обявява за неистинно („фейк“).
Да, посредствеността обединява и сплотява
но и нейните „дрожди“ са храна за самомнителност, ожесточена вътрешна, лицемерна нетърпимост. Затова, колкото малка и сплотена да изглежда една група от посредственици, тя ще създаде поредица от лобита, които ще водят борби за надмощие в сенчести ъгли и кьошета. Те ще се крият един от друг, ще ехидничат по между си. Никой няма да бъде пожален. Тези лобита могат да доведат до самоизяждане и разпад. Но посредствеността винаги може да събере едни разделени с други и така да формират новите „единни фронтове“, развявайки знамената на дигиталната омраза.
Advertisements

Вашият коментар

Filed under Публикации

„Положителни съобщения“ на Брюксел ще заглушават Кремъл

Покрай трополенето на натовска военна техника на територията на България, новината за създаването на пропаганден център на Европейския съюз остана заглушена. „East StratComTeam“ ще бъде нова европейска служба, която ще се противопостави на руската пропаганда чрез „положителни“ съобщения и медийно финансиране.

Големият мобилизационен план за разполагане на хиляди американски и натовски военни и тежка бронирана техника по източната граница на Европа ще бъде съпътствана от засилване на западната пропаганда. Както се посочва, това ще включва и създаване на нови медии и финансиране на съществуващи.

Какво да очакваме ли?

Озверяване на периферията, включително и на родна територия, където трополенето на оръжия и пропагандни закани се чуват най-близо от ушите на Кремъл. Военният министър Николай Ненчев вече изпраща „хвърковата чета” от лектори, които ще разясняват евроатлантизма из всяко кътче на държавата.

Европейският съюз, създаден преди десетилетия като реакция на следвоенната тртагедия на Втората световна война, успя да се поддаде натиска между Вашингтон и Москва. До сега двата свята създаваха медии като CNN, CBS, FOX News и руските официози – ОРТ/Первый канал, целия държавен мегахолдинг „Россия сегодня”, РЕН ТВ, Пятый канал, в. Известия, в. Ведомости, LifeNews TV.

Сега бюрократичната брюкселска машина ще се увеличи и със собствен пропаганден център, който ще пръска готови фрази. В информационната война няма истина, няма честност, няма нищо от това, което се смята за европейска ценност. Има полуистини, размесени със слухове, засилване на страховете.

Информационната технология на пропагандата дава основание за разполагане на тежко бойно оръжие по източната ос на Европа – Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и България, макар и основно „за учения”, както отбеляза американският министър на отбраната на САЩ – Аштън Картър.

Вашингтонският „ястреб” обясни през американската телевизия CBS, че решението е в отговор на „руската агресия и провокация”. „Това е новата политика на НАТО – да помага на държави, които имат нужда от защита”, разясни той.

Защита от какво?

От хилядите руснаци, които идват на българското черноморие, руски собственици на апартаменти по морето и в Банско? Въпреки че подгряването на общественото мнение за разполагане на американски и натовски сили по западната граница на Русия върви от месеци, съобщението на Вашингтон изненада София. И изправи българското военно министерство пред свършен факт.

България обаче от месеци е включена в играта на думи и образи от пропагандния арсенал. Баритонът на министър Николай Ненчев често приглася на външния министър Даниел Митов, който дори обяви, че „никой не иска война с Русия”. Земеделският лидер Ненчев пък заговори за руския информационен център, „който иска да създаде паника у хората”.

Въртележка от посещения на високо ниво

В последната половин година София беше посетена от редица западни политически лидери – американският държане секретат Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Столицата замириса на барут от серия кръгли маси за отбрана и сугурност. Витиеватата фраза „евроатлантически ценности” се превърна в употребена дъвка, която прескачаше от уста в уста.

В крайна сметка се оказа, че танковете, чието присъствие на територията на България е за „успокоение“ на гражданите (по определението на атлантика Соломон Паси), е по линия на двустранното сътрудничество между България и САЩ. Информацията за това беше съобщена от генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Информационна война между Изтока и Запада върна на родна теритртия и един особен жанр в журналистиката – похвално слово за министър. „Кому пречи Ненчев” – обобщаващо заглавие в този тон.

Хвърковатата чета за „сигурно бъдеще“

Защитата на неадекватните действия на политическото ръководство на военното министерство добива и все по-забавен вид, след като организира информационна кампания, наречена „Модерна отбрана за сигурно бъдеще”. В нея лектори с изявена западно-ориентирана ястребова реторика ще разясняват в 16 военни клуба в страната евроатлантическите ценности.

До скоро военното министерство лобираше за актуализация на бюджета за отбрана, заради недостиг от блиозо 77 млн. лв. за заплати за военнослужещите. Днес обаче намира пари за хонорари на лектори, които ще праща из страната да защитават „политика-демократ” (определение, дадено от в. Земеделско знаме на министър Ненчев).

В условия на пропагандна война загива първо истината. Руските рупори са безсрамни в своите действия. Сега и от Брюксел са решили да правят същото, вместо да намалят бюрокрацията. По периферията обаче пропагандата се превръща в скеч със земеделски шегички.

1 коментар

Filed under Публикации

На хоризонта… (етюд по морски)

„Ла-но на хоризонта!“ – с този вик тишината на морския бряг, обърнат с лице към светия п-ов. Атон, свърши. Гласът привлече вниманието на всеки плажуващ чадър. А то се носеше, побутвано от спокойните вълни. Други два кафеви миненосци съпровождаха възмутителния поплавък. Т.е. не беше едно, а три.

„Повръщам, но първо ще изрека всички клетви, които знам от Петрана“, обясни майка, щипнала с ръка носа си.

„Тройката не мирише, какво си се запушила да не дишаш“, отговори мъж, приседнал на близка кърпа. Той беше събуден първо от вика, а след това се разсъни от коментарите.

„Много са леки, не могат да потънат, това е естествено явление на физиката. И при мен се случва“, разказа си урока пъпчив младеж с книга под мишница. Три чадъра вече се бяха събрали в комисия. Никой не знаеше какъв е произходът на смутителите.

Един – със сламена шапка и с кен бира в ръка, предположи, че „най-вероятно е от онези с караваните“. Жена му го поправи, че „имали къде да си ходят хората“. „Ти па си много убава!“ – реши да й отвърне и отвори друго пиво.

Отсрещна група непознати чадъри решиха да проверят, защо са се скупчили другите. Но като чуха българска реч, вдигнаха багажа и се пренесоха отвъд. Двамата нудисти, които се бяха разкрачили на стотина метри разстояние, си помислиха, че говорят за тях. Облякоха се.

А онова голямото, заедно с другите две, се носеха, осветявани от слънчеви отблясъци.

Докато възрастните гълчаха, пасаж дечурлига решиха да предприемат изследователска мисия. Едно, по-едричко, със шнорхел и плавници, поведе групата. Вторият миненосец приближи брега. Невръстен изследовател посегна към него. Но втори вик смрази въздуха. Ужасена майка се хвърли към детето. Изследователската мисия се превърна в спасителна. Родителската комисия се разпръсна да събира децата.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Купуването и ползването на тролове ще стане престъпление?

Има нещо смущаващо винаги, когато се прави опит за налагане на ограничения върху изразяването и размяната на информация в интернет, осмисляно като „последната крепост“ на свободата. Вярно, че специални служби и информационни гиганти като Google, Yahoo, Facebook „жънат“ лични данни.

Когато обаче политици, които използват интернет пространството за „замъгляване“ на обществени настроения, решат да слагат ред във виртуалното пространство, идва в повече. Особено когато това се представи като „наболял за обществото проблем“. Става въпрос за „интернет троловете“.

Депутатът на Реформаторския блок – Антони Тренчев, предлага „регламентиране на негативните интернет практики“. 28-годишният народен представител, който все пак е учил право на Запад, поиска правила, които да регулират дейността на „интернет троловете“.

„Има нужда от правила, както във всеки аспект от публичния живот. Едно е да се насърчават хората да изразят политическите си позиции, съвсем друго е партийното анонимно „тролене“, което създава лъжливи внушения чрез фалшиви профили, служи си с клевети и обиди“, обясни Тренчев.

Той разви тезата си: на интернет троловете се плаща в брой,

често без договори, върху тези пари не се плащат данъци и това е укриване на доходи, към което обществото не трябва да е безразлично. Припомни, че БСП са признавали, че ползват тролове, които правели внушения, отправяли клевети и публично обиждали. Антони Тренчев категорично обяви, че „Движение България на гражданите“, чийто член е, никога не е ползвало такива услуги.

Никъде обаче не спомена, че коалиционните им партньори ДСБ бяха принудени да признаят, че са плащали за „коментари в интернет“ още от 2011 г. Лидерът на формацията Радан Кънев разказа в началото на миналата година, че договорът на партията с фирма за управление на онлайн репутация бил деклариран пред Сметната палата и дори са платени данъци за услугата.

Тренчев премълча и за троловете на ГЕРБ. Но да приемем за чиста монета твърденията на управляващата партия, че не е плащала за такива услуги. „Доколкото ни е известно, интернет троловете са хора, на които се плаща за определени коментари в мрежата, от ГЕРБ категорично и под никаква форма не сме плащали за подобни услуги“, коментираха от партията на Бойко Борисов поредните разкрития по тази тема.

Политическите напъни за ограничаване на интернет троловете може да създадат опасни практики. Не е ясно кой ще определя кой е „трол“ и какво включва тази дейност. Изобщо овластените политици са склонни на политическа репресия над противниците си, могат да се превърнат и в цензори по неудобни за тях самите теми.

Вярно е, че голямата част от потребителите в новинарските форуми, където обикновено „тролят троловете“, са анонимни. Там най-често звучат обиди и клевети, в които се смесват истини с полуистини. Но и не трябва да се забравя, че анонимността дава възможност да се казват неща, които с истинското си име някой потребител не би казал. Създаването на регламенти, описани в закон или друг нормативен документ, би развързал ръцете на прокурори или на „милиционери с мишки“ да атакуват неудобни медии.

Да, троленето има силата да изкривява дискусиите в новинарските форуми

Да пренарежда листата с „най-важни“ и „най-четени“ новини. Да атакува персонажи в журналистическите истории. Тези практики обаче са проблем не на правнонормативни рамки, а на воденето на обществени дебати и дискусии и на администриране на съответните сайтове. Особено в изборно време. Троловете са просто инструмент на „мръсната пропаганда“. В нея са ангажирани най-често онези активисти, които лепят плакатите на кандидатските листи.

Активностите на „анонимните потребители“ са част и от т.нар. „хибридна война“, в която информационната пропаганда е водеща, и има глобална практика. Защо обаче депутатите, вместо да искат регламентацията на интернет троленето, да не предложат публичност на собствеността на стотиците интернет сайтове. Но и това ще се окаже неработещо у нас. То е като със Закона за печатните издания и публикуването всяка година кой е действителният собственик на съответния вестник. Е, и?

Иначе тези сайтове често действат като „отровни гъби“ – никнат в смутни времена, както избори например. Създават интриги, разпространяват слухове и полуистини. На тях често се позовават печатни и електронни медии и на практика им служат за „извинение“ в раздухването на политически скандали и интриги. Партиите да се откажат да ползват тролове е като да се откажат на практика да купуват гласове. Отвратително, но е факт.

Необходимо е и да се прави разлика между видовете злоупотреба във форуми и потребителски коментари. Едното е преднамерено, част от комуникационната стратегия на партийни централи и компании. Напоследък много пиар агенции използват техниките на онлайн комуникацията, като създават специални страници в социалните мрежи, ангажират сътрудници, които да пишат под новини и публикации по време на избори. Партийни централи спускат „опорни точки“.

Вени Марковски, „интернет пионер“, дефинира троловете като „хора, които влизат в някаква дискусия и пускат коментари с единствената цел да нарушат нормалния разговор. Понякога изглежда така, сякаш единствената им цел да изкарат от кожата всички останали участници в разговора. Троловете лъжат, преувеличават и обиждат – само и само да получат насреща някаква реакция.“

През септември 2014 г. специализираният научен сайт „Психологията днес“ публикува изследване, в което се казва, че интернет троловете са „нарцистични, психопати и садисти“. Там д-р Дженифър Голбек пише, че те чувстват садистично удоволствие от нараняването на другите. Това са практики в полето на персоналната патология.

Как ли Антони Тренчев смята да „регулира“ личната патология в интернет? Но той изглежда е привърженик на екзотичните идеи. Беше концентрирал предизборната си кампания около предложението всички политици да минат на детектор на лъжата. Толкова абсурдно като хрумване за все пак образован човек, че чак подозрително дали не е замислял бизнес с полиграфи.

Защо политиците не помислят повече за гражданското образование в училище? Не регламентирането на действията на интернет троловете е проблем, а неумението политиците да водят дебати помежду си, изобщо политическата и обществена култура на гражданите. Разумният трудно се подвежда.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Опорни точки за „опорните точки”

Карикатура: Чавдар Николов (в. Преса)

Ако нещо не ти харесва, наречи го „опорна точка”. Ако не си съгласен със своя противник или не го харесваш, обвини го, че прилага „опорна точка”. Тя се ползва като силен аргумент, но често е изпълнена с невярна информация или полуистина от раклата на конспирацията.

Конспиративното мислене е силно със своята убеденост в ситуации, когато пълната информация липсва и въображението на слуховете създава своя фокус и рамка. „Фокусът” и „рамката” трябва да съдържа познати, преживени истории от миналото или настоящето. Това са проверени, работещи мисловни схеми, в които трябва да има нещо легендарно – бульон от истина и фикция. Те отключват последователно емоция, реакция, действие.

Времената на големи промени, наричани с нищо незначещото „Преход”, изобилстват от подобни „преживени истори”: куфарчета, приватизационни сделки, първият милион, Държавна сигурност… Фокусът винаги си служи с факти, макар и избрани – те са като парчета пъзел. Затова и образът никога не е цял, а мъгляв, но затова пък емоционално убеждаващ.

Първите обвинения за използване на опорни точки се появиха през 2013 г., когато „изтекоха” документи на централата на БСП до депутати, които трябвало да коментират протестите срещу кабинета „Орешарски”. Някои от опорните точки гласяха:

„През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души.

Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на „Котараците”, „Титаните” от чистотата.
Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски „протест“, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета.”

 

През годината на протестите опорните точки създадоха линия на разделянето. Повтарянето им се превърна в мантри на самозаблуждението, но и нещо неоспоримо, макар и на повечето опорни обобщения мястото им да беше при бележките под линия – само за цвят в общия поток от думи. „Не искаме туй, за да дойде онуй”, подскача като пумпал лозунг от „хероичната 2013-та”. „Онуй” в момента е на власт, а лозунгът е забравен.

Оттогава насам опорните точки имат силата на заклинание

Практиката при използването на „опорната точка” показва, че винаги трябва да има враг. Врагът гради идентичност: Ти си това, което не е Другият.

„Мога да кажа, че Реформаторския блок не прежда с власт, а с отговорност”, ще отговори Радан Кънев (ДСБ) на обвиненията на БСП, ДПС и коалиционния партньор Георги Първанов (АБВ), че реформаторите злоупотребяват с политически назначения в държавните структури.

Залпът от „опорни точки”, които изстреля Кънев срещу движението на Доган преминаха под различни обобщения като: „монополът на ДПС е разрушен”, „мафиотско лице на ДПС”, „да започнем отлепянето на кадрите на ДПС”. Оратори на формацията пък ги нарекоха: „Деформатори!”.  „Защо вместо Господ провиждате Бойко Борисов? Защо преяждате с власт по време на Великденски пости?”, попита и Мая Манолова. А Радан Кънев й отговори, че не кадруват, а „чистят държавата”.

„Каква бурна реакция предизвика декларацията на 17 декември от името на Патриотичния фронт, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос. […] Обединените соросоиди, хелзинкски мафиоти и треторазредни депесарски доносници нададоха вой до небесата. България е изправена пред пропастта на етническа криза”

(Валери Симеонов, 11.03.2015 г.)

 „Трябва ли да сложа днес символа еврейска звезда на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в 21 век?”

(Лютви Местан, 11.03.2015 г.)

 

 

Опорната точка като „ответен удар”

Политическият рефлекс изисква винаги да завършваш с „опорната точка”. Ответен удар, използвайки слабостта на противника, но и силата и енергията на неговата атака. В зависимост от контекста, кажи, че „опорната точка” идва от:

1) БСП и ДПС;

2) Костов, Доган и други лаборанти;

3) КОЙ;

4) Ресторант „Монтерей“

5) Библиотекарите;

6) Сорос;

7) Путин и Кремъл;

Всички използват „опорни точки”. Те винаги са били част от политическия пейзаж. И няма ляво, няма дясно: има умни и глупави. Ти, от кои искаш да бъдеш?

Опорни точки вдясно

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

 

Опорни точки вляво

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, Костинбродски сценарий…

 

Вашият коментар

Filed under Публикации

ГЕРБ и РБ – „Брак по италиански”

„Брак по италиански“, ама не със София Лорен и Марчело Мастрояни, а в управляващата коалиция, ни прожектират напоследък. Двамата първи – Бойко Борисов и Радан Кънев, ту сядат по мъжки и „решават“ кризисно проблеми в държавата, ту мятат чинии един другиму.

Преди седмица Кънев отбеляза държавническия подход на лидера на ГЕРБ около оставката на вътрешния министър, а дни след това обидено „туитна“: „Много некоректно изказване. Защото тогава ни натискаха „да ги оставим да се разправят с ГЕРБ“, а ние играхме честно?!“ „Новият“ Борисов, както някои се радваха преждевременно, показа отново най-доброто от себе си: отговорността за провалите е обща, но лавровият венец е един и е запазен само за него. Партньорите да не забравят, че решенията минават през неговата воля. А и най-важното: със или без реформаторите винаги ще има повод да „благодари“ на ДПС.

Подводните течения във властта

Дебатите около избора на новия вътрешен министър Румяна Бъчварова извадиха наяве скрито напрежение между ГЕРБ и Реформаторския блок. С няколко изречения Бойко Борисов посочи на главния си коалиционен партньор къде му е мястото. Реформаторите повтаряха рефрена за модела „КОЙ“ и си повярваха, че могат да „отлепят“ ДПС (по Радан Кънев) от държавните институции. Всъщност анти-ДПС реториката на Кънев (а и на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов) се шампанизира в последните дни, достигайки до себеубеждаването, че благодарение на РБ се формирало мнозинство, което „изолира ДПС и оттук нататък това ще бъде непрекъсната борба“. Като преди това Валери Симеонов обвини движението във връзки с „протурски терористи“ и защитник на ромската престъпност.

Очаквано лидерът на ДПС Лютви Местан не остана длъжен и премина в кресчендо: „Трябва ли да сложа днес символа еврейска значка на ревера си, за да придобия конкретен образ в представата ви за ДПС като за новите евреи на България в XXI век?!“.

Играта с ДПС, която „малките партньори“ на Борисов започнаха,

влезе в руслото на политическата психодрама „стимул – реакция“. Сюжет, който наблюдаваме преди всички избори за мобилизация на партийни ядра. „Аз винаги съм бил помирител в махалата“, беше казал Борисов през декември 2014 г. Непослушанието на „малките“ и неспирното „благодаря“ към ДПС намериха връхна точка около гласуването на Румяна Бъчварова.

„Какъв модел „КОЙ“ има общо с ГЕРБ? Какви 5 лева?“, попита сърдито премиерът от парламентарната трибуна. Приписа си и заслугите от свалянето на кабинета „Орешарски“ и за „демонтирането“ на модела „КОЙ“. Изреди въпросите: „Какъв протест говорите? Къде бяхте реформатори и протестъри, когато ме нападаха от тази трибуна?! Излязохте ли да ме защитите?!“. И си отговори: „На улицата бяхте. Ама бяхте там, когато бяха 100 души, когато дръпнахме на ГЕРБ хората от улицата.“ Но всъщност Борисов е на власт, защото ДПС развали през пролетта на 2014 г. отношенията си с БС и реши да има избори през есента. Точка. Лидерът на ГЕРБ отново показа какво мисли за онова гражданско общество, което първо излъчи служебен кабинет, а после даде и някои свои представители да съветват министри на Борисов. Той винаги намира повод да благодари на ДПС и очевидно има защо.

„Новият“ Борисов не спира да вярва в своята незаменимост –

предупреди, че „носи оставката в джоба си“, даде и ясен знак, че без него реформа няма да стане, дори и в здравеопазването, където в последно време министърът на РБ Петър Москов го надмина по рейтинг. Но политическото говорене е само част от вариететната програма на управляващата коалиция. Реформаторският блок спечелиха влизането си в парламента с обещанието за комисии, които да разследват модела „КОЙ“, пък в крайна сметка се оказа, че са го реформирали в модела „СВОИ“.

Партийните назначения на „румени земеделци“, „седесари“ и „куневисти“ на различни нива в държавната администрация са ярък пример за това. Дори коалиционният им партньор Георги Първанов (АБВ) като че ли им завидя: „Реформаторският блок е новото ДПС по отношение на преяждането с власт. Навсякъде, където се отвори местенце, кандидатът е на реформаторите“. И припомни, че това се позволява от премиера.

В следващите месеци местните избори

ще засилят противоборството в управляващата коалиция

Първо вътре в Реформаторския блок, чиито кандидати за общински съветници и кметове ще реставрират междуособните войни за избираемите места. На следващото ниво ще бъде разрастващият се конфликт с ГЕРБ, които няма да делят властта си с никого в страната.

Всъщност местните избори тази есен могат да се превърнат в повод за нов парламентарен вот, какъвто бяха евроизборите през май 2014 г., дали началото на края на кабинета „Орешарски“. Тогава ДПС имаше последната дума. Има я и днес, защото реформаторите забравиха предизборните си обещания, а на ГЕРБ движението на Доган не им пречи, стига Бойко Борисов да е на кормилото на властта.

Писано за в. Сега.

Вашият коментар

Filed under Публикации

Задушливата прегръдка на плаващото мнозинство

„Вие така ли виждате този въпрос – под формата на търговийка?“
Борислав Борисов, председател на парламентарната група на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Сделка няма да има. Ние имаме принципна и последователна позиция, която на този етап не виждам какво може да я промени. Може да я променят само аргументи по същество, управленски аргументи. Не ни притесняват заплахите за нови избори.“
Георги Първанов, председател на АБВ, (24.02.2015 г.)

„Мен не ме е страх от бюджетен дефицит, ако е свързан с разходи за инвестиционно проектиране и разходи за икономически растеж. Страх ме е от разходи, които ще потънат в пясъка, без да има икономически растеж и подобряване на живота на гражданите. Условията, които поставихме дотук, получиха удовлетворителен отговор“.
Борислав Борисов, 25.02.2015 г.

„Парламентарната ни група, може би заради лошата комуникация между нас, е решила в 12 без пет да подкрепи дълга. Това е станало въпреки мен. Оценявам това гласуване на парламентарната ни група като сериозна политическа грешка.“
Георги Първанов, 26.02.2015 г.

Заявената оставка на лидера на АБВ Георги Първанов ще има различни прочити. Може да е ход на оправдаване на политическата сделка – нещо като „публичен катарзис“ – групата гласува в подкрепа, а лидерът влиза в ролята на принципен и предсказуем. В този случай намерението за оставка ще премине под сюжета на „умиване на очите“, един вот на доверие с предизвестен край.

Но е възможно Георги Първанов да осъзнава, че е загубил контрол върху депутатите на АБВ. Тогава заявената оставка се превръща в едно възпитателно решение, с което да дръпне юздите на парламентарната група. Но и на вицепремиера на партията – Ивайло Калфин, който в сряда имаше ключова роля за обрата – даде знак, че ако не бъде гласувана ратификацията на дълга, ще освободи поста.

В пленарна зала Калфин заяви, че при начина, по който се води дебатът за ратификацията на договора с банките, поставя въпроса доколко самият той може да бъда ефективен към правителството. Поставил същият въпрос и към премиера Бойко Борисов. Но и да не забравяме, че ако не беше Първанов, Ивайло Калфин никога нямаше да напусне БСП, т.е. той никога не би направил нищо без знанието на лидера си.

От тук притесненията на Първанов, ако има такива, може да стигнат и по-далеч – в осъзнаването, че Борисов е овладял контрола върху парламентарната група на АБВ и дори има влияние върху вицепремиера им. Заместник-председателят на групата на АБВ в парламента – Кирил Цочев, изрази изненада от хода на Първанов: „Ние не сме предатели. В АБВ сме хора с разум и сме за стабилно управление“.

Макиевелисткият прочит на формулата на „плаващите мнозинства“ предполага
Бойко Борисов да създава скрити влияния

в парламентарните групи. Тази формула се утвърждава като основен механизъм на ГЕРБ да управлява в условието на парламентарно малцинство. Видяхме как спорната реформа в пенсионната система обедини ГЕРБ с ДПС. Движението на Доган „изненадващо“ гласува подкрепа и за ратифицирането на дълга от 16 млрд. лв. „Отлюспените“ депутати на „Български демократичен център“ също често гласуват за управляващото мнозинство. Цветан Цветанов пък им благодари.

Стратегическите ходове на плаващото мнозинство показват, че ГЕРБ нямат нужда дори от подкрепата на формации като Патриотичния фронт, които участват с „подписи“ в управлението. Борисов даде знак, че винаги може да намери подкрепа, ако му е нужна. Появата на конгреса на движението на Татяна Дончева едва ли е случайна. Георги Първанов си позволи ревност с думите: „Като се харесват, да се целуват, да се вземат“.

Ходът с „оставката“ на лидера на АБВ показа и
лицемерния компромис в управленската коалиция

Създаде условие за появата на мазни петна. „Оставката на Георги Първанов е най-хубавата новина. Пада ми голямо гайле от душата. Работата ми с Георги Първанов бе голям компромис от моя страна. Много ми е било трудно да обяснявам на хората като ме питат: „Радане, какво правиш с Гоце?“, заяви съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев. Умишлено обаче Кънев отбягва коментарите за общите действия с ДПС. По време на гласуването на дълга Кънев дори благодари на движението за подкрепата. Подкрепа, която реформаторите получиха и за „реформиране“ на съдебната система.

Стратегията беше внесена от правосъдния министър Христо Иванов (излъчен от РБ) и приетата от внушително парламентарно мнозинство, в което участва и БСП и ДПС. Абсурдът отива още по-далеч, когато се припомни, че Реформаторският блок обявява ДПС и депутата Делян Пеевски за „октопода“, който е овладял съдебната власт. Движението на Доган „спаси“ ГЕРБ и Реформаторския блок в запазването на плоския данък през ноември 2014 г. Все ключови гласувания.

Управлението на „плаващото мнозинство“ се очертава като смъртоносна прегръдка на Бойко Борисов. Реформаторският блок ще се гъне във все по-неудобни обяснения за компромисите, които прави, за да участва във властта. Местните избори ще засилят противоборството между формациите в блока – тази надпревара обслужва идеално властелина „вдясно“ – ГЕРБ. ДПС не изненадаха с формулата си – „дори и в опозиция, винаги с властта“.

Така че ходът с оставката на Георги Първанов може само да вдигне рейтинга му. Но това, което е по-важно: Бойко Борисов показа на всички, че няма незаменими партньори.

Текстът е писан за в. Сега. 

Вашият коментар

Filed under Публикации