„Ла-но на хоризонта!“ – с този вик тишината на морския бряг, обърнат с лице към светия п-ов. Атон, свърши. Гласът привлече вниманието на всеки плажуващ чадър. А то се носеше, побутвано от спокойните вълни. Други два кафеви миненосци съпровождаха възмутителния поплавък. Т.е. не беше едно, а три.
„Повръщам, но първо ще изрека всички клетви, които знам от Петрана“, обясни майка, щипнала с ръка носа си.
„Тройката не мирише, какво си се запушила да не дишаш“, отговори мъж, приседнал на близка кърпа. Той беше събуден първо от вика, а след това се разсъни от коментарите.
„Много са леки, не могат да потънат, това е естествено явление на физиката. И при мен се случва“, разказа си урока пъпчив младеж с книга под мишница. Три чадъра вече се бяха събрали в комисия. Никой не знаеше какъв е произходът на смутителите.
Един – със сламена шапка и с кен бира в ръка, предположи, че „най-вероятно е от онези с караваните“. Жена му го поправи, че „имали къде да си ходят хората“. „Ти па си много убава!“ – реши да й отвърне и отвори друго пиво.
Отсрещна група непознати чадъри решиха да проверят, защо са се скупчили другите. Но като чуха българска реч, вдигнаха багажа и се пренесоха отвъд. Двамата нудисти, които се бяха разкрачили на стотина метри разстояние, си помислиха, че говорят за тях. Облякоха се.
А онова голямото, заедно с другите две, се носеха, осветявани от слънчеви отблясъци.
Докато възрастните гълчаха, пасаж дечурлига решиха да предприемат изследователска мисия. Едно, по-едричко, със шнорхел и плавници, поведе групата. Вторият миненосец приближи брега. Невръстен изследовател посегна към него. Но втори вик смрази въздуха. Ужасена майка се хвърли към детето. Изследователската мисия се превърна в спасителна. Родителската комисия се разпръсна да събира децата.
Канчевизми 